Те се целували с причина: историци обясниха какво означават целувките в Древна Гърция
В аналите на Древна Гърция целувката няма съвременни конотации на романтика и фамилиарност. По-скоро това било нормален привет измежду познатите и знак на почитание.
Гърците деликатно спазвали разпоредбите за слагане на целувки по тялото, които зависели от обществения статус на хората и естеството на техните взаимоотношения.
Целувките обаче били освен жест на почитание, само че и пропити с дълбока обич, пише GreekReporter. В епосите на Омир целувката постоянно е изобразявана като знак на дълбоки връзки на другарство или роднинство. Родителската обич намира покъртителен израз посредством целувката и родителите постоянно я употребявали, с цел да покажат своята обвързаност към децата си. Освен това мъжките другарства постоянно се скрепявали с замяна на целувки.
Херодот от Халикарнас, извънреден историк, живял сред 484 и 425 година пр.н.е. пр.н.е., разказва практиката на целуване като общ привет измежду персите от Ахеменидите, които преобладават в доста средиземноморски страни. Според неговите показания, когато равни се срещали, те безмълвно разменяли целувки по устните. При среща сред лица от друг ранг била задоволителна целувка по бузата, до момента в който забележителното неравноправие подтиквало по-ниския човек да се поклони и да засвидетелства своето послушание.
За разлика от актуалните времена, където целувките съставляват най-вече сантиментални усеща, в Древна Гърция сходни прояви на любов са предизвиквали неодобрение в обществото. Започването на сантиментална целувка, изключително от дами, рискувало да бъде изтълкувано неправилно като симптом на промискуитет или други нежелани качества.
Сред многото форми на приветствени жестове, следени в историята, ръкостискането заема видно място. Тази истина е също толкоз вярна в света на Древна Гърция, където ръкостискането е най-често срещаният привет.
Най-старото доказателство за ролята на ръкостискането като жест на привет може да бъде проследено до древногръцката статуя, по-специално върху погребалния найкос от мястото на погребението на Агатон и Сосикрат.
Споменаване на здрависване може да се откри и в епичната Илиада на Омир, която датира от към 800 година пр.н.е. Той показва ръкостискането като знак на съглашение или клетва, като предложение за разтуха на безутешен човек или като знак на доверие.
Важно е, че актът на здрависване в Древна Гърция символизира равенството на участващите страни. Божествата се поздравявали с здрависване, воините потвърждавали своята надеждност с този жест, а спортистите, в дух на взаимно почитание, запечатвали съперничеството си с здрависване.
Превод: GlasNews
Гърците деликатно спазвали разпоредбите за слагане на целувки по тялото, които зависели от обществения статус на хората и естеството на техните взаимоотношения.
Целувките обаче били освен жест на почитание, само че и пропити с дълбока обич, пише GreekReporter. В епосите на Омир целувката постоянно е изобразявана като знак на дълбоки връзки на другарство или роднинство. Родителската обич намира покъртителен израз посредством целувката и родителите постоянно я употребявали, с цел да покажат своята обвързаност към децата си. Освен това мъжките другарства постоянно се скрепявали с замяна на целувки.
Херодот от Халикарнас, извънреден историк, живял сред 484 и 425 година пр.н.е. пр.н.е., разказва практиката на целуване като общ привет измежду персите от Ахеменидите, които преобладават в доста средиземноморски страни. Според неговите показания, когато равни се срещали, те безмълвно разменяли целувки по устните. При среща сред лица от друг ранг била задоволителна целувка по бузата, до момента в който забележителното неравноправие подтиквало по-ниския човек да се поклони и да засвидетелства своето послушание.
За разлика от актуалните времена, където целувките съставляват най-вече сантиментални усеща, в Древна Гърция сходни прояви на любов са предизвиквали неодобрение в обществото. Започването на сантиментална целувка, изключително от дами, рискувало да бъде изтълкувано неправилно като симптом на промискуитет или други нежелани качества.
Сред многото форми на приветствени жестове, следени в историята, ръкостискането заема видно място. Тази истина е също толкоз вярна в света на Древна Гърция, където ръкостискането е най-често срещаният привет.
Най-старото доказателство за ролята на ръкостискането като жест на привет може да бъде проследено до древногръцката статуя, по-специално върху погребалния найкос от мястото на погребението на Агатон и Сосикрат.
Споменаване на здрависване може да се откри и в епичната Илиада на Омир, която датира от към 800 година пр.н.е. Той показва ръкостискането като знак на съглашение или клетва, като предложение за разтуха на безутешен човек или като знак на доверие.
Важно е, че актът на здрависване в Древна Гърция символизира равенството на участващите страни. Божествата се поздравявали с здрависване, воините потвърждавали своята надеждност с този жест, а спортистите, в дух на взаимно почитание, запечатвали съперничеството си с здрависване.
Превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ