Един от десет българи живее в къща с външна тоалетна
В 21 век сме, а съвсем един от 10 българи живее в къща с външна тоалетна. На север от нас, в Румъния, процентът скача няколко пъти до един от трима.
Това е относително постоянно срещан проблем и в Латвия с по 7% и Литва с 6,4%, като в Европейски Съюз приблизително 1,5% от хората нямат WC-та, демонстрират още данните на Евростат.
Качеството на живот в Европейски Съюз се дефинира и от опциите на хората да отопляват дома си. 8,2% от популацията на Европейски Съюз не е имало такава съответна опция, като България е с най-голям дял в съюза. Следват Литва с 23,1%, Кипър с 20,9% и Португалия със 17,5%, а най-нисък е делът в Австрия с 1,5%, Финландия с 1,8% и Чехия с 2,2%.
България обаче е на последно място в Европейски Съюз по жилищните разноски през 2020 година с 65% под междинното ниво в съюза. Страната ни е следвана от Полша, където те са с 61% под междинното европейско ниво. Най-високи са жилищните разноски в Ирландия с 84 на 100 над междинното ниво в съюза, следвана от Дания с 66% и Люксембург с 64%.
Към 2020 година 84,3% от българите живеят в лично жилище, а останалите са наематели, България е на седмо място в Европейски Съюз по най-голям дял на популацията, обитаващо личен дом.
На равнище Европейски Съюз 70% от популацията е живяло в лично жилище през 2020 година, а останалите 30 на 100 са обитавали парцел чартърен.
Страните с най-висока жилищна благосъстоятелност са Румъния, където 96% от популацията живее в личен дом, Словакия с 92%, Хърватия и Унгария с по 91%.
Във всички страни членки притежаването на жилището е по-обичайно, само че в Германия наемателите са съвсем равни на притежателите. В Австрия 45% от популацията живее чартърен, а в Дания това се отнася за 41% от семействата.
53,5% от хората у нас живеят в къща, а 46% живеят в апартамент. Подобна е наклонността и в Европейски Съюз, където 53% от популацията живее в къща, а 46 на 100 населяват апартамент. Останалият 1% живее в различен тип жилище, като лодки-къщи, каравани и други
От значение за качеството на дома е и площта, с която разполага всеки член на семейството, отбелязва Евростат. В България през 2020 година са се падали по 1,3 стаи на човек, колкото и в Гърция, като страната ни е на едно от последните места в Европейски Съюз по този индикатор. Средното равнище в съюза е 1,5 стаи на човек.
Най-нашироко живеят жителите на Малта (2,3 стаи на човек), следвани от Белгия и Ирландия с по 2,1 стаи. На противоположния полюс е Румъния с 1,1 стаи, както и Хърватия, Литва, Полша и Словакия с по 1,2 стаи на човек.
Освен това 39,5% от българите са живели в пренаселени жилища през 2020 година, в това отношение страната ни е изпреварена единствено от Румъния (45,1%) и Латвия (42,5%). Все отново делът на семействата у нас, обитаващи пренаселени домове, понижава по отношение на 47,4% през 2010 година
От друга страна, 12,1% от българите живеят в прекомерно огромни жилища, т.е. домът им е по-голям от потребностите на семейството им. Класическата причина за прекомерно огромните жилища са възрастни жители или двойки, които са останали в дома си, откакто децата им са пораснали и са се открили в друго жилище. На равнище Европейски Съюз близо една трета от популацията (32,5%) е живяло в прекомерно огромно жилище през 2020 година, като делът му остава постоянен от 2010 година насам.
Най-висок е делът на прекомерно огромните жилища в Малта със 72,5%, Кипър със 71,4% и Ирландия с 63,3%, а най-нисък е в Румъния със 7,1%, Латвия с 10,3% и Гърция с 11%.
Това е относително постоянно срещан проблем и в Латвия с по 7% и Литва с 6,4%, като в Европейски Съюз приблизително 1,5% от хората нямат WC-та, демонстрират още данните на Евростат.
Качеството на живот в Европейски Съюз се дефинира и от опциите на хората да отопляват дома си. 8,2% от популацията на Европейски Съюз не е имало такава съответна опция, като България е с най-голям дял в съюза. Следват Литва с 23,1%, Кипър с 20,9% и Португалия със 17,5%, а най-нисък е делът в Австрия с 1,5%, Финландия с 1,8% и Чехия с 2,2%.
България обаче е на последно място в Европейски Съюз по жилищните разноски през 2020 година с 65% под междинното ниво в съюза. Страната ни е следвана от Полша, където те са с 61% под междинното европейско ниво. Най-високи са жилищните разноски в Ирландия с 84 на 100 над междинното ниво в съюза, следвана от Дания с 66% и Люксембург с 64%.
Към 2020 година 84,3% от българите живеят в лично жилище, а останалите са наематели, България е на седмо място в Европейски Съюз по най-голям дял на популацията, обитаващо личен дом.
На равнище Европейски Съюз 70% от популацията е живяло в лично жилище през 2020 година, а останалите 30 на 100 са обитавали парцел чартърен.
Страните с най-висока жилищна благосъстоятелност са Румъния, където 96% от популацията живее в личен дом, Словакия с 92%, Хърватия и Унгария с по 91%.
Във всички страни членки притежаването на жилището е по-обичайно, само че в Германия наемателите са съвсем равни на притежателите. В Австрия 45% от популацията живее чартърен, а в Дания това се отнася за 41% от семействата.
53,5% от хората у нас живеят в къща, а 46% живеят в апартамент. Подобна е наклонността и в Европейски Съюз, където 53% от популацията живее в къща, а 46 на 100 населяват апартамент. Останалият 1% живее в различен тип жилище, като лодки-къщи, каравани и други
От значение за качеството на дома е и площта, с която разполага всеки член на семейството, отбелязва Евростат. В България през 2020 година са се падали по 1,3 стаи на човек, колкото и в Гърция, като страната ни е на едно от последните места в Европейски Съюз по този индикатор. Средното равнище в съюза е 1,5 стаи на човек.
Най-нашироко живеят жителите на Малта (2,3 стаи на човек), следвани от Белгия и Ирландия с по 2,1 стаи. На противоположния полюс е Румъния с 1,1 стаи, както и Хърватия, Литва, Полша и Словакия с по 1,2 стаи на човек.
Освен това 39,5% от българите са живели в пренаселени жилища през 2020 година, в това отношение страната ни е изпреварена единствено от Румъния (45,1%) и Латвия (42,5%). Все отново делът на семействата у нас, обитаващи пренаселени домове, понижава по отношение на 47,4% през 2010 година
От друга страна, 12,1% от българите живеят в прекомерно огромни жилища, т.е. домът им е по-голям от потребностите на семейството им. Класическата причина за прекомерно огромните жилища са възрастни жители или двойки, които са останали в дома си, откакто децата им са пораснали и са се открили в друго жилище. На равнище Европейски Съюз близо една трета от популацията (32,5%) е живяло в прекомерно огромно жилище през 2020 година, като делът му остава постоянен от 2010 година насам.
Най-висок е делът на прекомерно огромните жилища в Малта със 72,5%, Кипър със 71,4% и Ирландия с 63,3%, а най-нисък е в Румъния със 7,1%, Латвия с 10,3% и Гърция с 11%.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ