Пространство за изживяване в Националния военноисторически музей представя белезите на войната
В 11 часа на 14 ноември - денят, в който през 1943 година е осъществена първата масирана бомбардировка на София по време на Втората международна война от англо-американската авиация, в Националния военноисторически музей ще бъде намерено пространството за преживяване "Белезите на войната: изгубеното архитектурно завещание на София ", оповестиха уредниците.
Със сетивни тласъци, достоверни видео фрагменти, фотоархивен материал и емблематични експонати, посетителят ще се "потопи " в интервала преди и по време на бомбардировките, ще се разноски из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху образа на града, и ще съпреживее ориста на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български артисти като Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова, Валентин Ганев и Асен Блатечки, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
За първи път пред аудитория ще бъде показан моторът от аероплан "Месершмит 109 Г6 ", открит в землището на село Марица през 2018 година, който напомня за българските водачи, записали имената си в историята със своята жертвоготовност и създали вероятното, с цел да спасят столицата.
Специално готови интерактивни приложения наблюдават ориста на публични и административни здания, частни домове, църкви и монументи - веществен знак на тясното обвързване на столицата с европейските културни процеси в предвоенните години, част от които са окончателно разрушени от бомбардировките и показват историческите обстоятелства за най-големите въздушни набези на София.
"Белезите на войната: изгубеното архитектурно завещание на София " е план, осъществен в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от стратегия "Култура " на Столична община.
Бомбардировките на България са поредност от набези на английските и американскиге Военновъздушни сили против София и други български обитаеми места по време на Втората международна война, в интервала от пролетта на 1941 година до есента на 1944 година.
България е в състояние на война с Англия и Съединени американски щати от 13 декември 1941 година. След като превземат бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии стартират бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени единствено в София са 12 657 цивилен публични и жилищни здания повредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна защита смъква над 100 самолета. Загубите на съперника са 159 починали членове на екипажи и пленени 329.
Въпреки оповестената война България не води дейни бойни дейности и е в дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки това, по гледище на Уинстън Чърчил (министър-председател на Обединеното кралство по това време) стартират въздушни удари в разнообразни краища на страната с претекста, че България е немски съдружник. След заключителния отчет на Обединения комитет на шеф щабовете на Съединени американски щати и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 година са отправени рекомендации до главнокомандващия съюзническите войски в Европа - военачалник Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.
Решението за въздушна акция против България на Имперския комитет по защитата е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и официално е протоколирано на съвещанието от 19 октомври 1943 година. Целта е да се реализира капитулацията на България. На 18 октомври същата година е бомбардиран град Скопие, тогава в рамките на Царство България.
На 13 ноември е първата вълна директни офанзиви против София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim.
Със сетивни тласъци, достоверни видео фрагменти, фотоархивен материал и емблематични експонати, посетителят ще се "потопи " в интервала преди и по време на бомбардировките, ще се разноски из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху образа на града, и ще съпреживее ориста на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български артисти като Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова, Валентин Ганев и Асен Блатечки, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
За първи път пред аудитория ще бъде показан моторът от аероплан "Месершмит 109 Г6 ", открит в землището на село Марица през 2018 година, който напомня за българските водачи, записали имената си в историята със своята жертвоготовност и създали вероятното, с цел да спасят столицата.
Специално готови интерактивни приложения наблюдават ориста на публични и административни здания, частни домове, църкви и монументи - веществен знак на тясното обвързване на столицата с европейските културни процеси в предвоенните години, част от които са окончателно разрушени от бомбардировките и показват историческите обстоятелства за най-големите въздушни набези на София.
"Белезите на войната: изгубеното архитектурно завещание на София " е план, осъществен в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от стратегия "Култура " на Столична община.
Бомбардировките на България са поредност от набези на английските и американскиге Военновъздушни сили против София и други български обитаеми места по време на Втората международна война, в интервала от пролетта на 1941 година до есента на 1944 година.
България е в състояние на война с Англия и Съединени американски щати от 13 декември 1941 година. След като превземат бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии стартират бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени единствено в София са 12 657 цивилен публични и жилищни здания повредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна защита смъква над 100 самолета. Загубите на съперника са 159 починали членове на екипажи и пленени 329.
Въпреки оповестената война България не води дейни бойни дейности и е в дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки това, по гледище на Уинстън Чърчил (министър-председател на Обединеното кралство по това време) стартират въздушни удари в разнообразни краища на страната с претекста, че България е немски съдружник. След заключителния отчет на Обединения комитет на шеф щабовете на Съединени американски щати и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 година са отправени рекомендации до главнокомандващия съюзническите войски в Европа - военачалник Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.
Решението за въздушна акция против България на Имперския комитет по защитата е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и официално е протоколирано на съвещанието от 19 октомври 1943 година. Целта е да се реализира капитулацията на България. На 18 октомври същата година е бомбардиран град Скопие, тогава в рамките на Царство България.
На 13 ноември е първата вълна директни офанзиви против София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ