Uwekind е име, добре познато на всички, които се интересуват

Uwekind е име, добре познато на всички, които се интересуват от положително обучение за своите деца. Миналата година учебното заведение се снабди със документ на IB за преподаване по предуниверситетската им стратегия и стана единственото учебно заведение в България, което е утвърдено от IBO да преподава по 2 техни стратегии (Middle Years Programme  и Diploma Programme). Кои са хората, сложили преди 20 години началото на Увекинд и какво мислят те за българското обучение през днешния ден? Срещаме ви с Юлия Пчеларова и Зарина Филева-Иванова, две девойки, които в никакъв случай не са мечтали да станат преподаватели, а през днешния ден се усещат благословени, че са избрали тази специалност...

Кои са Зарина и Юлия, тук и в този момент?

Зарина: Мисля, че през днешния ден можем да бъдем избрани като сполучливи шефове и шефове на учебно заведение International School Uwekind. Извървяхме дълъг и нелек път - сблъскахме се с доста неща, с съмнение, с изменничество, с тежките условия за частен бизнес в България.

Днес се радваме на това, че сме съдействали за развиването на българското обучение, за основаването на по-добра и новаторска среда за образованието на децата.

Моето личностно развиване сигурно е обвързвано с това по какъв начин се разви Увекинд в годините. С Юлето създадохме “бебче ”, което мина през детство, ранен пуберитет и сега към този момент встъпва в същинския живот. Мисля, че с израстването на Увекинд, съзряхме и ние. Е, минаха си 20 години:)Човек в никакъв случай не стопира да се учи Юлия: Познаваме се със Зарина от близо 30 години. Иска ми се да сме помъдрели и улегнали. Истината е, че човек не стопира да се учи. Това е най-важното, което желая да предам и на моите възпитаници. Светът е цялостен с забавни, любопитни и нови неща, които чакат да бъдат открити!

Как стана по този начин, че се занимавате с обучение ? Това фантазия ли бе или случайност ?

Зарина: Мисля, че беше случайност…, може би пресметната случайност.  Като студенти с Юлия бяхме разпределени на стаж в гимназията, която завършихме. Там се срещнах с първите си възпитаници - прелестни, одухотворени и умни деветокласници. Независимо от страстта, която ми носеше преподаването, продължавах да настоявам, че преподавател в никакъв случай няма да стана ( за жалост май множеството младежи мислят така). Завърших си стажа, разделих се с децата, смятах, че с този интервал от живота ми е свършено. След няколко седмици получихме предложение от една фондация да преподаваме немски в детска градина и начален курс. Е, приехме, казахме си, че е краткотрайно - единствено до момента в който приключим университета. Получавахме положителни заплати като за учители.

После пристигна зимата на 1997 - заплатите ни станаха 12 $, а на сътрудниците от детската градина - 2 $. Един прелестен ден с Юлия взехме решение, че не ни се робува повече на всякакви организации и взехме решение да създадем своя детска градина.

Юлия: Доскоро бих дала отговор, че и при мен е било инцидентно, никога не е било фантазия. Даже не съм си и представяла, че ще бъда преподавател. Но поглеждайки обратно към това, по какъв начин е протекъл животът ми, виждам, че частиците на „ пъзела “ са се нареждали тъкмо в тази посока. Смятам, че конфликтът с тоталитарното обучение в средата на 80-те години е нещото, което е оказало най-силно въздействие върху всичко последвало. Някъде там се е зародила концепцията за обучение без боязън, без униформи и другарство, основано на съгласие и почит.

Как и по кое време се роди Увекинд ?

Зарина: Били сме доста млади и доста безстрашни (а може би и неособено благоразумни) - в тези дни никой нищо не създаваше.

Намерихме една прелестна къщичка с малко дворче на ул. Гогол 4 и по този начин стартира историята на Увекинд. Направихме ремонт с помощтта на малко другари - всички твърдяха, че ще дойдат да оказват помощ, само че в последна сметка помогнаха малко на брой. Благодаря им:)

Различни хора ни подариха остарели мебели и ние ги боядисахме с ярки цветове. Беше в действителност блага, шарена и неособено функционална къща. И след това зачакахме да дойдат децата. Започнахме с пет - още им помня имената. Днес са тъкмо 305!

Имало е моменти, в които съм проклинала мига, в който ми хрумна да се занимавам с обучение, само че когато погледна към този момент порасналите деца, какъв брой са умни, какъв брой са сполучливи и си споделям, че смисъл има и че в действителност съм благословена.