Уважаеми читатели, днес избрахме да ви срещнем с една забележителна

Уважаеми читатели, през днешния ден избрахме да ви срещнем с една забележителна дама –. С нея ще си приказваме за страхът от обвързване, само че преди този момент дано представим нашата гостенка:

„ Психологията е мое предопределение, моя пристрастеност. Да оказвам помощ на хората в техните сложни моменти и търсене на себе си, на щастието си, любовта си-това е мое задоволство. Обожавам своята работа и мощно имам вяра, че психичното консултиране може да внесе извънредно усъвършенстване в живота на хората. Както оказа помощ на мен, трансформира ме, опознах и победих съпротивите си. Вървейки по ръба на пропастта аз избрах вярното за мен благополучие. Моето благополучие. Обърнах тил на живот в който неумишлено върших избори и взимах решения, които ме саботираха и ме водиха към деградация. Направих най-правилния избор. Работих върху себе си, опознавайки и обичайки се вярно аз се научих да разбирам и обичам верните хора. Чувството, че си преодолял себе си е част от смисъла на животът.

Избирам всеки ден себе си, с цел да възпроизведа любовта, с която да оказа помощ на хората да намерят своето вярно за тях самите благополучие, да се научат да избират себе си. “

Страх от обвързване – какво би трябвало да знаем за него?

Страх от обвързване, това е извънредно постоянно срещан проблем в междуличностните взаимоотношения. Да тръгнем от думата обвързване, изключително при мъжете, които към момента не се усещат подготвени вършат асоциация – връзване, оковаване, прилепяне, завършек на характерността, взаимозависимост, заплитане, книга огромна отговорност, поглъщане. За жал огромен % от хората одобряват обвързването (с подобаващия човек ) за нещо необратимо.

Да, ние сме обществени същества и имаме нуждата, в природата ни е да споделяме живота си с различен човек, само че и да се връщаме към себе си.

Всъщност, това е свързване с индивида към който имаме привличане, което дава начало на усеща.

Но и обособяване и връщане към себе си.

Според мен, казусът идва от това, че множеството мъже желаят да завладеят и привлекат дамата към, която имат предпочитание да усетят и покорят. Това е в тяхната природа на ловци. Проблемът се уголемява, когато те в устрема непременно да завоюват трофея или „ плячката “,  в случай че щете и подават доста подвеждащи, само че и, в не малко обстановки, неверни сигнали.

Натискат съществени и дълбоки прочувствени бутони – верните, бързо и тъкмо в задачата на дамата.

В един миг дамата се отпуска доста бързо проявявайки същото поведение като на мъжа, неговата роля. Отпуска се и стартира да има същият метод. И „ бам „ …магията завършва.

Изключително бързо надуваният балон се пука. Жената, потънала в морето от розови облаци, не усеща и не схваща, по кое време мъжа към този момент е слязъл оттова. Защо ли? Защото към този момент има успеха, която е била прекомерно лесна и бърза за него.

Жената не е сложила нужните граници и неумишлено се е отпуснала и почнала да имитира мъжа.

Мъжът, когато желае да завладее употребява всичко по силите си. Всичко, в което е мощен и непреклонен.

Било материално или сладки и верни приказки, тъй като ловецът доста ясно схваща кой да е метода. Повечето дами прекомерно рано стартират да дават от себе си, дори и го слагат пред себе си. Което мигновено се образува асоциация, че дамата не обича себе си. Което калява обликът, който в началото е бил притеглен. Жената е поставила не един, а два чифта розови очила и се е понесла от думите и дейностите на мъжа още при започване на тайните връзки.

Мъжа и дамата са разнообразни природа, точно за това се притеглят и имат потребност да бъдат дружно с цел да запълват изчезналата си част и с цел да отрази дамата мъжа.

Жената обича с ушите си, мъжа с очите. Това е повода тя да влиза и основава илюзии толкоз бързо, а мъжът да бяга, тъй като това, което вижда е друго от това, което го е привлякло.

Съветът ми е да се слагат граници. Има хора, които имат проблем с слагането на граници и това боли. Ако и двамата сътрудници с съвсем еднакъв интензитет отреагират на взаимоотношенията посредством липса на граници след време, когато розовият интервал на влюбване /след девет- дванадесет месеца/ завърши и има потребност да се развие в нов, по-дълбоко стадий. Всъщност, няма да има място на къде да се изкачи.

Защото той е привършен, а героите от приказката прекомерно изморени.

Препоръчително е двамата сътрудници да се отделят към себе си и по-късно, да се завръщат един към различен. Което е повече от обикновено и нужно в едни здравословни взаимоотношения.

Тук идва още един проблем, който провокира драми и болежка породена от връзката, когато един от сътрудниците, а може и двамата имат потребност да не завършва розовият интервал, вечно да са в него. А, сега, в който усещат, че той е към края си, те не оставят връзките им да се развият на по- висок стадий.

Разделят се и завършват връзки за даден интервал, с цел да се завърнат към себе си, за което природата си търси своето. Който, несъмнено, интервал е съпроводен с болежка. За да стопират това се завръщат един към различен и дават начало на нов старт. Но за жал всеки нов старт е по-къс и по- пай, тъй като те са толкоз изморени от раните породени от предходните „ приказки “!

Как може да продължи приказката и дали би била приказка зависи напълно от мъжа и дамата и полагане на ежедневни грижи за прелестните страсти. Напомняне всеки ден, за какво аз избрах точно теб, кое е нещото което ме накара да избера теб и да отделя време и сила с цел да покажа себе си пред теб!

Разбира се, че всичко зависи и от контузиите от детството, в случай че щете и от информацията, която си я носим в генетичният код от нашите прародители ( болките им и премълчани те и подтиснати пориви, желания и потребности)

Но ние в този момент сме тук и имаме правото си дадем начало на едни хармонични връзки първо със себе си, а по-късно и с индивида, към който имаме предпочитание за СВЪРЗВАНЕ.

Автор: Мая Димитрова, психолог