Откриват рудника на Ада тепе
Утре, 23 август, златодобивната компания " Дънди прешъс металс " открива публично за нов живот най-стария рудник в Европа, прочут до момента на науката - " Ада тепе " край Крумовград. Това е и първият новоразработен рудник в страната за последните 40 години.
След неколкогодишни изследвания, финансирани от компанията, археолозите от НАИМ-БАН потвърдиха, че рудникът е съществувал преди 3500 години - от края на ХVI в. прочие Хр. Това трансформира радикално досегашните показа в науката, че добиването на злато в рудници е почнало в Европа едвам в елинистичната ера през V-IV в. прочие Хр. Ада тепе е един от дребното обекти у нас, в които взаимните старания на проучвателите и вложителя концесионер за запазване на културно-историческото завещание по нашите земи добиха интернационална популярност, за това ДУМА описа в детайли в броя си на 19 август т.г. През 2017 година във Виена бе показана изложбата " Ада тепе, първото злато ", която бе класирана в международен мащаб като най-посещаваната за годината. След това тя бе показана в уголемен тип и у нас и на основата на двете експозиции със спомоществувателството на " Дънди прешъс металс " бе публикуван сборникът " Злато и бронз ", отдаден на богатото културно-историческо завещание и междурегионалните контакти през бронзовата ера на територията на днешна България и в Източните Балкани. Авторите на богатата палитра от тематики в него са към 90, от които 20 са задгранични. Сборникът е двуезичен - на български и британски, и в неговите 600 страници любознателната аудитория намира забавно четиво и богати илюстрации за миньорството и технологиите в праисторическа Европа; за ранната и междинната бронзова ера по българските земи; праисторическите находки от злато в Южна Румъния и по долното течение на р. Дунав; бронзовата ера в Източните Родопи; най-голямата групова находка от златни съдове от бронзовата ера - съкровището от Вълчитрън; контактите на Троя с Балканите; селищните могили в Караново и Юнаците; голям брой праисторически находки по нашите земи и несъмнено - за Ада тепе, " виновника " за интернационалния интерес към културно-историческото завещание на района. Според Барбара Хорейс - шеф на Института за източна и европейска археология на Австрийската академия на науките, несметните благосъстояния от златни предмети в Микена и Троя се дължат на българските земи, където се е добивало златото. Учените занапред ще търсят отговор на въпроса за какво златодобивът от богатото находище на Ада тепе е бил спрян още в средата на II хилядолетие прочие Хр.
На обширния терен са открити огромно количество фрагменти от керамика - над 15 тона (!), които дават визия и за локалното произвеждане, и за местата, където се е търгувало златото, главно в Тесалия. Най-ценните находки ще бъдат изложени пред аудитория в музей в Крумовград, където с напъните на общината, на археолозите и на компанията " Дънди прешъс металс " до края на годината ще отвори порти съвременна експозиция с 3D възстановка на минната изложба за показване на културно-историческото завещание на Ада тепе и района от бронзовата ера до византийско време.
След неколкогодишни изследвания, финансирани от компанията, археолозите от НАИМ-БАН потвърдиха, че рудникът е съществувал преди 3500 години - от края на ХVI в. прочие Хр. Това трансформира радикално досегашните показа в науката, че добиването на злато в рудници е почнало в Европа едвам в елинистичната ера през V-IV в. прочие Хр. Ада тепе е един от дребното обекти у нас, в които взаимните старания на проучвателите и вложителя концесионер за запазване на културно-историческото завещание по нашите земи добиха интернационална популярност, за това ДУМА описа в детайли в броя си на 19 август т.г. През 2017 година във Виена бе показана изложбата " Ада тепе, първото злато ", която бе класирана в международен мащаб като най-посещаваната за годината. След това тя бе показана в уголемен тип и у нас и на основата на двете експозиции със спомоществувателството на " Дънди прешъс металс " бе публикуван сборникът " Злато и бронз ", отдаден на богатото културно-историческо завещание и междурегионалните контакти през бронзовата ера на територията на днешна България и в Източните Балкани. Авторите на богатата палитра от тематики в него са към 90, от които 20 са задгранични. Сборникът е двуезичен - на български и британски, и в неговите 600 страници любознателната аудитория намира забавно четиво и богати илюстрации за миньорството и технологиите в праисторическа Европа; за ранната и междинната бронзова ера по българските земи; праисторическите находки от злато в Южна Румъния и по долното течение на р. Дунав; бронзовата ера в Източните Родопи; най-голямата групова находка от златни съдове от бронзовата ера - съкровището от Вълчитрън; контактите на Троя с Балканите; селищните могили в Караново и Юнаците; голям брой праисторически находки по нашите земи и несъмнено - за Ада тепе, " виновника " за интернационалния интерес към културно-историческото завещание на района. Според Барбара Хорейс - шеф на Института за източна и европейска археология на Австрийската академия на науките, несметните благосъстояния от златни предмети в Микена и Троя се дължат на българските земи, където се е добивало златото. Учените занапред ще търсят отговор на въпроса за какво златодобивът от богатото находище на Ада тепе е бил спрян още в средата на II хилядолетие прочие Хр.
На обширния терен са открити огромно количество фрагменти от керамика - над 15 тона (!), които дават визия и за локалното произвеждане, и за местата, където се е търгувало златото, главно в Тесалия. Най-ценните находки ще бъдат изложени пред аудитория в музей в Крумовград, където с напъните на общината, на археолозите и на компанията " Дънди прешъс металс " до края на годината ще отвори порти съвременна експозиция с 3D възстановка на минната изложба за показване на културно-историческото завещание на Ада тепе и района от бронзовата ера до византийско време.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ