По-голямата част от живота на планетата тече под повърхността на Земята
Установено е единственото най-богато на типове местообитание на Земята и това не са океаните, тропическите гори или блатата. По-голямата част от живота на Земята живее (поне отчасти) в почвата под краката ни.
" Почвата е дом на 59% от живота, за всичко - от микроби до бозайници, което я прави единственото най-богато на биоразнообразие местообитание на Земята ", пресмятат екологът Марк Антъни и сътрудниците му в новото си проучване, оповестява „ Сайънс Алерт “.
Почвата се състои от минерали, арестувани газове, течности и органични субстанции и покрива по-голямата част от сушата на Земята. Въпреки нейното значение, към момента знаем доста малко за живата кожа на Земята.
" Организмите в почвата оказват великолепно въздействие върху равновесието на нашата планета ", споделя Антъни от Agroscope, швейцарски проучвателен орган в региона на селското стопанство. " Биоразнообразието е от голяма важност, тъй като животът в почвата въздейства върху противоположната връзка с изменението на климата, световната продоволствена сигурност и даже върху човешкото здраве. "
При прегледа на предходна литература Антъни и екипът му откриват, че 88% от бактериите, 85% от растенията и 90% от гъбите съществуват в този тъничък и нежен пласт. От друга страна, единствено към 4 % от 6500-те типа бозайници се осмеляват да си изкопаят дом в прахта.
Малките родственици на дъждовните червеи, Enchytraeidae, имат максимален % типове, зависещи от почвата (98,6 %). Повечето от тях живеят в първите 5 см от почвата, ловувайки бактерии, гъбички и органични субстанции. И въпреки всичко, макар разпространяването им и като изключим потреблението им като примамка, тези животни не са добре познати.
Още по-малко знаем за по-дълбоките почви.
" Често подценяваните дълбоки почви приютяват доста неповторими линии спрямо повърхностните почви ", изясняват Антъни и екипът.
Новата оценка на биоразнообразието е два пъти по-голяма от предполаганата до момента, макар че екипът е присъединил единствено групите живот с най-вече типове.
Този ненадейно гръмък хабитат е мотор на доста от системите за поддържане на живота на Земята - от поглъщането на въглерода до разпределението на водата. Почвите също по този начин филтрират замърсителите и спомагат за развъждането на 95% от нашата храна.
Но почвите по света се губят от ерозия и се трансформират от пожари и замърсяване. Според скорошен отчет към 65% от почвите в Европа са нездравословни. Нещо повече, методът, по който сме трансформирали земята над почвите, евентуално е трансформирал биологичния състав на доста почви и на собствен ред - метода, по който те действат.
Ехидните да вземем за пример прекатурват 7 тона почва всяка година в естествената си австралийска среда, само че урбанизацията и земеделието са ги отстранили от доста региони, ограничавайки този значим кръговрат. Това е трансформирало микробния състав на почвата и е понижило потенциала ѝ за предпазване на въглерод.
Степента на биологичното разграждане на почвите е друга голяма незнайна.
" Мисля за това доста като за броене на популацията ", споделя Антъни пред Меган Бартелс в Scientific America " Надявам се, че ще можем да използваме резултатите от това, с цел да насочим повече сила към запазване и възобновяване на почвите, тъй като сега действително не го вършим. " /БГНЕС
