Приключи XXVI българска експедиция на Антарктида
Успешно завърши XXVI Национална антарктическа експедиция, заяви БГНЕС. Днес, 4 април, с полет от Рим се завръщат командирът на Антарктическата ни база „ Св. Кл. Охридски “ инж. Йордан Йорданов, лекарят Мартин Любомиров, геолозите доктор Камен Бонев, доктор Дочо Дочев, доктор Стефан Велев и логистиците инж. Мирослав Цвятков, Станимир Модев и Николай Николов, оповестиха от Българския антарктически институт.
В рамките на експедицията бе осъществена разнообразна научна стратегия: Проучване на потребните изкопаеми и вкаменените организмови остатъци в региона на п-ов Хърд; Проучване на нематодите в почвената покривка; Създаване на осведомителна база данни за проучване на сеизмичността и структурата на о-в Ливингстън. С помощта на прецизна инсталация, инсталирана върху дрон бе формиран фотогравиметричен модел на ледниците, за следене на тяхното придвижване и определянето на степента на стопляне на климата в Западна Антарктида.
В залива пред базата бе инсталирана мареографска станция с висока сензитивност – първата отвън територията на България, с която ще бъде следено морското равнище, приливно-отливните съмнения и ще предава данни в световната океанографска мрежа.
По напълно нова просветителна методика, създадена взаимно с учени от Университета в гр. Бейжа (Португалия), бяха съединени 8 робота, които посредством датчици събраха данни за локалните климатични параметри. Това ще разрешат виртуално проучване на Антарктида напряко от класната стая.
Съвместно с българските откриватели, в базата ни работиха и трима учени от Португалия, двама от Испания, двама от Турция, един от Аржентина и един от Монголия.
В момента тече подготовката за възобновяване на инфраструктурата на полярната ни база и асортимент на научни планове за реализирането на Националната стратегия за полярни проучвания, които ще се извършват през идната XXVII Българска антарктическа експедиция.
/БГНЕС
В рамките на експедицията бе осъществена разнообразна научна стратегия: Проучване на потребните изкопаеми и вкаменените организмови остатъци в региона на п-ов Хърд; Проучване на нематодите в почвената покривка; Създаване на осведомителна база данни за проучване на сеизмичността и структурата на о-в Ливингстън. С помощта на прецизна инсталация, инсталирана върху дрон бе формиран фотогравиметричен модел на ледниците, за следене на тяхното придвижване и определянето на степента на стопляне на климата в Западна Антарктида.
В залива пред базата бе инсталирана мареографска станция с висока сензитивност – първата отвън територията на България, с която ще бъде следено морското равнище, приливно-отливните съмнения и ще предава данни в световната океанографска мрежа.
По напълно нова просветителна методика, създадена взаимно с учени от Университета в гр. Бейжа (Португалия), бяха съединени 8 робота, които посредством датчици събраха данни за локалните климатични параметри. Това ще разрешат виртуално проучване на Антарктида напряко от класната стая.
Съвместно с българските откриватели, в базата ни работиха и трима учени от Португалия, двама от Испания, двама от Турция, един от Аржентина и един от Монголия.
В момента тече подготовката за възобновяване на инфраструктурата на полярната ни база и асортимент на научни планове за реализирането на Националната стратегия за полярни проучвания, които ще се извършват през идната XXVII Българска антарктическа експедиция.
/БГНЕС
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ