Успението на Света Богородица, или така, както е прието в

Успението на Света Богородица, или по този начин, както е признато в църквата да се назовава, т.е. в превод - успиване, придава на Богомайката темперамент, че не е претърпяла гибел по този начин, както ние елементарните хора прекосяваме, тъй като и разликата в светостта и греховността на нас самите и Нейната святост е много огромна.

Това сподели в изявление за БГНЕС свещеноиконом Илиян Алексиев от храм „ Свето Рождество Богородично " в столичния квартал „ Лагера ".

„ Заради това празникът се назовава Успение Богородично, защото по благочестивото поверие ние почитаме Богомайката, която, откакто са се събрали всички апостоли на този печален за тогава ден, са видели, че нейното тяло също го няма, което към този момент се е трансформирало и в духовна наслада, че тя се е трансформирала в Майка на всички християни – Небесна кралица, заради едно старозаветно знамение, че Царицата ще седне отдясно на Бога ", съобщи отец Алексиев и уточни, че това нещо се възпява и в тези дни.

Свещеникът означи, че това е последният огромен празник от Дванадесетте Господски Богородични празници, с което в края на август месец завършва църковната година и от 1 септември стартира новата – отново с богородичен празник. „ Така църковната година, която за разлика от остарялата езическа, която е започвала в март месец, или пък актуалната гражданска от януари, стартира от септември с Рождество Богородично и завършва с Успение Богородично ", изясни свещеноиконом Алексиев и уточни, че и първоначално, и в края всичко е обвързвано с Богородица.

„ Това, което ние честваме, е, в действителност, последният огромен подобен празник, който в характера си до самата литургия е по-тъжен, както и предшестващите го дни, свързани с пост, който е по-строг, и на идващия ден насладата от това, което ние възпяваме, че, в действителност, тя не просто си е отишла като наш непосредствен от този свят, за който да тъгуваме, а в противен случай – скръбта е обърната в наслада ", описа отец Алексиев.

Свещеникът изясни, че ние честваме празника, а не го означаваме. „ Много постоянно можем да забележим в медии или в разговорната тирада, че на този ден, или на различен ден, означаваме празника. При нас това не е просто отмятане на някакво събитие, а е честване, като акцентът е върху корена " чест ", акцентира свещеноиконом Алексиев и добави, че в предходните дни богослужението дефинира да имаме по-самовглъбен и спокоен темперамент, изявен в постните дни.

Той уточни, че 15-дневният пост в самата си античност е бил разграничен на два поста, отделени от празника Преображение Господне, като първата част е била в чест на Спасителя, след това всичко под общ знаменател е минало към Богородичния пост. „ В предишното, не толкоз в нашето съвремие, касае също и земеделските производители. Те са се ръководели по празничния календар и откакто са завършили всичко, обвързвано с нивите, са обръщали внимание на себе си и на смяната в себе си, на положителното – кое е неприятно да махнат, кое е положително да засилят или да потърсят, в случай че са го изгубили. Така откакто минава празникът в чест на Света Богородица още веднъж се заемат с останалата част, която е обвързвана към този момент със идващия интервал на последните дни от събирането на цялостната годишна продукция ", описа още духовното лице.

Отец Алексиев изясни, че към Димитровден завършва всичко, обвързвано със земеделието, и по този начин църковният календар се е трансформирал в предишното и като църковно-битов. „ Така по тези църковни дни хората са забелязвали какво би трябвало да извършат като обвързване и в кои дни да извърнат внимание на себе си. Не е имало време единствено за отговорности и за работа, не е имало време и единствено да обръщат внимание върху себе си. Защото трудът и молитвата постоянно са вървели ръка за ръка, или както са казвали на други места по-мъдри хора от нас, а ние повтаряме, че " молитвата без труд е милостиня, а трудът без молитва, е тирания ", съобщи той.

Свещеноиконом Алексиев прикани да влезем в насладата на този празник и да възкликнем към Света Богородица с щастлив глас по този начин, както са я възпели още античните наши отци, след апостолските времена до ден-днешен в лицето на светите отци, и всичките тези песнопения дружно с едни уста да можем да възхвалим Пресветата Божия Майка./БГНЕС