Успехът ще принадлежи на постоянно обучаваща се и дигитално квалифицирана

Успехът ще принадлежи на непрекъснато учаща се и цифрово квалифицирана работна мощ
(снимка: CC0 Public Domain)

Eжедневната неустановеност, породена от п ромяната в метода на работа и предстоящата икономическа криза в резултат на пандемията Covid-19, ще продължи и през идващите години. Ускорението на автоматизацията и потребността от цифрови решения, даже и за главните ежедневни отговорности, подкопават доверието в това, което хората са знаели, сочи разбор на Adecco Group за световните трендове в развиването на пазара на труда в 13 страни от Източна Европа, Близкия Изток и Северна Африка, в това число и България.

Най-добре готови за справяне с провокациите на работната мощ са страните с добра обществена подвижност и необятно публикувани професионални и механически умения. Паритетът сред половете, интеграцията на етническите малцинства и приобщаването на работната мощ играят основна роля за обезпечаване на по-плавен преход в смяната в метода на работа, сочи анализът.

Подобрената ИКТ инфраструктура и цифровите умения са от главно значение за справяне с възможни бъдещи разтърсвания на пазарите на труда. Страните с обществена и частна цифрова инфраструктура и механически умна работна ръка демонстрират по-добри резултати при ръководството на нарушаването на трудовия развой в първите локдауни.
още по тематиката
Правителствените обществени ограничения и релативно по-ниската причинност от световната стопанска система помогнаха на страните от Източна Европа да покажат по-добри стопански резултати, означават създателите на отчета.

Според анализаторите, триумфът в бъдеще ще принадлежи на непрекъснато учаща се и цифрово квалифицирана работна мощ . С пламенно, само че застаряващо население, страните от района би трябвало да оферират повече благоприятни условия за напредък и настоящ опит за учене през целия живот, с цел да подобрят уменията на своите жители.

Като насочна точка за положението на обособените страни преди коронавирус пандемията, анализът стъпва на Глобалния показател на конкурентоспособност на гениите за 2020, като преглежда и % на младежите, които не са ангажирани нито в нито в трудовата претовареност, нито в образованието.

При междинен индикатор за Европа от 12,5%, страни като Турция (29,5%), Сърбия (19%) и Гърция (17,7%) са с по-малко шансове за обещаващо бъдеще на пазара на труда във връзка с младежите. България се подрежда на 55-то място в света в Глобалния показател на конкурентоспособност на гениите, като по данни на Евростат за 2019 година младежите у нас, които нито учат, нито работят са 16,7%.

Почти всички страни в района срещат едно и също предизвикателство, а точно усложнения в намирането на квалифицирани чиновници , заради несъответствието сред знанията, добити в просветителната система, и практическите умения, изисквани от пазара на труда. Това е знак, че фирмите са една крачка пред просветителните системи и би трябвало да оказват помощ на просветителния бранш да се трансформира в по-практически използвана стратегия в близкото бъдеще, разясняват от Adecco Group.

Обучението през целия живот към момента не е приоритет както за вземащите политически решения, по този начин и за частния бранш. Ако това обаче не се случи, резултатът от застаряването на популацията ще се усети съществено върху стопанските системи на страните, предизвестява отчетът.

Друг индикатор, който е проблематичен за целия район, е външната отвореност на пазара , включително обществено частни вложения, трансфер на технологии, мигрантски ресурс, интернационалните студенти.

С дребни изключения (като ОАЕ и Чехия), в множеството страни няма забележими старания за привличане на задгранични гении или за консолидиране на имигранти. Едно от обясненията за това е, че заплатите към момента са по-ниски от тези в Централна и Западна Европа и имигрантите избират да отидат там.

Паритетът сред половете е още един маркер за по-добро схващане на района. Относителното тъждество във връзка с броя и пропорциите на дамите и мъжете постоянно се преглежда като главно за обществения напредък и стабилността. По отношение на приключилите дами (особено за приключилите висше образование), страните от района имат положителни резултати. Въпреки че общият % на приключилите висше обучение (на възраст сред 25 и 64 години) е по-нисък, в сравнение с в западните страни, процентът на приключилите дами е по-висок от мъжете в множеството страни от Източна Европа. Това се вижда в страни като Полша, Словения, Унгария, Румъния или Сърбия. Разликата в заплатите сред дамите и мъжете е доста ниска, само че дамите имат по-малко благоприятни условия за кариерно израстване на лидерски позиции.

Развитието на бизнес екосистемата демонстрира по какъв начин стопанските системи ръководят аспектите на заетостта, продуктивността и подобрението посредством технологии. И това е нещото, което най-вече липсва при съвсем всички страни, като минимум точки по този индикатор получават Румъния, Сърбия, Тунис, Унгария и България. Комбинацията от ниско потребление на технологиите, дребни вложения в нововъзникващи технологии, дружно със скромните дейни политики на пазара на труда, допуска взаимозависимост от приблизително квалифицирана работна мощ.

Повечето източноевропейски държави-членки на Европейски Съюз се показаха по-добре в напъните за възобновяване в първата пандемична вълна. Причината за това е, че стопанските системи им са по-малко подвластни от световната рецесия. Това, дружно със мощните макроикономически основи, плюс дейните финансови браншове, даде на локалните държавни управления тяхната резистентност и еластичност.

„ Един от основните фактори за сполучливото трансформиране на работния развой у нас беше, че България има една от най-хубавите интернет инфраструктури в Европа . Това разреши на доста огромна част от фирмите да преминат доста бързо към работа от разстояние. Работата от у дома постоянно е била заклеймявана от локалните работодатели като синоним на спомагателен заплатен отпуск и ниска успеваемост. Изненадващо, действителността потвърди противоположното. Българското трудово законодателство е доста обичайно и се нуждае от акомодация във връзка с гъвкавостта ”, разяснява доктор Ирина Йончева, управител „ Човешки запаси ” в Adecco България.

Ключов детайл, който вечно ще промени работната среда, е бързото разбиране на отдалечената работа , защото продуктивността на труда не се визира, а даже нараства в някои браншове. Предварителните оценки демонстрират, че половината от дейната работна мощ може да практикува работата си отдалечено.