За тази наша тайна, дълга, невъзможна, неувяхваща любов…
Усмихни се, обич
Тази странна обич, тази дълга обич и неочаквана.
Първа капчица дъжд… Във врата… Под яката ми… Капна.
Предизвестие някакво… Иде буря… Далечният тътен…
Тази загадка любов… Без надежда… Без вятър попътен.
Връхлетя върху нас… Поумнели… Цинични… И грешни…
И ни шашна… Уби ни… Направи ни луди… И смешни…
Тази черна любов… Тази гневна и безобразна…
Тази сляпа любов… Тази дива любов… И омразна.
Не, не желаех аз тази обич, тази приказка бяла…
И години… години… години… И няма раздяла…
Усмихни се, любов… Виж по устните кръв е избила.
Ах, от тази вампирска целувка оставам без мощ.
Ах, от тази алена любов… И от време на време синя.
И от време на време жълта… И суха… като пясък в пустиня.
Тази мокра любов… Тази зимна… И кашлеща… Болна.
Тази единствено понякога… Никога, в действителност, удовлетворена.
Тази ретро любов… Демодирана… В шлифер найлонов.
Тази сива любов… Над света… Над тигана тефлонов.
Във намерено небе… И завряна във загадка бърлога…
Мимолетна и безконечна любов… Без която не мога.
Недялко Йорданов
