Усетих ги още щом излязох от блока. Двама. Ускорих крачка,

Усетих ги още щом излязох от блока. Двама. Ускорих крачка, те затичаха, пробваха да ми създадат " вилица ", обаче аз се совнах през детската площадка и тези, очевидно някогашни спортисти, само че понатежали от футболни конгреси, ме изпуснаха. Тичайки, им хвърлих пренебрежителен взор през рамо и в този миг забелязах с крайчеца на окото по какъв начин иззад контейнерите за отпадък изскочи младок и до момента в който да кривна към катерушките, направи примерен футболен шпагат и ме препъна. Двамата съумяха да ме сграбчат под мишниците.

- Пом... - пробвах да извикам.

- Тихо, бе! - сряза ме единият.

- От шанса си бягаш, ей! - меко добави другият.

Ясна скица - неприятно и положително ченге, а третият, който си изтупваше панталона и ме следеше отдолу под моновежда, бе по силовите осъществявания.

Ударих на молба:

- Бъркате ме с някого!...

- Не, ти ни бъркаш с някакви аджамии! - усмихна се по вълчи суровият.

Другият все по този начин меко ме увери:

- Проверили сме те най-подробно. Ти си индивидът!

Неволно свих глава в плещи като пред пестник, само че след това се засрамих от себе си, пробвах да се понаперя:

- Това съм го чувал няколко пъти и постоянно след това са ми вземали здравенцето!

Те се засмяха, всеки посвоему си. Добрият ме погали с взор:

- Сега не е подобен казусът! Сега ще те пазим като писано яйце!

- А в случай че контролата с Хаити мине добре, напряко ще те... - стартира неприятният, само че очевидно опитът му с поощрения не бе богат, та не съумя да довърши и май се позасрами.

Аз пък се обърках:

- Какво желаете от мен бе, хора?!

- Да станеш треньор на националите! - сякаш щастливо разгласи положителният, само че очите му играеха по системата " катеначо ".

Опитах да се отскубна, побягна, само че тези очевидно го чакаха, тъй като двамата ме стиснаха по-здраво, а третият се изправи отпреде ми като бранител пред углавен удар, дори и чатала си прикри с длани.

- Пуснете ме, като на хора ви се апелирам! - проплаках.

- Нужен си - съвсем прошепна добрякът, - на българския футбол си необходим!

- Ама аз нищо не запознат съм футбол! - захленчих - Пуснете ме, имам пет лв. и стотинки, ще ви ги дам!

Лошият изсумтя, само че нищо не сподели, положителният се усмихна бащински:

- Ще се оправиш, единствено убеденост ти би трябвало!

Рухнах:

- Аз дори не знам по какъв начин се подкарват футболисти! Като се разбягат по терена, върви ги събирай! После аз ще заплащам неналичията! Ми то в този момент един футболист коства милиони!

Пак пробвах да побягна, отново ме фиксираха.

- Спокойно, ние сме го измислили! - изгука положителният.

- Футболният съюз има ново управление, ей! - поучи ме неприятният. - Ново мислене, нови хрумвания!

Измецах:

- И това съм го чувал няколко пъти и постоянно по-късно...

Прекъснаха ме:

- Сега е друго!

- И това... - пробвах, само че на вятъра.

Добрякът продължи:

- Ние ще ти кажем по какъв начин да действаш, образован си, ще се оправиш! - той се огледа, сниши глас - На момчетата им шият нови екипи! С големи гащета!

- Сещаш ли се! - ухили се зло другият.

- Не... - подсмръкнах.

- Улови ли нападателят топката, незабавно си я пъха в гащетата! Докато противниковите играчи се чудят къде се дяна коженият овал, нашият тича при вратата на съперника, под претекст, че желае да се облекчи до гредата, минава зад голлинията и изтърсва там топката! Гениално, нали!

Усъмних се в правилността на този прийом, само че ме увериха:

- Никъде в правилника не написа, че е неразрешено на футболистите да си пъхат топката в гащетата!

Разбрах, че е на живот и гибел.

- Я, стратегът от Мировяне! - показах внезапно.

Тримата се сепнаха, обърнаха се и аз хукнах както в никакъв случай до момента сред блоковете. Крих се в едно мазе до вечерта, а на другия ден за треньор на националната гарнитура сложиха Дерменджиев.