Усещате ли лекия дъх на национализъм? Врагът е капитализмът в

Усещате ли лекия мирис на шовинизъм? Врагът е капитализмът в България, а не международният капитализъм, какъвто беше за техните баби и дядовци марксисти-интернационалисти. Тук към този момент расата и класата се преплитат в диалектическо единение.

„ Нашата цел е да притиснем и нея [БСП – б.м.], и други политически субекти да подхващат курс към същинска съвременна левица “ – рекъл Додов.

„ Това [криза на представителството – б.м.] се случва по силата на ултра капиталистическата страна, в която живеем, която основава големи неравенства и концентрира благосъстоянието в ръцете на малко на брой “ – рекъл Делийски.

Дано знаете кои са Додов и Делийски, тъй като аз не мога да ви бъда доста потребен. Отбележете си обаче думичките „ напредък “ и „ съвременна “, тъй като единствено по-късно ще се върнем на тях.

Това че ще се прави „ нов ляв план “ въобще не е толкоз сензационно – даже изостават спрямо десните планове. Грабващото въображението е, че планът ще работи против капитализма, ще го бори. Защо бе, мама му остаряла, за какво ще го борите този капитализъм, толкоз ли е неприятен? Дали левите интелектуалци нямат нещо друго поради, какво схващат те под „ капитализъм “? Според „ Речник по теоретичен комунизъм “, под редакцията на акад. Алексей Румянцев и превод от съветски Иван Григоров, ПАРТИЗДАТ, София, 1981, капитализмът е „ публичен строй, учреден върху употреба на наемния труд от капиталистите, в чиито ръце е съсредоточена собствеността върху средствата за произвеждане “. Курсивът е от оригинала, с цел да подчертае смисловото акцентиране във фразата.

Да, в случай че това е капитализмът, той в действителност наподобява на всемирното зло. Дори съм виждал интелектуалци да използват израза „ силите на злото “, само че не съм сигурен дали, в случай че ги помолиш, ще могат да изредят тези сили поименно.

Така погледнат, капитализмът в действителност е нещо, което би трябвало да се „ бори “, против което би трябвало да се „ работи “, нещо, на което светлите сили би трябвало да се опълчат. А белким има по-светла мощ от интернационалното работническо придвижване, па въпреки и в актуалния си малко разглезен маркузеански тип!

Но дали дяволът е толкоз черен? Нашите млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова), които се подвигнаха да громят капитализма, е добре да си спомнят някои неща. Капитализмът е на първо място икономическата система на буржоазията. Да, знам, че буржоазията също е нещо ултра непоносимо, само че дано за момент да забравим това. Капитализмът е икономическата платформа на буржоазията тъкмо както и Просвещението е нейната философска платформа. Дами и г-да млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова), имате ли нещо срещу Просвещението?

Според учението „ Исмат “ (исторически материализъм – взаимна разработка на Маркс, Енгелс и Ленин) капитализмът е пристигнал да детронира злокобния феодализъм; капитализмът е родителят на най-прекрасното нещо на света – работническата класа. Защото, в случай че няма капитализъм, няма промишленост, а в случай че няма промишленост, няма и работническа класа. Индустриализацията от времената на Тодор Живков, по която се леят реки от носталгични сълзи, не е нищо повече от свръхагресивен израз на държавен капитализъм. Този капитализъм ли сте тръгнали да борите, дами и г-да млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова)?

Хайде към този момент да се върнем и на думичките „ напредък “ и „ съвременна “ – та нали и самото име на новия съвременен ляв план е точно „ Прогрес “! Модерността и напредъка са в тясна връзка. Модерно е всяко нещо, което се е получило вследствие на някакъв напредък. Модерните неща са по-съвършени от старомодните, а усъвършенстването не е нищо друго с изключение на непрекъснат смел път напред и нагоре. Като светоглед прогресивизмът (извън строгостта на политологическата терминология) е убеждението, че светът е предопределен непрестанно да се усъвършенства, да върви от по-лошо положение към по-добро и това е необратимо. Разбира се, какво ще разбираме под „ по-добро положение “ е значително условно. В случая светът се е съгласил да схваща повече хора, които живеят все по-дълго, без да боледуват, все по-голям стопански напредък, все по-електрически коли, мобилни телефони с от ден на ден камери на гърба, все по-големи и все по-тънки тв приемници, все по-икономични фурни, все по-политкоректни думи и от ден на ден разкаяли се за епохата на великите географски открития и на колониализма бели хора. Но в основата на всичко, несъмнено е икономическият напредък . Без него няма нито електрически коли, нито смарт телефони за всички, нито огромни и тънки тв приемници. Икономическият напредък е заричане №1 на всяка политическа партия, когато се зададат следващите избори. А икономическият напредък се дължи на едно само нещо (чакайте да го напиша на обособен ред), дължи се на

принадената стойност.

Както видяхме от Речника на научния комунизъм, принадената стойност е плодът на употребата на човек от индивида, затова принадената стойност е международно зло №1, най-малко в класово-диалектическия смисъл, затова международно зло е и икономическият напредък. Принадената стойност е религията на капитализма, негова същина и реликва, както е класовата битка за комунизма. Който желае да се бори против капитализма, би трябвало да е наясно, че се подвига на битка против принадената стойност и икономическия напредък – другите имена на капитализма. Нали самият Маркс го е споделил: пари – стока – пари прим. Е, те това е принадена стойност. Е, те това е стопански напредък. Друго не е.

От друга страна, всички социалисти, в това число и младите културни марксисти (барабар с Мая Манолова) от новото ляво обединяване „ Прогрес “ постоянно се афишират твърдо ЗА в поддръжка на всевъзможни обществени придобивки – обучение, опазване на здравето, пенсии, помощи и прочие Но без стопански напредък няма придобивки, а без принадена стойност няма напредък. И доколкото, както видяхме, принадената стойност е отнологичната същина на капитализма, то без капитализъм няма обществени придобивки. Още ли сте сигурни какво желаете да „ борите “ и против какво желаете на „ работите “, дами и г-да млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова)? Или ще кажете, че при социализма отново имаше и принадена стойност, и напредък. Ами, по какъв начин няма да има, като така наречен „ социализъм “ не беше нищо друго с изключение на държавен и неспособно ръководен капитализъм! Тоест вие срещу капитализма ли се борите или се борите за държавен капитализъм?

И тук стигаме до нещо забавно. Каква е разликата сред държавния и елементарния капитализъм? Със сигурност разликите са доста, само че има една, по-важна от всички останали. Това е собствеността. При държавния (социалистическия) капитализъм собствеността е отнета от индивида, с цел да бъде апортирана в интерес на колектива, тъй че с нея да може да злоупотребява всеки номенклатурчик. При елементарния (капиталистическия) капитализъм правото на самостоятелна, персонална, частна благосъстоятелност е свещено.

Собствеността е изключително положение на връзките сред материалния свят и индивида като негов краткотраен жител и духовно създание. Собствеността, както и всяко друго нещо, сама по себе си не е нито неприятна, нито добра – зависи по какъв начин ще бъде използвана. Лоша е доколкото елементарно може да хвърли индивида в смъртния грях на сребролюбието. Добра е, доколкото е поръчител за свободата.

Собствеността в този неверен и развален свят е най-сигурният инструмент на свободата. Тя разрешава на индивида да взима независими решения, без да превива тил пред някого или нещо, от което зависи прехраната и физическото му оцеляване. Тя е нещо като огъня – смъртоносна и животворна по едно и също време. Нали ви е направило усещане кои са първите мероприятия на най-човеконенавистната власт – комунизма? Национализация, реквизиция, лишаване на благосъстоятелност, изселване от персоналното жилище. Човек без благосъстоятелност не е нищо повече от плаха функционалност от настроението на своя стопанин. Но оставете комунизма, вижте какво е в този момент. На процедура голяма част от хората имат нещо, което не е тяхна благосъстоятелност – жилище на заем, кола на лизинг, дори и отмора с потребителски заем, коледен шопинг с потребителски заем, кредитни карти... Докато имаш работа, всичко е О.К. Обаче загубиш ли работата си, спреш ли да обслужваш заеми си, тогава идва моментът да вкусиш от живота без същинска благосъстоятелност. Затова за мнозина най-големият призрачен сън е да не изгубят работата си. За да не я изгубят, те са подготвени на неподозирани и от самите тях гърчове в нозете освен на същинските си господари, само че и на техните по-високопоставени в йерархията чиновници, които на собствен ред също се гърчат пред инстанцията, от която зависят. Това свободни хора ли са?

Ще кажете: ами, ето ви го актуалния капитализъм, неприятен е, нали? Това, дами и господа, другарки и приятели, млади културни марксисти (барабар с Мая Манолова), не е капитализъм. Това е корпоративен социализъм с официална частна благосъстоятелност, само че в действителност единствено официална. Истинска благосъстоятелност е когато кралят в приказката за Котарака в чизми попита от каляската: „ На кого да тези ниви, селяни? “, селяните да могат да му отговорят: „ На господин маркиза, на господин маркиза! “, а не да стартират да мънкат: „ Ами, на едни акционери, на едни приносители, на един ръб, на едни попечители, на един холдинг, на едни офшорки... “. Истинската благосъстоятелност постоянно е лична и единствено като такава може да породи отговорности у субекта си. Колективната благосъстоятелност – било държавна, общинска, корпоративна или кооперативна – е безотговорна.

Казваме, че собствеността е инструмент на свободата. Но за какво свободата да е толкоз значима за нас? И различен път сме говорили за това и то нееднократно. Свободата е единственото изискване за реализиране на задачата на човешкото битие. По своя воля (или по-точно – по свое своеволие) индивидът придобива способността на разграничава положително от зло. Обективно и безусловно положително от обективно и безусловно зло. Това е лесната чест. Следва задължението да избереш положителното, щом го познаваш. Това може да стане само в положение на цялостна независимост на волята. Ето по тази причина свободата е значима – с цел да го има избора. Ето по тази причина собствеността е значима – с цел да я има свободата. Ето по тази причина капитализмът е значим – с цел да има (поне на теория) благосъстоятелност за всички. Лична благосъстоятелност. Частна благосъстоятелност. Собственост която носи принадена стойност. Принадена стойност, която обезпечава средства за физическо и ненапълно обществено оцеляване. Това ли желаете да борите, дами и г-да млади културни марксисти