Не е сигурно дали заради климатичните промени у нас ще е топло или студено
Управляващите се опасяват от разтрошаване на монопола в енергетиката, споделя Георги Стефанов от WWF-България
Докато беседваме пече слънце, следобяд евентуално още веднъж ще завали. Вчера имаше градушки в някои региони, предходната седмица валя сняг. Какво става? Към метеорологията ли да се обърнем за отговор или към климатологията?
Много постоянно бъркаме нещата. Трябва да знаем, че когато приказваме за климата, приказваме за дълъг интервал от време и за цялата планета, а когато приказваме за времето, т.е. метеорологията - нормално става въпрос за настоящата прогноза. Това е разликата сред климата и времето: в световния аспект, в краткостта на прогнозата и в протичащото се.
- Спекулира се обаче с това по какъв начин се мерят температурите и на това залагат и скептиците във връзка с промените в климата.
Температурата на Земята се мери по обединен общоприет метод от съвсем 170 години насам - първоначално в западния свят, а в България тези проучвания са към този момент 140-годишни. Измерва се първият двуметров пласт на Земята - там където индивидът най-общо казано населява. Спекулации в действителност има и това е тъй като нашата планета е широко огромна и изцяло покритие за измерването на температурите на световно равнище е направено едвам преди 50-60 години. Първите наблюдения са били най-вече на местата, населявани от хората. В джунглите и саваните, в тундрата или на полюсите не е имало такова наблюдаване. Сега е обхваната цялата планета, в това число океаните и цялото премерване към този момент е доста точно.
Защо споделям, че е нечиста сделка? Защото когато имаме 60-годишни сигурни данни, можем да им имаме вяра, само че при 150-годишните те са частични, т.е. непълни. От 30-40 години насам температурите към този момент могат да се мерят от космоса, доста по-прецизно. А когато приказваме за климатология в историческия аспект, към този момент има безусловно научно доказани данни - от дъното на океана, от основите на ледниците, от блатата и торфищата, които могат да ни върнат до 9 милиона години обратно.
- Скептиците споделят и, че климатът постоянно се е променял и не е човечеството най-големият фактор за това.
Да, климатът непрестанно се трансформира и факторите за това са разнообразни - те са и планетарни, и галактически - има разнообразни цикли на Слънцето, на подредбата на планетите. Има и фактори, които към момента не знаем по какъв начин може да повлияят. Но това, което беше потвърдено от тези близо 60 години научни проучвания, в това число от Космоса е, че в действителност има така наречен планетарни цикли, които са в разнообразни интервали от време и с помощта на това, че можем да се върнем обратно във времето с хиляди или с милиони години, може да се дефинира какъв е бил климатът тогава - дали е било топло, или студено и надлежно какви са аргументите за измененията в климата в съответен интервал.
- Но можем ли да предвидим какъв ще е климатът след 50 години, да вземем за пример?
Това, което можем да предвидим е по какъв начин и по кое време дадената смяна се случва, само че с акуратност до няколко десетки или няколко стотици години, в случай че приказваме за Слънцето да вземем за пример.
Това, което виждаме обаче с непрестанно покачващите се температури от 60 години насам се дължи на различен фактор - така наречен най-малки слънчеви цикли, които са 11-годишните цикли. И за какво споделяме, че индивидът в действителност е главният фактор, който въздейства на климата - тъй като тези слънчеви цикли не въздействат директно на настоящото положение на климата.
Разбира се, има и други планетарни обстоятелства, които оказват въздействие - като морските течения Ел Ниньо, Ла Ниня и други
- Другото, което скептиците споделят е, че въглеродния диоксид е в доста дребна централизация по отношение на общия състав на въздуха.
Да, това е по този начин, само че той е структуроопределящ газ, който има доста съществено отношение към обстановката с климата и към температурите, от което зависят и вятърът, преваляванията, настъпването на екстремуми на времето и прочие
От няколко години сме в така наречен най-малко на Слънцето - „ безоблачен цикъл на магнитна интензивност ", т.е. най-малко на слънчевото греене. Това значи, че интензитетът му е в най-ниската си степен. И все пак температурите не престават да се покачват на всички места по света. А би следвало да имаме интервал на изстудяване, т.е. по-ниски световни междинни температури.
Или когато имаш смяна в климата, има директна смяна и в метеорологичната конюнктура - както вие започнахте диалога с градушките, бурите и снега. Това, което в миналото се е случвало в много необичаен откъслек - да вземем за пример един път на няколко десетки години, в този момент към този момент е постоянно протичащо се събитие. И да отхвърляме, че има затруднения, откакто има хиляди научни доказателства на всички места по света, е огромният проблем в обстановката с световното стопляне.
- Американският президент обича да повтаря: какво световно стопляне, вижте какъв брой е студено.
Трябва да разберем, че изменението в климата не е наложително да значи по-сух, по-топъл или по-влажен климат. Затова е смяна - смяна от естественото, от цикличното, от непрекъснатото, от това, което сме привикнали да имаме като чувство за времето.
- Защо районът, в който попада и България, се смята за високо рисков във връзка с световното стопляне?
Най-разпространеният климат на планетата е студеният модел. Ние, попадайки в географските ширини на умерено континентален климат, сме привикнали да имаме четири сезона с ясни проявления - топло, студено, дъждовно и така нататък Докато на север да вземем за пример е ясно - студена зима, хладно лято, а у нас всяка внезапна смяна в климата ни се коства доста по-осезаема. Рискът идва от това, че самите екосистеми и ние като биологичен тип сме се приспособили към тези най-благоприятни условия, в които имаме редкия късмет да живеем. Ние тук влизаме в един цикъл на екстремуми на времето - от това да имаме необикновени събитие през зимата, като липса на сняг и пролетни температури през януари, до това, на което през последните години ставаме очевидци - да няма пролет, да има дълги засушавания, горещи талази и прочие
Ще го кажа като пчелар: пчелите в пролетния сезон, когато времето би трябвало да е безшумно, умерено, би трябвало да летят. Всичко би трябвало да цъфти и да се развъжда. Но когато излезе една стихия с ураганен вятър - това, което виждаме все по-често - полените и прашецът биват ответи. Този вятър де факто лишава растенията от функционалността размножаване и в тази ситуация пчелите от опцията да ги опрашват. И какво се получава? - Имаме топла зима, в която пчелите не спят, минат ли температурите един-два градуса, излизат и стартират да търсят вода и храна. Разбира се, през януари нищо не цъфти, само че всяко излизане на пчелите по това време значи за тях разход на сила - унищожават зимните си ресурси.
В последна сметка тези микро промени въздействат върху качеството на живот, върху размножаването на типовете, върху опцията екосистемите да действат вярно и да обезпечават баланс в природата.
- У нас следят ли се загуби на екосистеми или екосистеми в риск?
Все още нямаме изчезнала екосистема. Но ще дам образец със Западна Стара планина - Берковският балкан, който е прочут в Европа горски район със своите доста качествени вековни букови гори с дървета на по 300-400 години. Когато се случва снежна стихия в късна пролет, както беше предходната година, когато пада голямо количество сняг, а дърветата към този момент са почнали да се разлистват, снеголомът безусловно ги прекърши като клечки за зъби. С други думи тази устояла на времето вековна гора внезапно просто един ледолом и един снеголом я събориха.
Тези екстремуми на времето вършат екосистемите доста уязвими. Веднага откакто това с гората се случи, стартират да навлизат вредители. След къс интервал от време гората стартира да се разболява, умират старите устойчиви дървета. Това е годно за всяка една екосистема. Същото е и за високопланинските езера в Рила и в Пирин - те претърпяват смяна в химическия състав, появяват се водорасли.
- Има ли и други гори, които сме на път да загубим?
По време на Балканските и двете международни войни горите, които са били наоколо до градовете и селата, в огромна степен са били изсечени като енергиен запас. В разследване имаме изкуствени насаждения от бял и черен бор, правени в средата на предишния век за справяне с ерозията. Това са така наречен пионерни типове, могат да се приспособяват при сложни условия. Сега обаче те съхнат. По няколко аргументи - в началото е трябвало да бъдат посадени до момента в който укрепне почвата и по-късно да се подменят с типичния за дадения район тип. Това обаче не се е случило и в този момент тези гори са останали самоподдържащи се. А когато няма грижа за изкуствените насаждения, те стават доста уязвими на вредители и заболявания. На процедура това, което виждаме сега е, че влиза короядът и дърветата всеобщо изсъхват. Каква е връзката с климатичните промени - короядът умира, единствено когато има дълъг леден интервал. И тъй като такива дълги интервали от минус 10-20 градуса съвсем няма към този момент, короядът не умира, бързо се развъжда и завзема нови територии.
Мога да дам и още образци. Имахме пилотен план, с който искахме да тестваме дали биомасата от влажните зони - блатата - главно папур и тръстика, могат да се трансфорат в енергиен запас на локално ниво за произвеждане на пелети и брикети. Косенето на тръстика става по доста комплициран метод - през зимата, със специфична косачка, тип трактор, когато блатото замръзне, тъй като другояче няма по какъв начин да влезеш. Когато не е замръзнало това се прави се с така наречен водни комбайни, доста скъпи машини, каквито в България няма.
- Да позная ли - нямаше зима?
Точно по този начин. За да влезе тракторът би трябвало да е имало минусови температури от по минус 15 градуса най-малко 10 дни, с цел да се образува пълен лед.
- Може ли да се направи прогноза за България - ще изстиват ли Балканите или ще се затоплят?
Няколко са главните модели, които предвиждат данните за Балканите и съответно за България, само че всички те са обвързани с възможни по-големи промени. 70% от циклоните и антициклоните произлизат от Атлантическия океан и Средиземноморието, вторите носят изобилните превалявания. Останалите 30 на 100 се случват, когато се смени наклонът на оста на планетата и пристигна зимата и тогава стартират да нахлуват студени потоци от север. Едната от теориите е, че с намаляването на скоростта на течението Гълфстрийм, което дава топлият климат за Северозападна Европа, тези превалявания ще се трансформират като цикъл и интензитет и като интервал и това неизбежно ще повлияе и времето на Балканите. Това към този момент е реалност. Скоростта на Гълфстрийм е спаднала с към 19-20%. Най-лошата прогноза е, че ще спре, а случили се това значи внезапно захлаждане, нещо като мини ледникова ера, в това число и при нас. Поне такива прогнози дават компютърните модели, а към този момент има и много кино продукции по тази тематика.
Другата прогноза обаче е, че от екватора нахлуват по-големи топли въздушни маси. Виждате и към този момент какъв брой постоянно имаме прахуляк от Сахара, който преди беше екзотика. Само през миналите два месеца го имаше два или три пъти. Т.е. ще идва по-топъл и изсъхнал климат.
- Как е допустимо да има две радикално противоположни теории?
Защото се намираме сред севера и юга. Вторият закон на термодинамиката - законът за обмяната сред топло и студено. Във физическите закони няма непрекъснато положение, има непрекъснато придвижване. Попадайки в този географски пояс ние се намираме в непрестанен цикъл сред топло и студено, точно по тази причина не е несъмнено, кое ще надделее.
- Можем ли на локално равнище да създадем нещо за самите себе си? Знаем, алтернативата тук е или затваряме въгледобивни мини и лишаваме хиляди души от работни места, или се включваме интензивно в битката с световното стопляне.
Въглищата на световно равнище от 200 години насам са главният енергиен източник на индивида, а през последния век са главния източник и за произвеждане на електрическа сила. Добрата вест е, че имаме доста други възможности, неприятната вест е, че не можем да се откъснем от тези въглища, толкоз елементарно и бързо, колкото се постанова да го създадем. Много е мъчно да ги изведем от приложимост - не може да стане бързо и на ниска цена, като обществената позиция също е сериозен аспект.
От към този момент близо 20 години профсъюзите постанова термина „ обективен преход ", който от 2015 година влезе и в Парижкото съглашение за климата и се трансформира в световен термин. Справедлив преход за въглищата значи „ да, ние осъзнаваме, че имаме проблем с въглищата, които отделят 70% за световните излъчвания парникови газове и би трябвало да се откри резистентен метод за извеждане на въглищата от производството електрическа енергия ". Това няма да се случи за 10 години, на всички е ясно, само че също е ясно, че нямаме и доста повече време и би трябвало занапред да стартираме да действаме, с цел да се успеем да преодолеем този проблем. Към този термин WWF прибавя, че преходът би трябвало да е обективен, както за хората, по този начин и за околната среда.
- В България добивът се употребява с държавни подкрепи точно поради обществения аспект.
Специално българските въглища са едни от най-лошите от позиция на успеваемост. Богати са на сяра, на пепелно наличие, на токсични субстанции, ниско калорийни са, т.е. те са младоформирани въглища. И да - имаме други възможности в България. Наистина ръководещите ги е боязън да си признаят, че е въпрос на вярно дълготрайно обмисляне. Този развой и този спор трябваше към този момент да са почнали, тъй като другояче в действителност лъжем самите си, тъй като нямаме избор и на следващия ден просто следващата мина или централа ще бъдат затворени. Процесът в световен мащаб е въглищата да излизат от приложимост, случва се към този момент в целия свят. И колкото и да ги пазим, ще можем да ги пазим още пет, 10, двадесет години. След това няма да можем.
- Имаме ли с какво да ги сменяем обаче? Заради далавери в предишното ВЕИ у нас се трансформира надали не в „ мръсна дума ". А заради обстоятелството, че страната бе длъжна да изкупува тока от тях, бе вменено, че цената на електрическата енергия скача поради тази екокомпонента.
Така е - въпрос на спекулации и популизъм. Факт е, че ВЕИ се трансформира в мръсна дума, само че е реалност и че който се е допрял до тази технология е видял изгодите от нея. Ние би трябвало да определим период и да намерим салдото по какъв начин да изведем тези въглища, да намерим решение и на обществения въпрос - къде ще отидат да работят тези хора, да решим какви са различните стопански действия и да се оправим и с екологичните последствия от въгледобива. Много е значимо да се знае, че тези хора не са тъкмо миньори, говорейки за Бобов дол, само че и за Стара Загора. Добивът е открит и там работят инженери, оператори на специфични машини - висококвалифицирани фрагменти, които доста елементарно може да бъдат профилирани в други области.
Въпросът е, че въглищата като енергиен източник може да бъдат сменени от различен вид енергиен източник - слънце, вятър, биомаса, депозиране на силата в акумулатори... Ако разгледаме въглищата като монополист и опцията на всички други технологии, в действителност нашите ръководещи ги е боязън някой да не им разбие този монопол, защото въглищата са подземно благосъстояние, т.е. благосъстоятелност на страната Всички енергийните други възможности (вятър, слънце, биомаса) в действителност не са монополизирани и никой не ги има, което дава действителен късмет на семействата, на бизнеса, на цели обитаеми места, да се откъснат от монопола и да станат енергийно самостоятелни, което в действителност ще промени изцяло стопанската система, и изобщо ролята на хората. Сега всички сме просто потребители, а в бъдеще ще бъде, производители, снабдители и потребители.
Новите технологии освен са по-ефективни, само че и цената им понижа с 80% през последните 5 години, и продължава да пада. Първото държавно управление на Борисов падна поради цената на тока и от този момент поддържаме енергийната система в един неестествен баланс и на занижени цени. Въпросът е по кое време ще осъзнаем, че бойкотирайки естествените иновационни процеси на развиване, в действителност се трансформираме в едва разрастваща се стопанска система. А българската стопанска система като дребна стопанска система има този действителен късмет бързо да се трансформира в стопански и енергиен водач. Нямаме потребност от доста сила както една Турция да вземем за пример. Имаме близо 12 000 мегавата конфигурирани източници, а консумираме сред 2000 и 7000 в най-големия пик.
- Но продаваме.
Конкуренцията е кой какъв брой създава и най-големият проблем е, че страната се пробва да дава на всички, което основава изкуствени, непазарни условия, т.е. ние продаваме евтината си сила, тъй като единствено тя е конкурентна. Проблемът е, че това ни превръша в неконкурентна икономическа единици, която има продажби поради непазарни механизми и субсидирани технологии, което е погрешно, дори неразрешено от Европейска комисия. Давам ви образец, с цел да произведем една писалка ни би трябвало четири пъти повече сила от междинното за Европа. Ние пилеем енергийни запаси, затова няма по какъв начин да станем по-богати по-конкурентни. И в случай че тази писалка коства един лев в България и един лев някъде на Запад, единственият метод да държи тази ниска цена тук е в ниското възнаграждение на труда. Това е все едно колата ни да харчи 15 на 100 и 5 на 100. Когато твоята кола харчи 15 на 100, ти ще отидеш за Х пари до морето, а аз за три пъти по-малко от теб. И когато двамата отидем на отмора на морето, аз ще имам доста повече средства, т.е., когато се научим да пестим силата, ще станем по-конкурентноспособни, и по-богати, няма да пилеем запаси. Това е първото условие, към цялата стопанска система, да запушим пробойните, с цел да спре приключването на публичните и финансовите богатства.
- Ако имаме прогноза по какъв начин ще се трансформира климатът, можем ли да го овладеем. Да превърнем негатива в позитив?
Да, можем. И това значи цялата стопанска система, освен енергетиката, а и земеделието, туризмът да се приспособяват към новите условия. Но в енергетиката е най-трудно, тъй като тези стандартни енергийни източници имат доста директни и скрити дотации, освен в България. Близо 70% от всички дотации по света отиват за въглища, газ и нефт. С това държавните управления управляват цените на цялата гама от стопански артикули. С енергетиката е най-трудно тъй като там приказваме за големи пари, които даже не можем да си представим.
Слабо прочут факт е, че на 1 януари - след към половин година, би трябвало да предоставим тактика за цялостна декарбонизация на стопанската система и енергетиката до 2050 година Този проект споделя по кое време ще затворим мините за въглищата и каква ще е заместващата технология, каква ще е обществената цена, по кое време ще достигнем енергийната успеваемост съгласно европейските стандарти, само че също и какво ще стане със законодателството - по кое време ще създадем смяна в превоза, строителството; по какъв начин опазваме околната среда. И това би трябвало да е обвързано със периоди - в година Х по технология У ще се случи това и това.
Добрата вест е, че нововъведенията и новите открития се случват всеки ден. Никой не си е представял преди 10 години, че ще сменим телефоните с бутони с тъчскрийн. Тук скептиците за световното стопляне споделят - абе няма да вършим нищо, ще чакаме да го измислят. Истината е, че даже нещо да се открие, то не може толкоз бързо да промени едно общество и една стопанската система. Такива процеси постоянно лишават едно-две генерации.
- Как светът се бори с световното стопляне, когато Съединени американски щати отхвърлят да вземат участие. И когато огромните петролодобивни компании възнамеряват нови вложения за 5 милиарда $ единствено за идващите 10 години?
Трудно, само че непрекъснато. На всички равнища и на всички континенти. Добрата вест е, че зелените тематики и зелените политики даже като политическо посланичество също порастват нагоре. Въпреки популистките талази. Вижте единствено резултатите от европейските избори. Зелените и зелените политки, в частност климатичните политики, са огромните спечелили в тези избори. Тази битка ще се случи макар всички бариери, в това число от властимащите и предприемачите, които не желаят да се трансформира света, единствено тъй като имат някаква изгода, най-често икономическа и финансова. Промяната може да бъде следена за къс интервал от време, само че не може да бъде спряна. Най-големите печеливши, ще са тези, които занапред работят по този метод, а най-губещите ще са тези, които издигат изкуствените стени и целеустремено не желаят да се включат в смяната и енергийната еволюция. В очите на мнозина тя наподобява на гражданска война, заради което те не я харесват. За страдание второто е и протичащото се главно у нас, което в действителност обрича страната не на напредък, а на още по-сериозни демографски и стопански провокации.
-----
* Георги Стефанов управлява климатичната стратегия в българския офис на интернационалната природозащитна организация WWF. Бакалавър „ Природни науки ", магистър " Международен различен туризъм " към Нов български университет и „ Управленски умения " към Съвета на Европа. Ръководи европейски и транснационални планове в региона на климатичните промени, опазването на околната среда и енергетиката съвсем 15 години, като има 20-годишен опит с реализирането на някои от най-иновативните планове от неправителствения бранш у нас. В последните 11 години води и развива климатичната стратегия в българския офис на WWF.
Неговата експертиза обгръща: създаване на национални и районни тактики и проекти за деяние за преход към нисковъглеродна икономика; стабилно ръководство и обмисляне на ресурсите на околната среда; създаване на потенциал и образования на обществените институции по отношение на климатичните промени и енергийната трансформация; създаване на политики и финансови принадлежности за реализиране задачите на устойчивото развиване. В момента създава първия проект за Справедлив енергиен преход за Югозападна Българи, единият от двата въглищни района у нас. Той съдържа 3 сюжета с благоприятни условия за надграждащи локалната стопанска система действия и правила, тъй че районът да може допустимо най-бързо да се оправи с преструктурирането на стопанската система при затварянето на мините и идното преструктуриране на ТЕЦ-те.
Георги Стефанов е и един от създателите на „ Коалиция за климата-България " - неофициално обединяване от неправителствени организации, учени и представители на бизнеса и медиите. Преподавател е и в Нов български университет в магистърска стратегия „ Управление на околната среда ", водещ курс „ Устойчиво развиване и Стратегическо ръководство ".
Източник Клуб Z
Докато беседваме пече слънце, следобяд евентуално още веднъж ще завали. Вчера имаше градушки в някои региони, предходната седмица валя сняг. Какво става? Към метеорологията ли да се обърнем за отговор или към климатологията?
Много постоянно бъркаме нещата. Трябва да знаем, че когато приказваме за климата, приказваме за дълъг интервал от време и за цялата планета, а когато приказваме за времето, т.е. метеорологията - нормално става въпрос за настоящата прогноза. Това е разликата сред климата и времето: в световния аспект, в краткостта на прогнозата и в протичащото се.
- Спекулира се обаче с това по какъв начин се мерят температурите и на това залагат и скептиците във връзка с промените в климата.
Температурата на Земята се мери по обединен общоприет метод от съвсем 170 години насам - първоначално в западния свят, а в България тези проучвания са към този момент 140-годишни. Измерва се първият двуметров пласт на Земята - там където индивидът най-общо казано населява. Спекулации в действителност има и това е тъй като нашата планета е широко огромна и изцяло покритие за измерването на температурите на световно равнище е направено едвам преди 50-60 години. Първите наблюдения са били най-вече на местата, населявани от хората. В джунглите и саваните, в тундрата или на полюсите не е имало такова наблюдаване. Сега е обхваната цялата планета, в това число океаните и цялото премерване към този момент е доста точно.
Защо споделям, че е нечиста сделка? Защото когато имаме 60-годишни сигурни данни, можем да им имаме вяра, само че при 150-годишните те са частични, т.е. непълни. От 30-40 години насам температурите към този момент могат да се мерят от космоса, доста по-прецизно. А когато приказваме за климатология в историческия аспект, към този момент има безусловно научно доказани данни - от дъното на океана, от основите на ледниците, от блатата и торфищата, които могат да ни върнат до 9 милиона години обратно.
- Скептиците споделят и, че климатът постоянно се е променял и не е човечеството най-големият фактор за това.
Да, климатът непрестанно се трансформира и факторите за това са разнообразни - те са и планетарни, и галактически - има разнообразни цикли на Слънцето, на подредбата на планетите. Има и фактори, които към момента не знаем по какъв начин може да повлияят. Но това, което беше потвърдено от тези близо 60 години научни проучвания, в това число от Космоса е, че в действителност има така наречен планетарни цикли, които са в разнообразни интервали от време и с помощта на това, че можем да се върнем обратно във времето с хиляди или с милиони години, може да се дефинира какъв е бил климатът тогава - дали е било топло, или студено и надлежно какви са аргументите за измененията в климата в съответен интервал.
- Но можем ли да предвидим какъв ще е климатът след 50 години, да вземем за пример?
Това, което можем да предвидим е по какъв начин и по кое време дадената смяна се случва, само че с акуратност до няколко десетки или няколко стотици години, в случай че приказваме за Слънцето да вземем за пример.
Това, което виждаме обаче с непрестанно покачващите се температури от 60 години насам се дължи на различен фактор - така наречен най-малки слънчеви цикли, които са 11-годишните цикли. И за какво споделяме, че индивидът в действителност е главният фактор, който въздейства на климата - тъй като тези слънчеви цикли не въздействат директно на настоящото положение на климата.
Разбира се, има и други планетарни обстоятелства, които оказват въздействие - като морските течения Ел Ниньо, Ла Ниня и други
- Другото, което скептиците споделят е, че въглеродния диоксид е в доста дребна централизация по отношение на общия състав на въздуха.
Да, това е по този начин, само че той е структуроопределящ газ, който има доста съществено отношение към обстановката с климата и към температурите, от което зависят и вятърът, преваляванията, настъпването на екстремуми на времето и прочие
От няколко години сме в така наречен най-малко на Слънцето - „ безоблачен цикъл на магнитна интензивност ", т.е. най-малко на слънчевото греене. Това значи, че интензитетът му е в най-ниската си степен. И все пак температурите не престават да се покачват на всички места по света. А би следвало да имаме интервал на изстудяване, т.е. по-ниски световни междинни температури.
Или когато имаш смяна в климата, има директна смяна и в метеорологичната конюнктура - както вие започнахте диалога с градушките, бурите и снега. Това, което в миналото се е случвало в много необичаен откъслек - да вземем за пример един път на няколко десетки години, в този момент към този момент е постоянно протичащо се събитие. И да отхвърляме, че има затруднения, откакто има хиляди научни доказателства на всички места по света, е огромният проблем в обстановката с световното стопляне.
- Американският президент обича да повтаря: какво световно стопляне, вижте какъв брой е студено.
Трябва да разберем, че изменението в климата не е наложително да значи по-сух, по-топъл или по-влажен климат. Затова е смяна - смяна от естественото, от цикличното, от непрекъснатото, от това, което сме привикнали да имаме като чувство за времето.
- Защо районът, в който попада и България, се смята за високо рисков във връзка с световното стопляне?
Най-разпространеният климат на планетата е студеният модел. Ние, попадайки в географските ширини на умерено континентален климат, сме привикнали да имаме четири сезона с ясни проявления - топло, студено, дъждовно и така нататък Докато на север да вземем за пример е ясно - студена зима, хладно лято, а у нас всяка внезапна смяна в климата ни се коства доста по-осезаема. Рискът идва от това, че самите екосистеми и ние като биологичен тип сме се приспособили към тези най-благоприятни условия, в които имаме редкия късмет да живеем. Ние тук влизаме в един цикъл на екстремуми на времето - от това да имаме необикновени събитие през зимата, като липса на сняг и пролетни температури през януари, до това, на което през последните години ставаме очевидци - да няма пролет, да има дълги засушавания, горещи талази и прочие
Ще го кажа като пчелар: пчелите в пролетния сезон, когато времето би трябвало да е безшумно, умерено, би трябвало да летят. Всичко би трябвало да цъфти и да се развъжда. Но когато излезе една стихия с ураганен вятър - това, което виждаме все по-често - полените и прашецът биват ответи. Този вятър де факто лишава растенията от функционалността размножаване и в тази ситуация пчелите от опцията да ги опрашват. И какво се получава? - Имаме топла зима, в която пчелите не спят, минат ли температурите един-два градуса, излизат и стартират да търсят вода и храна. Разбира се, през януари нищо не цъфти, само че всяко излизане на пчелите по това време значи за тях разход на сила - унищожават зимните си ресурси.
В последна сметка тези микро промени въздействат върху качеството на живот, върху размножаването на типовете, върху опцията екосистемите да действат вярно и да обезпечават баланс в природата.
- У нас следят ли се загуби на екосистеми или екосистеми в риск?
Все още нямаме изчезнала екосистема. Но ще дам образец със Западна Стара планина - Берковският балкан, който е прочут в Европа горски район със своите доста качествени вековни букови гори с дървета на по 300-400 години. Когато се случва снежна стихия в късна пролет, както беше предходната година, когато пада голямо количество сняг, а дърветата към този момент са почнали да се разлистват, снеголомът безусловно ги прекърши като клечки за зъби. С други думи тази устояла на времето вековна гора внезапно просто един ледолом и един снеголом я събориха.
Тези екстремуми на времето вършат екосистемите доста уязвими. Веднага откакто това с гората се случи, стартират да навлизат вредители. След къс интервал от време гората стартира да се разболява, умират старите устойчиви дървета. Това е годно за всяка една екосистема. Същото е и за високопланинските езера в Рила и в Пирин - те претърпяват смяна в химическия състав, появяват се водорасли.
- Има ли и други гори, които сме на път да загубим?
По време на Балканските и двете международни войни горите, които са били наоколо до градовете и селата, в огромна степен са били изсечени като енергиен запас. В разследване имаме изкуствени насаждения от бял и черен бор, правени в средата на предишния век за справяне с ерозията. Това са така наречен пионерни типове, могат да се приспособяват при сложни условия. Сега обаче те съхнат. По няколко аргументи - в началото е трябвало да бъдат посадени до момента в който укрепне почвата и по-късно да се подменят с типичния за дадения район тип. Това обаче не се е случило и в този момент тези гори са останали самоподдържащи се. А когато няма грижа за изкуствените насаждения, те стават доста уязвими на вредители и заболявания. На процедура това, което виждаме сега е, че влиза короядът и дърветата всеобщо изсъхват. Каква е връзката с климатичните промени - короядът умира, единствено когато има дълъг леден интервал. И тъй като такива дълги интервали от минус 10-20 градуса съвсем няма към този момент, короядът не умира, бързо се развъжда и завзема нови територии.
Мога да дам и още образци. Имахме пилотен план, с който искахме да тестваме дали биомасата от влажните зони - блатата - главно папур и тръстика, могат да се трансфорат в енергиен запас на локално ниво за произвеждане на пелети и брикети. Косенето на тръстика става по доста комплициран метод - през зимата, със специфична косачка, тип трактор, когато блатото замръзне, тъй като другояче няма по какъв начин да влезеш. Когато не е замръзнало това се прави се с така наречен водни комбайни, доста скъпи машини, каквито в България няма.
- Да позная ли - нямаше зима?
Точно по този начин. За да влезе тракторът би трябвало да е имало минусови температури от по минус 15 градуса най-малко 10 дни, с цел да се образува пълен лед.
- Може ли да се направи прогноза за България - ще изстиват ли Балканите или ще се затоплят?
Няколко са главните модели, които предвиждат данните за Балканите и съответно за България, само че всички те са обвързани с възможни по-големи промени. 70% от циклоните и антициклоните произлизат от Атлантическия океан и Средиземноморието, вторите носят изобилните превалявания. Останалите 30 на 100 се случват, когато се смени наклонът на оста на планетата и пристигна зимата и тогава стартират да нахлуват студени потоци от север. Едната от теориите е, че с намаляването на скоростта на течението Гълфстрийм, което дава топлият климат за Северозападна Европа, тези превалявания ще се трансформират като цикъл и интензитет и като интервал и това неизбежно ще повлияе и времето на Балканите. Това към този момент е реалност. Скоростта на Гълфстрийм е спаднала с към 19-20%. Най-лошата прогноза е, че ще спре, а случили се това значи внезапно захлаждане, нещо като мини ледникова ера, в това число и при нас. Поне такива прогнози дават компютърните модели, а към този момент има и много кино продукции по тази тематика.
Другата прогноза обаче е, че от екватора нахлуват по-големи топли въздушни маси. Виждате и към този момент какъв брой постоянно имаме прахуляк от Сахара, който преди беше екзотика. Само през миналите два месеца го имаше два или три пъти. Т.е. ще идва по-топъл и изсъхнал климат.
- Как е допустимо да има две радикално противоположни теории?
Защото се намираме сред севера и юга. Вторият закон на термодинамиката - законът за обмяната сред топло и студено. Във физическите закони няма непрекъснато положение, има непрекъснато придвижване. Попадайки в този географски пояс ние се намираме в непрестанен цикъл сред топло и студено, точно по тази причина не е несъмнено, кое ще надделее.
- Можем ли на локално равнище да създадем нещо за самите себе си? Знаем, алтернативата тук е или затваряме въгледобивни мини и лишаваме хиляди души от работни места, или се включваме интензивно в битката с световното стопляне.
Въглищата на световно равнище от 200 години насам са главният енергиен източник на индивида, а през последния век са главния източник и за произвеждане на електрическа сила. Добрата вест е, че имаме доста други възможности, неприятната вест е, че не можем да се откъснем от тези въглища, толкоз елементарно и бързо, колкото се постанова да го създадем. Много е мъчно да ги изведем от приложимост - не може да стане бързо и на ниска цена, като обществената позиция също е сериозен аспект.
От към този момент близо 20 години профсъюзите постанова термина „ обективен преход ", който от 2015 година влезе и в Парижкото съглашение за климата и се трансформира в световен термин. Справедлив преход за въглищата значи „ да, ние осъзнаваме, че имаме проблем с въглищата, които отделят 70% за световните излъчвания парникови газове и би трябвало да се откри резистентен метод за извеждане на въглищата от производството електрическа енергия ". Това няма да се случи за 10 години, на всички е ясно, само че също е ясно, че нямаме и доста повече време и би трябвало занапред да стартираме да действаме, с цел да се успеем да преодолеем този проблем. Към този термин WWF прибавя, че преходът би трябвало да е обективен, както за хората, по този начин и за околната среда.
- В България добивът се употребява с държавни подкрепи точно поради обществения аспект.
Специално българските въглища са едни от най-лошите от позиция на успеваемост. Богати са на сяра, на пепелно наличие, на токсични субстанции, ниско калорийни са, т.е. те са младоформирани въглища. И да - имаме други възможности в България. Наистина ръководещите ги е боязън да си признаят, че е въпрос на вярно дълготрайно обмисляне. Този развой и този спор трябваше към този момент да са почнали, тъй като другояче в действителност лъжем самите си, тъй като нямаме избор и на следващия ден просто следващата мина или централа ще бъдат затворени. Процесът в световен мащаб е въглищата да излизат от приложимост, случва се към този момент в целия свят. И колкото и да ги пазим, ще можем да ги пазим още пет, 10, двадесет години. След това няма да можем.
- Имаме ли с какво да ги сменяем обаче? Заради далавери в предишното ВЕИ у нас се трансформира надали не в „ мръсна дума ". А заради обстоятелството, че страната бе длъжна да изкупува тока от тях, бе вменено, че цената на електрическата енергия скача поради тази екокомпонента.
Така е - въпрос на спекулации и популизъм. Факт е, че ВЕИ се трансформира в мръсна дума, само че е реалност и че който се е допрял до тази технология е видял изгодите от нея. Ние би трябвало да определим период и да намерим салдото по какъв начин да изведем тези въглища, да намерим решение и на обществения въпрос - къде ще отидат да работят тези хора, да решим какви са различните стопански действия и да се оправим и с екологичните последствия от въгледобива. Много е значимо да се знае, че тези хора не са тъкмо миньори, говорейки за Бобов дол, само че и за Стара Загора. Добивът е открит и там работят инженери, оператори на специфични машини - висококвалифицирани фрагменти, които доста елементарно може да бъдат профилирани в други области.
Въпросът е, че въглищата като енергиен източник може да бъдат сменени от различен вид енергиен източник - слънце, вятър, биомаса, депозиране на силата в акумулатори... Ако разгледаме въглищата като монополист и опцията на всички други технологии, в действителност нашите ръководещи ги е боязън някой да не им разбие този монопол, защото въглищата са подземно благосъстояние, т.е. благосъстоятелност на страната Всички енергийните други възможности (вятър, слънце, биомаса) в действителност не са монополизирани и никой не ги има, което дава действителен късмет на семействата, на бизнеса, на цели обитаеми места, да се откъснат от монопола и да станат енергийно самостоятелни, което в действителност ще промени изцяло стопанската система, и изобщо ролята на хората. Сега всички сме просто потребители, а в бъдеще ще бъде, производители, снабдители и потребители.
Новите технологии освен са по-ефективни, само че и цената им понижа с 80% през последните 5 години, и продължава да пада. Първото държавно управление на Борисов падна поради цената на тока и от този момент поддържаме енергийната система в един неестествен баланс и на занижени цени. Въпросът е по кое време ще осъзнаем, че бойкотирайки естествените иновационни процеси на развиване, в действителност се трансформираме в едва разрастваща се стопанска система. А българската стопанска система като дребна стопанска система има този действителен късмет бързо да се трансформира в стопански и енергиен водач. Нямаме потребност от доста сила както една Турция да вземем за пример. Имаме близо 12 000 мегавата конфигурирани източници, а консумираме сред 2000 и 7000 в най-големия пик.
- Но продаваме.
Конкуренцията е кой какъв брой създава и най-големият проблем е, че страната се пробва да дава на всички, което основава изкуствени, непазарни условия, т.е. ние продаваме евтината си сила, тъй като единствено тя е конкурентна. Проблемът е, че това ни превръша в неконкурентна икономическа единици, която има продажби поради непазарни механизми и субсидирани технологии, което е погрешно, дори неразрешено от Европейска комисия. Давам ви образец, с цел да произведем една писалка ни би трябвало четири пъти повече сила от междинното за Европа. Ние пилеем енергийни запаси, затова няма по какъв начин да станем по-богати по-конкурентни. И в случай че тази писалка коства един лев в България и един лев някъде на Запад, единственият метод да държи тази ниска цена тук е в ниското възнаграждение на труда. Това е все едно колата ни да харчи 15 на 100 и 5 на 100. Когато твоята кола харчи 15 на 100, ти ще отидеш за Х пари до морето, а аз за три пъти по-малко от теб. И когато двамата отидем на отмора на морето, аз ще имам доста повече средства, т.е., когато се научим да пестим силата, ще станем по-конкурентноспособни, и по-богати, няма да пилеем запаси. Това е първото условие, към цялата стопанска система, да запушим пробойните, с цел да спре приключването на публичните и финансовите богатства.
- Ако имаме прогноза по какъв начин ще се трансформира климатът, можем ли да го овладеем. Да превърнем негатива в позитив?
Да, можем. И това значи цялата стопанска система, освен енергетиката, а и земеделието, туризмът да се приспособяват към новите условия. Но в енергетиката е най-трудно, тъй като тези стандартни енергийни източници имат доста директни и скрити дотации, освен в България. Близо 70% от всички дотации по света отиват за въглища, газ и нефт. С това държавните управления управляват цените на цялата гама от стопански артикули. С енергетиката е най-трудно тъй като там приказваме за големи пари, които даже не можем да си представим.
Слабо прочут факт е, че на 1 януари - след към половин година, би трябвало да предоставим тактика за цялостна декарбонизация на стопанската система и енергетиката до 2050 година Този проект споделя по кое време ще затворим мините за въглищата и каква ще е заместващата технология, каква ще е обществената цена, по кое време ще достигнем енергийната успеваемост съгласно европейските стандарти, само че също и какво ще стане със законодателството - по кое време ще създадем смяна в превоза, строителството; по какъв начин опазваме околната среда. И това би трябвало да е обвързано със периоди - в година Х по технология У ще се случи това и това.
Добрата вест е, че нововъведенията и новите открития се случват всеки ден. Никой не си е представял преди 10 години, че ще сменим телефоните с бутони с тъчскрийн. Тук скептиците за световното стопляне споделят - абе няма да вършим нищо, ще чакаме да го измислят. Истината е, че даже нещо да се открие, то не може толкоз бързо да промени едно общество и една стопанската система. Такива процеси постоянно лишават едно-две генерации.
- Как светът се бори с световното стопляне, когато Съединени американски щати отхвърлят да вземат участие. И когато огромните петролодобивни компании възнамеряват нови вложения за 5 милиарда $ единствено за идващите 10 години?
Трудно, само че непрекъснато. На всички равнища и на всички континенти. Добрата вест е, че зелените тематики и зелените политики даже като политическо посланичество също порастват нагоре. Въпреки популистките талази. Вижте единствено резултатите от европейските избори. Зелените и зелените политки, в частност климатичните политики, са огромните спечелили в тези избори. Тази битка ще се случи макар всички бариери, в това число от властимащите и предприемачите, които не желаят да се трансформира света, единствено тъй като имат някаква изгода, най-често икономическа и финансова. Промяната може да бъде следена за къс интервал от време, само че не може да бъде спряна. Най-големите печеливши, ще са тези, които занапред работят по този метод, а най-губещите ще са тези, които издигат изкуствените стени и целеустремено не желаят да се включат в смяната и енергийната еволюция. В очите на мнозина тя наподобява на гражданска война, заради което те не я харесват. За страдание второто е и протичащото се главно у нас, което в действителност обрича страната не на напредък, а на още по-сериозни демографски и стопански провокации.
-----
* Георги Стефанов управлява климатичната стратегия в българския офис на интернационалната природозащитна организация WWF. Бакалавър „ Природни науки ", магистър " Международен различен туризъм " към Нов български университет и „ Управленски умения " към Съвета на Европа. Ръководи европейски и транснационални планове в региона на климатичните промени, опазването на околната среда и енергетиката съвсем 15 години, като има 20-годишен опит с реализирането на някои от най-иновативните планове от неправителствения бранш у нас. В последните 11 години води и развива климатичната стратегия в българския офис на WWF.
Неговата експертиза обгръща: създаване на национални и районни тактики и проекти за деяние за преход към нисковъглеродна икономика; стабилно ръководство и обмисляне на ресурсите на околната среда; създаване на потенциал и образования на обществените институции по отношение на климатичните промени и енергийната трансформация; създаване на политики и финансови принадлежности за реализиране задачите на устойчивото развиване. В момента създава първия проект за Справедлив енергиен преход за Югозападна Българи, единият от двата въглищни района у нас. Той съдържа 3 сюжета с благоприятни условия за надграждащи локалната стопанска система действия и правила, тъй че районът да може допустимо най-бързо да се оправи с преструктурирането на стопанската система при затварянето на мините и идното преструктуриране на ТЕЦ-те.
Георги Стефанов е и един от създателите на „ Коалиция за климата-България " - неофициално обединяване от неправителствени организации, учени и представители на бизнеса и медиите. Преподавател е и в Нов български университет в магистърска стратегия „ Управление на околната среда ", водещ курс „ Устойчиво развиване и Стратегическо ръководство ".
Източник Клуб Z
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ