Управлението на процесите, и в по-голям мащаб – стратегическото управление

Управлението на процесите, и в по-голям мащаб – стратегическото ръководство в интервал на рецесия, е сложено в надалеч по-трудно тестване на образуване на задачите, а още повече на обмисляне на дейностите и дейностите на процесите.

Съобразявайки се с определенията на „ рецесия “, в най-общия смисъл ръководството на рецесии има стратегическо значение, доколкото постоянно става въпрос за избавяне, оцеляване на хора, територии, обекти и други

От една страна ръководството на рецесии дава отговор на правилата на общото ръководство, само че от друга, то е задоволително комплицирано, което произтича от обстоятелството на бързо и динамично изменящата се среда – както вътрешна, по този начин и външна. Това най-често и отчетливо се следи при спешни обстановки, които засягат доста огромна част от популацията на една страна, на един район, континент или пък на целия свят.

Кризите имат разнороден темперамент както по обсег, по този начин и по същина и ръководството им се съотнася с този темперамент. Възприемат се разнообразни разновидности за развиване на тактиките в спешни обстановки в зависивост от това дали те се отнасят за една административна област, страна, група страни или обгръщат света.

Глобалните рецесии се характеризират с огромен обсег както по територии, по този начин и по същина и слагат на изпитаниемного страни, съществуващи съюзи от друг темперамент – основаните политически, стопански, военни или други.

Във всяка рецесия най-засегнати са хората, т.е. индивидът, без значение на коя от гореописаните структури принадлежи и извършва отговорностите, които тя има към всички окстанали.

Лайнъс Карл Полинг (Linus Carl Pauling), американски химик от немски генезис, притежател на Нобелова премия за химия и притежател на Нобелова премия за мир, споделя:

„ Нациите съблюдават съглашения, съблюдават договорите си, стига да не престават да им правят положително “.

За страдание обаче, при пораждане на рецесии, изключително световни, спазването на избрани договорни връзки напълно не постоянно носи положително. Кризите се характеризират както рисковете с висока степен на несигурност, нарушение на взаимоотношението мужду факторите на всяка една система, висока динамичност.

Нарушаването на ценностните положения на всички публични групи също е значима част от развиването на рецесията. Развитието на всяка рецесия не стартира от момента на нарушаването на съответните балнси, а от момента, когато обществото в неговата организационна конструкция се приготвя за нея.

Принципите, които се съблюдават при управението на рецесии са свързани с експедитивност, оценка на риска, разбор, обмисляне и влияние.

Реализацията на всички тактики и постигането на всички цели несъмнено би трябвало да преследват запазването в оптималната степен на полезности за положителното битие на хората. Оценката на дейностите и вероятните вероятности се обективира от избрани критерии и индикатори. Справедливостта и верността на всяка една оценка може да бъде друга, както и  друга по  точност  и вярна за разнообразни група от хора, даже за избрания субект.

Това слага под подозрение или минимум основава дискомфорт при образуването и осъществяването на всяка стъпка от тактиката, без значение от това дали тя се осъществя в стеснен мащаб  без особени флуктуации на вътрешната или външната среда или в обстановка на всеобща и дейна динамичност.

При всеки случай или при всяка съответна обстановка потреблението на справедливи, измерими и действителни цели при реализиране на стратегическото ръководство е от първостепенна значимост и задача с висока степен на комплексност. Това директно кореспондира с обмисляне на избрани дейности и действия, с цел да има опция те да удовлетворят в оптималната степен стратегическите цели.

Попадането на обществата в спешни обстановки постанова бързо да премислят и да образуват съответни тактики, а от там – да формулират правилно стратегическите цели и да възнамеряват процесите.

В доста обстановки предварителният разбор и оценка е съвсем неосъществим /особено, когато се отнася до естествени катаклизми и кризи/ и това постанова в един друг действен порядък да се преформулират и дефинират нови и разнообразни от стандартните цели, а от там да се реализира обмисляне, без то да е обективирано от съответен и прецизен разбор.

Всичко това слага на тестване цели системи и обществата, а тези, които са овластени да ръководят процеса – на висок напън от непредвидените условия, както и на не всеки път справедливи преценки. Което, от своя страна, основава редица следващи сериозни обстановки в управническия развой.

Всичко това несъмнено не дефинира този развой като нестратегически, само че го слага в друга среда. Стратегическият темперамент се дефинира минимум от това, че той касае директно или непряко доста огромна група от хора, както и че дефинира дейностите на една или няколко системи.

В последните няколко години рецесия с световен темперамент е пандемията, провокирана от СОVID.

Тя сложи обществата в обстановка да вземат избрани решения, които имат характера на стратегически за превъзмогване на създалата се обстановка, която заплашва живота и здравето на популацията на хората от цялата планета. Повече от явно е, че приложеният стратегически метод включва доста изменящи се в другите интервали на деяние на рецесията фактори и сякаш декомпозира самата рецесия в по-малки по темперамент и обсег. Това не трансформира стратегическата цел за запазване живота и здравето на индивида.

Безспорно всяка една от страните има съответните създадени спешни стратегии и проекти, които  би трябвало да отговорят на възникването на рецесии, само че тук безспорно е значимо дали тези, които са в позицията да ръководят обществата, са във опция бързо и тъкмо да оценят изменящата се среда, с цел да ги ползват съответно, и не на последно място да преформулират стратегическите си цели и проекти и да ги слагат в услуга на съответната общественост.

Реализирането на всяка тактика за справяне с рецесии е в директна взаимозависимост от потенциала на ръководещите я, както административен, по този начин и финансово стопански. Реалностите пред последните повече от две години демонстрираха, че не всички могат да се оправят с този сериозен развой на ръководство в релативно комплицирана и тежка обстановка.

Всички дефинират своите дейности в интерес на своята общественост, само че не всички разполагат с финансовите и материалните опция, а не на последно място и с интелектуалния теоретичен потенциал да реализират всичко това.

Дисбалансите, даже без да си служим с съответните числа на статистиката, са налице и демонстрират основни разлики. Дори при световни рецесии, едни общества излизат по-бързо от съответната спешна обстановка, други по-бавно. За едни общества последствията са много тежки, а за други – релативно по-приемливи. Всички са понесли избрани последици, които би трябвало да се оценят след случилата се спешна обстановка и да се подхващат съответните коригиращи дейности.

Трудно би могло да се обяснят бързината на коригиращите дейности в другите общества. Това отново кореспондира със способността на преформулиране на избраните цели, както и с опциите те да бъдат осъществени дейно.

Лайнъс Карл Полинг споделя:

„ Ако желаете да имате положителни хрумвания, би трябвало да имате доста хрумвания. Повечето от тях ще сбъркат и това, което би трябвало да научите, е кои да изхвърлите “.

Световноизвестният химик прави своите изводи на база насъбраните познания, опит и задоволително информация, с помощта на което дефинира казуса, че неналичието на задоволително огромен набор от хрумвания, от които да можем да подберем такива, които да изпълним, води до основни усложнения. Пренасянето на хрумвания, логаритми или копирането на цели процеси от едно в друго общество в исторически проект е посочило, че не постоянно или в по-голяма част от случаите не дава добър резултат.

Научно обоснованото апробиране на нещо или на развой е прекомерно комплицирано, когато приказваме за стратегическо ръководство на обществените процеси. Социалните процеси на процедура включват всички управнически системи и тяхното ръководство има своята висока трудност на съвсем всички стадии от ръководство, както и прекомерно труден механизъм на влияние.

Вторият образец за рецесия, която има висок обсег и работи сега е ситуацията  на територията на Украйна.

По характера си тя е политическа, само че съпътстваща от икономическа и обществена. По обсег е районна, само че с признаци да се трансформира в световна.

Сложността на политическата обстановка при зародилия боен спор сред Русия и Украйна слага обществата в следващата спешна обстановка. Тя още веднъж не може да бъде избрана като нормална и не дава опция да се употребяват съществуващите спешни стратегически проекти или най-малко това да става отчасти.

Това слага избрани зависимости на обществата при преформулиране на стратегическите си решения и осъществяване на дейно стратегическо ръководство.

Анализите на тази рецесия са разнопосочни и не разрешават на този стадий синхронизиране на единна тактика за разрешаването й, точно тъй като политическите и обвързваните с военни дейности рецесии са измежду най-сложните в света. Освен това тази рецесия е многополюсна и с изключение на непосредствено включените две страни обгръща още доста страни, съюзи, всеки от които със лични стратегически цели, несъответстващи на останалите или  без достигнато до този момент  някакво дипломатическо доближаване.

Бих обърнал внимание на един разбор на българския професор Маруся Любчева от 25 февруари 2022г., оповестен на интернет портала Рogled.info, в което  има известна последователност, съдържаща се в този спор и проследяваща  смяната на избрани връзки от темперамент на стратегическо партньорство до боен спор.

„ В годините, когато България се причисли към Европейския съюз, Европейският съюз разработваше документи за стратегическо партньорство с Русия. До 2009 отчетът за стратегическо партньорство с Русия мина през разисквания в Европейския парламент и той беше структуриран върху въпросите търговия, стопанска система, енергетика, изменение на климата, проучвания, обучение, въпроси, свързани с културата, сигурността, в това число битката с тероризма, неразпространението на нуклеарно оръжие и решаването на спорове в Близкия изток.

Обсъжданията обгърнаха присъединението на Русия към Световната комерсиална организация, което беше осъществено няколко години по-късно. Русия присъстваше в Черноморската синергия – оня изчерпателен отчет, който поставяше освен шестте черноморски страни, само че и необятния Черноморски район във значим район за Европейския съюз. До момента, когато Европейският съюз направи преориентация към Източното измерение или партньорство. Позабравен беше Черноморският район и си остана до 2018 година единствено с един отчет след Синергията, в който се установи закъснение на осъществяването ѝ. Всички разпореждаха доста очаквания към Източното партньорство.

Отношенията сред Европейския съюз и Украйна, Беларус, Република Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан се проведоха посредством сключване на заявления за по-тясно съдействие. Това беше и част от политиката на добросъседство, избрана от Ж.М. Барозу като „ образуване на кръг от другари ” и се прилагаше за взаимноизгодни стопански и политически връзки сред Европейския съюз и страните, граничещи с него. Обсъждането обхващаше и района Южен Кавказ.

Източното партньорство, редом със Стратегическото партньорство сред Европейския съюз и Руската федерация, оферираше нов метод в връзките сред Изтока и Запада, основан на съдействие и взаимна поддръжка към построяването на по-сигурен и резистентен международен ред. Докато не се обясни, че концепцията не е чисто европейска.

Пределът бе през 2013 година – Украйна. Когато стремежът на страните от Източното партньорство към участие в НАТО стартира да господства и измества правилата на първичната концепция. Много от знаковите политици в Европейския съюз по това време започнаха да приказват за преформатиране на Източното партньорство. Случиха се обаче събитията в Украйна. Днес ги назовават „ гражданска война “, само че през 2013 година не ги назоваха по този начин. Само някои представители на Европейския парламент развяваха знамето на Украйна в пленарната зала и тръгваха на гражданска война в тази страна. Имаше и разнообразни гласове. И никой няма право да не помни това. Личните архиви също приказват.

Изкуствено и едностранно поддържане на тези събития, без да се направи опит да се вземат решение зародилите проблеми по пътя на дипломацията. В един спор постоянно има най-малко две страни. А в този спор се появиха доста страни. И започнаха едни резолюции за наказания, една след друга, преговори, налагането на избрани хора в изборите в Украйна, финансиране на държавното управление без никакви наказания защо и по какъв начин се употребяват средствата, финансиране на външни неправителствени организации, провеждащи несвойствена даже за украинците политики.

Със сигурност тези задкулисия в миналото ще излязат нескрито, тъй като документите стоят. Напрежение, което промени стратегическото партньорство в непрестанно разрастващ се санкционен режим, в който Европейският съюз навлизаше все по-дълбоко и все по разнопосочно. Икономическа рецесия, комплицирани тактики за енергийна сигурност, сложни договаряния за климатични промени, не изключително сполучлива външна политика, комплицирани преговори по мигранстката рецесия и други

Въпреки опитите за съглашения, включително Минските (за които Украйна от дълго време приказва, че няма да изпълни), Европейският съюз не направи всичко належащо да избави себе си. Да, в доста страни демокрацията не е налице, по мнение на ръководещи в Европейския съюз или в Съединените американски щати, само че на никое място демокрацията не може да се наложи със мощ или със задкулисие. Ако се постанова със мощ, то рискът от заличаване на еднаквост или премахване на инакомислещи е изключително висок. Много хора през днешния ден се упражняват в теоретични разсъждения и търсят виновника за това.

Години наред на територията на Европа, включително и в Украйна, бушуват пристрастености, включително пристрастености за връщане на връзки към избрани групи хора, годни за годините на фашизма. Тях кой ги осъди или глоби? Кой осъди тъй наречените Майдан? Излезе ли истината за тъй наречените Майдан? Излиза, че ние като европейци сме поддържали освен налагането на народна власт и независимост. Налагали сме нечии ползи, дружно с други външни сили.

Изискваше се доста стратегическа визия и оценка на обстановката, които бяха вероятният излаз. Изискваше се водачество, лишено от черно-бялата вероятност на разделянето. В един спор има минимум две страни, само че в този спор те не са единствено две. Всички ние сме в този спор. Сега никой няма право единствено да упреква. “

Сложността на тази обстановка се дефинира от особената динамичност, както и от това, че обществата и страните имат друга оценка за протичащото се. Вземането на бързи решения в тази ситуация е неотложно, въпреки че опцията за тяхната неточност е прекомерно висока.

Разминаването на стратегическите цели за излизане от тази рецесия е реалност, който се дефинира от това, че обществата дефинират своята стратегическа политика от позиция първо на национални ползи и по-късно принадлежност в избрани политически съюзи. Развитието на рецесията сякаш върви по паралелни оси, а сложността от развиването на икономическаи осведомителна съставния елемент трансформира настройките и ползите на съответните общества, както и за последствията от вземането на избрани стратегически решения.

Ограничаването на избрани свободи, свързани с достоверна осведоменост, припомня на времето на Студената война.

И това е детайл от използване на тактиките на всички участващи страни. Това обективно обрича хората от съответната общественост от едностранност на получаваната информация и неналичието на най-малко частична обективност за сравняването ѝ.

Вероятно в такива дълбоки по своя темперамент военни рецесии се основават условия за изместване на демократичната конвенционалност и използването на детайли от тактическото военно изкуство. Дали те дават съответния резултат е мъчно да се реши, когато си участник в спешната обстановка.

Всички политически водачи, които са призвани да ръководят обществата, усърдно дефинират или по-скоро стимулират своите положителни или неприятни решения, тактиките, които изготвят за ръководство на рецесиите,  с националната сигурност на своите общества. Това при всички случаи има най-голяма тежест при установяване на съответните стратегически решения, само че не постоянно са съответни на съответните действителности във и отвън съответните  общества. Не на последно място стои подготвеносттана другите управнически равнища са отговор на рецесията.

Според Лайнъс Карл Полинг „ науката е търсенето на истината, това е усилието за схващане на света: то включва отменяне на користолюбие, доктрина, признание, само че не и отменяне на морала “.

Имат ли място учените в ръководството на рецесиите и каква е тяхната роля? Определено да! Ролята и задачата на учените е освен да подкрепят този развой, а да бъдат част от процеса на образуване на такива стратегически решения в ръководството, които в оптималната степен и оптимално бързо да отговорят на упованията на обществата.

Това основава упования за това дали учените са способни да генерират задоволително положителни хрумвания и то такива, които да убедят обществата, че са потребни за тях и да предложат метод за тяхното реализиране.

Познаването на процесите, аналитичността, с която учените работят и способността да проучват базите данни, както и обстоятелствата към всяка една рецесия, учените могат да бъдат на първа линия на управническия модел на рецесиите. Друг е въпросът дали управническите елити разчитат на учените или ръководството на рецесии се осъществява  с други принадлежности, към които  учените не са толкоз приобщени.

Става въпрос за съответност, за оценка на сходството, за систематичност, аргументация и използване на два  правилото, който се прилагат  в софтуерните науки и това са „ принципът  на рационалната достатъчност “ и „ правилото на синергията “. Чрез използването им могат да се „ облекчат “ разрастващи се кризисни   обстановки, даже такава, каквата цитирахме нагоре.

Всичко това е задача от първостепенна значимост и тя би трябвало да се реализира непрекъснато, и най-много в спешни времена. Днес, когато обществата се разграничени и основават прецеденти с обществено порицаване на едни или други, назовават с избрани квалификации, то считам, че точно интернационалните научни конгреси са времето и мястото на сходно разискване, предоставяне на разновидности на решения и оферти. Ограничаване на присъединяване на едните и другите (в взаимозависимост кой провежда научния форум) е недопустимо, а по-скоро оскърбително и не основава благоприятни условия на най-подготвената и най-информираната среда да реализира задачата си на иноватор.

И тъй като аз съм по обучение химик, отново ще употребявам думи на Лайнъс Карл Полинг , който споделя:

„ Признавам, че доста физици са по-умни от мен – множеството от тях теоретични физици. Доста умни хора са минали в теоретичната физика, затова полето е извънредно конкурентно. Утешавам се с мисълта, че въпреки те да са по-умни и да са по-дълбоки мислители от мен, аз имам по-широки ползи от тях “.

Създаването на обективно положителни стратегически решения изисква най-много добра готовност на хората в чиито функционалности е това и най-много на екипите, които обезпечават базата – научна и интелектуална за взимане на същите.

Автор: проф. д.н. Венелин Терзиев