Управлението на общинската собственост, макар и на пръв поглед не

Управлението на общинската благосъстоятелност, въпреки и на пръв взор не изключително значителен, е централен проблем на локалното самоуправление и неговото качество. И тук приказваме не просто за ръководството на парцелите на общината и нейната недвижима благосъстоятелност, а за ръководството на забележителен брой търговски сдружения и общински предприятия, посредством които общината дава на своите жители основни локални услуги. Това демонстрира разбор от бюлетина на Института за пазарна стопанска система. Доброто ръководство на общинските предприятия не е просто частен локален проблем, с който България се сблъсква. Той е част от по-широката посока на развиване на обществения бранш и на страната ни в подтекста на интеграцията в Европа и европейските институции, Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в която от дълго време желаеме да членуваме. Но с изключение на политически, този въпрос има и чисто стопански измерения – по какъв начин да влияем (и дали изобщо) върху стопанската система, тъй че да получим оптимален резултат против инвестиции обществен запас, и по кое време да оставим пазара да извършва своята роля.  Стопанската активност, в която директно вземат участие локалните управляващи, е обществена, само че лимитирана от аналитична позиция – има я, само че нито е елементарно налична нито разрешава елементарно съпоставяне сред общините по едни и същи критерии. Информацията е основа за взимане на решения, на които да се базира положителното ръководство, тя е нужното, въпреки и незадоволително единствено по себе си изискване. Поради това Институтът за пазарна стопанска система изиска и получи данни по реда на Закона за достъп до социална информация от общините в България за тяхната благосъстоятелност в търговски сдружения и общински предприятия. Към 2021 година общините имат дялове в 580 търговски сдружения Броят на дейните търговски сдружения към 2021 година, в които общините имат каквото и да било присъединяване, е 580, а на общинските предприятия – 268; 423 от комерсиалните сдружения са 100% общинска благосъстоятелност. Съществуват много сдружения, в чийто капитал вземат участие повече от една община, като в някои броят на участващите общини надвишава 10.
Много огромна част от общините имат даже минимално присъединяване в търговски сдружения – 248 общини, като едвам 17 общини не вземат участие в комерсиално сдружение – това са най-много относително дребни общини или такива покрай по-големи свои съседи. От тези 17 общини 13 нямат и общинско дружество – Алфатар, Брезово, Добричка, Долна Митрополия, Дулово, Калояново, Кричим, Куклен, Лъки, Пордим, Ситово, Съединение и Сърница. Поне едно общинско предприятия са основали 110 общини.
На графиката по-долу са показани главните браншове, в които действат общинските търговски сдружения. Най-големият дял е за бранша на опазването на здравето, ВиК, боклуци, озеленяване Не е изненадващо, че водещи са опазването на здравето (47% от дружествата), водоснабдяване и канализация (16%) и употребата и предоставяне чартърен на лични недвижими парцели (9%).  Има обаче и любопитни случаи – да вземем за пример владение на акции в банки, във футболни клубове, в хотели и други, в които собствеността на общините е минимална, от време на време надалеч под 1% от капитала. Що се отнася до общинските предприятия, по-голямата част от тях имат за главен предмет на активност разчистване, озеленяване и други типове комунално и битово обслужване. Не са редки случаите общините да образуват общински предприятия за погребални услуги и обредни действия, ръководство на гори и земи, паркинг обслужване и други. В следените от общината търговски сдружения работят над 36 хиляди души, а в общинските предприятия – още 14,5 хиляди. Това е към 2,5% от всички наети в България по трудово и служебно правно отношение.   Първоначалният обзор на данните демонстрира необятния обсег на общинските стопански системи и услугите, които общините дават посредством подобен тип сдружения.