Водният сектор: Милиарди, потънали в безводие и мръсотия от неработещи пречистватели станции
В околните месеци ще стане ясно какво ще бъде решението на Европейския съд, откакто Европейската комисия образува наказателна процедура против страната ни на 1 юли 2023 година Ако Европейският съд признае страната ни за отговорна по заведената процедура, това може да докара до заплащане на милиони евро обезщетение, в подтекста на съществени нарушавания в потреблението на европейски средства, предопределени за създаване на пречиствателни станции за отпадъчни води.
Според контракта за присъединение към Европейски Съюз, страната ни е била задължена да построи 400 пречиствателни станции. Обаче, след съвсем две десетилетия, действителността е разочароваща: България разполага с по-малко от половината от нужните станции, от които една трета не действат или в никакъв случай не са работили.
Още по тематиката
Държавните ВиК сдружения няма да подвигат цената на водата от 1 януари 2026 година Икономика / България 23 дек 2025Наказателната процедура е дефинирана на съображение липса на сходство с директивата по отношение на качеството на водите за пиянство и за ръководството на отпадъчни води. При дефинитивно решение на Европейския съд, България ще бъде задължена да заплати до 1.3 милиона евро дневно, в случай че не предприеме нужните ограничения за решение на казуса в период, избран от съда.
Към момента Европейският съд към момента не се е произнесъл по процедурата, като се чака решение да бъде взето в околните месеци. Междувременно, българските управляващи са подхванали старания за оживление на плановете, с цел да избегнат последствията от решението на съда. Властите са нараснали вложенията в инфраструктурни планове и са формирали работни групи, които да ускорят построяването на нужните пречиствателни станции. Все отново, напредъкът остава муден и несъответстващ по отношение на нуждата от незабавни решения.
Пречиствателни станции на хартия или издигнати, само че неработещи
Какъв е резултатът от вложените до момента милиарди в последните две десетилетия излиза наяве от няколко съответни образеца за платени с европейско финансиране, само че неизградени пречиствателни станции в България. Едни от най-драстичните образци са свързани с плановете, които са документирани, само че реализацията им остана на хартия.
Пречиствателна станция в Общината Панагюрище: Проектът за създаване на пречиствателна станция на стойност към 6-8 милиона евро е бил подкрепят с европейски средства, само че реализацията не е осъществена, а на мястото остава гола поляна.
Проект в Община Лясковец: В случая с пречиствателната станция, средствата, предоставени в размер на към 2-3 милиона евро, са били заделени, само че планът е останал недовършен, без осъществени строителни работи.
Пречиствателна станция за отпадъчни води в Община Тервел: За този план бяха планувани отпуснати средства от към 5-10 милиона евро, само че построяването на станцията не е стартирало, което е оставило популацията без главните услуги, свързани с водоснабдяването.
При други планове обектите остават незавършени или са издигнати, само че не работят.
Пречиствателна станция за отпадъчни води в Община Долни Дъбник: Проектът за създаване на пречиствателната станция е финансиран от Европейските структурни и капиталови фондове, само че станцията остава незавършена вследствие на забавяния при осъществяването.
Пречиствателна станция в Община Роман: Тази пречиствателна станция е била планувана с европейски средства, само че планът е срещал усложнения, които доведоха до нефункциониране на станции, макар вложението на обилни финансови запаси.
Пречиствателна станция за отпадъчни води в Община Айтос: Въпреки че по плана са разпределени средства, реализацията му е затруднена, което води до обстоятелството, че локалните води не престават да не се пречистват съответно.
Проект за пречиствателна станция в Община Тетевен: И тук явно е, че планът не е доведен до край, макар полученото финансиране, което е сложило локалното население пред съществени екологични проблеми.
Милиарди от еврофондове и Световната банка – резутат няма
През последните 20 години България е получила обилни средства от еврофондове и от Световната банка за ремонт и създаване на водна инфраструктура.
Според данни, България е усвоила над 4 милиарда евро по разнообразни стратегии на Европейски фондове за развиване на инфраструктурата, в това число за водоснабдяване и канализация. От тези средства, забележителна част е ориентирана към построяването на пречиствателни станции и възстановяване на водопроводната мрежа. Финансираните планове включват както създаване на нови уреди, по този начин и обновяване на остарели водопроводни системи.
От Световната банка, България е получила над 600 милиона $ в разнообразни интервенции, свързани с развиването на инфраструктурата, в това число водоснабдяване и канализация. Тези средства са употребявани за рационализация на водопроводните мрежи, за създаване на язовири и пречиствателни станции, както и за планове, ориентирани към възстановяване на ръководството на водните запаси.
Като цяло, общата сума, получена от България за водната инфраструктура за последните 20 години, надвишава 4.6 милиарда евро. А доста от плановете получават в допълнение и национално съфинансиране от държавния бюджет и общините, което прибавя още към милиард към цитираните средства.
Въпреки забележителното финансиране, обаче, голям брой планове остават незавършени или неефективни, което акцентира потребността от по-добро ръководство на плановете и ресурсите. Липсата на съответно научно проучване и мониторинг е довела до многочислени неизпълнени планове, застрашаващи инфраструктурната резистентност на страната. И освен това – голям брой хора от разнообразни райони на страната от години страдат от режим на водата или напряко от неналичието на такава, а през миналото лято бяхме очевидци на митинги от в огромни градове като Плевен поради мъчещото хората безмодие.
Над 15 области и 40 общини у нас са на воден режим и имат дефицит на питейна вода. Тази информация бе предоставена от министъра на районното развиване Андрей Цеков. Той добави, че безводието у нас визира над 70 000 души от над 40 общини, като най-сериозен е казусът в Северна България.
Проблемът се повтаря и при плановете за замяна или ремонт на водопроводната инфраструктура
Проблемът с безводието и водните режими е продължителен, обвързван с остаряла мрежа и визира над 70 000 души. Но това е единствено част от обяснението. Поради неефективното ръководство и незадоволителното финансиране, забележителен брой планове, свързани с обновяване на водопроводната инфраструктура, остават незавършени или напълно забавени. Тези проблеми в допълнение задълбочават рецесията в бранша и слагат под подозрение устойчивостта на водоснабдяването в страната.
Има голям брой случаи на платени с европейско финансиране планове, които останаха неремонтирани или въобще не бяха издигнати. В редица райони на България, вложени средства по разнообразни стратегии и планове не са довели до нужните усъвършенствания. Например, планове за създаване или реорганизация на водопроводи, финансирани със средства от Европейски Съюз, в доста случаи не са изпълнени по приемлив метод или даже въобще не са осъществени. В резултат на това, жителите на тези региони не престават да страдат от незадоволително водоснабдяване и късни поправки.
Също по този начин, в доста случаи язовири, които са минали през създаване и ремонт, са останали в нередовност или с незадоволително хидравлично потенциал. Финансовите средства, които е трябвало да обезпечат работата на язовирите, не са били разходени дейно, което е довело до рискове от наводнения и незадоволително следени водоеми.
Ето няколко съответни случая на платени, само че неремонтирани и непостроени водопроводи и язовири в България, които са провокирали публично неодобрение:
Язовир " Суха река ": Финансирането за строителството на този язовир, който трябваше да реши проблемите с водоснабдяването в района, влиза в категорията на незавършените планове. След като са били вложени обилни средства, язовирът остава непостроен, а проблемите с водоснабдяването в региона не престават.
Водопроводна мрежа в община " Долни Дъбник ": В план за създаване на нова водопроводна инфраструктура на община " Долни Дъбник " са употребявани европейски средства, само че планът е стар и неефикасен, с възходящи загуби на вода и неудачни поправки.
Проект за реорганизация на водоснабдителната система в Бобов дол: Въпреки че бяха отпуснати средства за обновяване на водопроводната мрежа, положените старания не доведоха до мечтаните резултати, с продължаващи проблеми с водоснабдяването в района.
Язовир " Искър ": Проектите за обновяване и рационализация на язовира не се осъществят в период, макар че европейски средства са били заделени за задачата. А положението на оборудването остава проблематично, с опасности за сигурността.
Язовир " Пловдивци ": Проектът за реорганизация на язовира е получил финансиране от Европейски Съюз, само че не е изпълнен в период. Практическият резултат е, че язовирът продължава да бъде в неприятно положение и рискува сигурността на близките обитаеми места.
Водопроводи в Община Сливен: Финансирането за усъвършенствания на водопроводната мрежа е отпуснато, само че плановете са забавени или изцяло спряни, оставяйки доста поданици без непрекъснат достъп до питейна вода.
Язовир " Студена ": Въпреки средствата, отпуснати за обновяване и рационализация на язовира, плановете остават незавършени. Много от плануваните поправки и усъвършенствания са останали на хартия, без действителен прогрес на терен.
Тези образци илюстрират по какъв начин пропуските в ръководството на обществените средства и несигурността в реализацията на европроекти могат да доведат до проблеми в сериозно значими инфраструктурни начинания за страната. Неспособността да се осъществят тези планове довежда до съществени последици за локалното население и слага под въпрос ръководството на обществените средства в България. Гражданите на засегнатите райони постоянно остават без съществени услуги и жизненоважни инфраструктури, макар вложенията, направени в техния регион, което води до съществено публично неодобрение. Това демонстрира, че е належащо да се обезпечи по-добро наблюдаване и надзор, както и да се търсят решения, които освен да дават отговор на документите, само че и да дават действителни резултати на терен.
Язовир " Батак " се употребява за напояване на Тракийското поле. Снимка: НЕК.
Риск от започване на процедура от Европейската комисия поради неизпълнени планове в целия воден бранш
България е изложена на риск от започване на още една процедура от Европейската комисия - този път заради неизпълнени планове в целия воден бранш, финансирани с евросредства. Проблемите включват освен пречиствателните станции, само че и необятен набор от водоснабдителни и напоителни инфраструктурни планове, които не са били приключени или действат неефективно.
Отчасти, аргументите за евентуални процедури включват:
- Значителна част от плановете, свързани с водоснабдителната и канализационната инфраструктура, не са изпълнени в период или не са доведени до продуктивност. Тази обстановка слага под въпрос устойчивостта на водните запаси в страната.
- Както в тази ситуация с пречиствателните станции, по този начин и в напояването и водоснабдяването, неправилното асимилиране на средствата и неефективното ръководство на плановете водят до вреди, които могат да привлекат вниманието на Европейски Съюз.
- Неспособността на България да осъществя планове за ръководство на отпадъчни води и водоснабдителни системи може да докара до замърсяване на водните запаси, което от своя страна ускорява натиска от страна на Европейската комисия.
Ако процедурите бъдат стартирани, последствията за България може да бъдат съществени, в това число финансови наказания и условия за възобновяване на потрошените средства. Затова е значимо българските управляващи да проявят интензивност в решаването на проблемите с водната инфраструктура и да покажат прогрес в осъществяването на плановете, с цел да избегнат неприятности и финансови загуби.
Ремонт на довеждащ канал, фотография: Министерски съвет.
/Не/очаквани проблеми и със заетите средства от Световната банка
Водната инфраструктура в България е изправена пред съществени провокации, в това число и неизпълнени планове, финансирани от Световната банка. Някои от тези планове остава неосъществени или неработещи, макар че са обезпечени обилни средства за тяхното създаване и реорганизация. Ето и единствено няколко образеца за неизпълнени планове:
Проект за реорганизация на водопровода в Община Варна: Проект с финансиране от Световната банка на стойност към 10 милиона $ за рационализация на водопроводната мрежа, който трябваше да усъвършенства качеството на водоснабдяването. Въпреки че средствата са били обезпечени, планът не е доведен до край, а избрани сектори от мрежата не престават да действат несъответстващо.
Водопроводна система в Плевен: Предвиден план на стойност към 5 милиона $ за създаване и обновяване на водопроводната инфраструктура е останал занимателен, оставяйки доста поданици без съответен достъп до питейна вода. Тази обстановка продължава да слага под напън локалното население и неговото здраве.
Язовир " Луда Яна ": Проектът, финансиран от Световната банка с отпуснати средства за реорганизация, не е осъществен в период. А положението на язовира остава проблематично, с непълен хидравличен потенциал, което основава опасности от наводнения в близките региони.
Осигурени милиарди – загуба на време и пари
На фона на обезпечените средства, реализирането на плановете е затруднено заради голям брой фактори, в това число управнически дефекти и корупция. В доста случаи, макар забележителните вложения, плановете не са доведени до довеждане докрай, а оборудванията остават незавършени или в неприятно положение.
Тези неизпълнени планове акцентират нуждата от възстановяване в ръководството на обществените средства и успеваемост при усвояването на финансирането от интернационалните организации. Систематичните пропуски в инфраструктурните планове освен нарушават правото на жителите на достъп до чиста и безвредна питейна вода, само че и слагат под въпрос устойчивото развиване на водната инфраструктура в България. А тези, за които са контрактувани заемни средства, слагат под риск и положението на държавния бюджет и плануваните в него политики и разноски, в това число финансови и обществени.
Редица места у нас и сега са на воден режим поради проблеми с доставката и пречистването на вода. Кадър: Българска национална телевизия, списък.
Възможни последствия и обществени проблеми
Тези неуспехи освен че слагат под риск бъдещето на водоснабдяването в България, само че също по този начин провокират неодобрение и отчаяние измежду популацията. Хората, живеещи в засегнатите региони, не престават да живеят с проблеми, свързани с достъпа до питейна вода, а европейските средства, предопределени за усъвършенстване на инфраструктурата, остават комплицирани и неефективно употребявани.
Тези случаи акцентират нуждата от по-добро ръководство и бистрота при разпределението на европейски средства, с цел да се избегнат сходни неуспехи в бъдеще и да се обезпечи здрава и устойчива водоснабдителна инфраструктура в България.
Вместо стабилно и дейно ръководство на инфраструктурни планове, българският модел наподобява е довел до губене на време и пари. Независимо от напъните за създаване на планове и договаряния с Европейския съюз и други източници на финансиране, крайният резултат остава най-меко казано неудовлетворителен.
Тези неуспехи освен че слагат под риск бъдещето на водоснабдяването в България, само че също по този начин провокират неодобрение и отчаяние измежду популацията. Хората, живеещи в засегнатите региони, не престават да живеят с проблеми, свързани с достъпа до питейна вода, а европейските средства, предопределени за усъвършенстване на инфраструктурата, остават комплицирани и неефективно употребявани.
Тези случаи акцентират нуждата от по-добро ръководство и бистрота при разпределението на европейски средства и заемите за финансови разноски, с цел да се избегнат сходни неуспехи в бъдеще и да се обезпечи здрава и устойчива водоснабдителна инфраструктура в България.
Обществената угриженост е повишена, а жителите желаят отговори. Дискусиите за асимилиране на европейските средства и успеваемостта на вложенията в избрани планове са на дневен ред. Каква е цената на неуспеха? И какъв брой дълго ще продължи България да заплаща освен с финансови наказания, само че и с репутационни загуби?




