СБОГОМ на 24-часовия ден!: ЕТО ОТКОГА денят на Земята става 25 часа!
Ако сте чували, че Земята ще премине към 25-часов ден, би трябвало да знаете, че това си е самата истина! Учените от дълго време алармрат – въртенето на планетата се забавя. И фактически, упованията са въртенето на планетата да продължи да се забавя, само че процесът е толкоз еволюционен, че остава неосезаем в всекидневието.
Идеята обаче не е небивалица. Тя се свежда до самобитна гравитационна „ конкуренция “ сред Земята и Луната. Същите сили, които провокират океанските приливи и отливи, работят като тънък машинален спирачeн механизъм върху въртящата се планета, удължавайки деня с микроскопични елементи от секундата.
„ Денят “ не е толкоз закрепен, колкото наподобява
Повечето хора възприемат деня като 24 часа – по този начин се провеждат учебните графици, работните смени и будилниците. Но в случай че измерим въртенето на Земята по отношение на далечните звезди, а не по отношение на Слънцето, получаваме малко по-кратка стойност, известна като звезден (сидерален) ден. Обяснение на тази разлика дава платформата Space Place на NASA.
Това не е неточност, а два разнообразни метода за премерване на придвижването. Докато Земята се върти към оста си, тя по едно и също време обикаля към Слънцето, което значи, че би трябвало да направи малко повече от едно цялостно завъртане, с цел да се върне Слънцето на същата позиция в небето.
И още нещо значимо: даже 24-часовият „ безоблачен ден “ не е изцяло непрекъснат. Той варира с минимални стойности и в границите на доста дълги интервали демонстрира наклонност към удължение.
Луната е главната причина за забавянето
Океаните на Земята се „ надигат “ под въздействието на лунната гравитация, създавайки приливи и отливи. Тези приливни издутини обаче не са идеално подравнени с Луната, защото триенето сред водата, морското дъно и земната кора води до загуба на част от силата на въртене.
Подробно пояснение на процеса може да се открие в материал на NASA, отдаден на връзката сред затъмненията и ротацията на Земята. На процедура въртенето на Земята се забавя, а Луната последователно се отдалечава, защото системата обменя сила.
Как учените откриват, че планетата се забавя
Загубата на части от секундата в границите на човешкия живот не може да бъде усетена директно. Затова откривателите съпоставят извънредно точни атомни часовници с астрономически наблюдения и исторически данни, в това число остарели записи за слънчеви и лунни затъмнения.
Официалните бюлетини за ориентацията на Земята и синхронизацията на времето се разгласяват от International Earth Rotation and Reference Systems Service.
От своя страна National Institute of Standards and Technology (NIST) изяснява по какъв начин така наречен „ високосни секунди “ се употребяват за поддържане на синхрон сред атомното време и действителното въртене на Земята. United States Naval Observatory също разгласява публични известия, които демонстрират какъв брой деликатно се следи скоростта на въртене на планетата.
И по този начин: по кое време денят ще стане 25 часа?
Това е моментът, в който може да се стигне до заблуждение. Няма съответна дата, която може да бъде маркирана в календара. Най-разпространените оценки сочат мащаб от към 200 милиона години – при изискване че системата Земя–Луна продължи да се развива по подобен метод.
Част от научната основа за тези калкулации идва от екип на University of Toronto Faculty of Arts and Science. Сред обвързваните с проучването учени е астрофизикът Норман Мъри, който работи върху въпроса по какъв начин се е променяла продължителността на деня в дълбокото геоложко минало.
С други думи – 25-часовият ден фактически е част от далечния сюжет на планетарната еволюция. Но времевият небосвод е толкоз далечен, че няма да окаже въздействие върху човечеството, цивилизацията или актуалните календари.
И други фактори въздействат върху продължителността на деня
Приливите са главният дълготраен механизъм, само че не са единственият. Въртенето на Земята може да се промени леко и когато масата се преразпределя – да вземем за пример при размразяване на ледници или обилни придвижвания на подземни води.
Тези връзки са обсъждани в разбори на NASA, отдадени на въздействието на климатичните промени върху ротацията на планетата. Ефектите още веднъж са минимални, само че демонстрират, че продължителността на деня се дефинира от повече от един развой.
Дори огромни инженерни планове теоретично могат да окажат измеримо влияние при висока акуратност, което припомня, че Земята не е идеално корав и неизменим въртящ се обект, а динамична система, реагираща на голям брой вътрешни и външни фактори.
Източник – ECOticias/превод:SafeNews
Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
