Субсидиите за общинските фирми нарастват четирикратно за 10 години
Управлението на локалната стопанска система е комплицирана задача. Общините би трябвало да вземат решения по какъв начин, къде и най-много – за какво да се намесят с директно присъединяване на пазара. Мотивите за интервенция могат да са най-различни – от предпочитание да се дава услуга, която не се предлага в района по ред аргументи, през блян да се въздейства върху количества услуги и цени, до наследена от предишното благосъстоятелност, от която общината не се е освободила в точния момент посредством приватизация или продажба.
Каквито и да са аргументите, някои общински стопански системи към момента са мощно доминирани от обособени търговски сдружения, в които общините имат присъединяване. Това кара общините да отделят забележителен личен запас, с който да финансират активността им, а това не постоянно се базира на стопански разбор.
Прегледът на консолидирания доклад на общинските бюджети демонстрира, че:
За 10 години общият размер на дотациите за нефинансови предприятия се е нараснал близо четири пъти – от 53 на 204 милиона лева Този растеж е изключително забележим в интервала след 2018 година. Вероятно тук следим и резултат от коронавирус рецесията, която принуждава общините да финансират в допълнение своите предприятия, застрашени от загуба на пазари или активност, като поемат част от настоящите им разходи;Представените данни преглеждат единствено дотациите, ориентирани към търговски сдружения, в които общините имат присъединяване и които дават разнообразни услуги на локалната общественост. Тук не се включват общинските предприятия, регистрирани по закона за общинската благосъстоятелност, които са второстепенни разпоредители с бюджет и чиито разноски са част от бюджета на общината по обособените разходни пера;Делът на дотациите в общите разноски на общините също нараства близо двойно за интервала и доближава 2,3% през 2021 година. Тук не се включват разноските за финансови прехвърляния, които в допълнение усилват присъединяване на общината;От структурата на разноските прави усещане, че това нарастване не се дължи на нарастнали разноски за локалните лечебни заведения – дотациите за болнична помощ в общинските бюджети са на едно непрекъснато равнище от към 15-16 млн. лева годишно, или към 8% от общия размер на дотациите. Останалата част е непосредствено ориентирана към сдружения, които правят най-различни квази-пазарни услуги и при тях се следи значителния растеж.
Към какъв брой компании са ориентирани тези дотации? Общият брой на общинските търговски сдружения в България към момента е затулен в тайнственост – липсва обединен указател, в който те да са вписани, а всяка община, която има благосъстоятелност в такива компании, е задължена да поддържа личен указател на уеб страницата си. Предварителният обзор на ИПИ сочи, че тези търговски сдружения са най-малко 540, като 120 от тях са лечебни заведения, а към 90 – медицински и диагностично–консултативни центрове. В част от комерсиалните сдружения (най-вече акционерни дружества) собствеността се споделя сред няколко общини – да вземем за пример сдруженията от ВиК бранша, някои многопрофилни лечебни заведения и други
Услугите, които общинските търговски сдружения дават, са извънредно разнородни. Общински компании действат във всички стопански браншове, като се срещат случаи на общини, които имат акции и във финансови предприятия (например в „ Общинска банка АД “, само че и в някои други банки), без значение че цената на акциите е доста дребна. Буди интерес и въпросът с миноритарните участия на общините и по какъв метод те се вписват както в тактиката за ръководство на общинската благосъстоятелност, по този начин и в общата цялостната логичност, оправдаваща изначално наличието на локалната власт на пазара.
Въпреки наличните данни, следва да се има поради, че информацията е разпръсната сред доста източници – общински регистри, някои от които непълни, Търговския указател, в който опциите за осъществяване на информации са лимитирани и други Както вече писахме, неналичието на систематизиран указател на общинските търговски сдружения и предприятия, съдържащ, с изключение на обща информация за компаниите, и данни за финансовото им положение, резултати, наети лица и активи, на процедура прави невероятно анализирането на активността им и извеждането на положителни практики в ръководството на общинската благосъстоятелност. А това може да е единствено от изгода както за общините, по този начин и за жителите.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинПоследниНай-четениБюджет и финанси 40 Субсидиите за общинските компании нарастват четирикратно за 10 години Екология 436 Как повишаването на популацията въздейства на климатичните промени? Личности 4298 Милионер в Америка: Кой е един от най-успелите български емигранти? Любопитно 640 Мъск пита потребителите на Twitter да възвърне ли акаунта на Тръмп Компании 15997 Exe Solar построява цех за 13 млн. лева в Ямбол Имоти 15037 След невъобразим растеж: Охлаждането на имотния пазар в България стартира Компании 13796 Европейски фешън колос навлиза на Балканите Лукс 10615 Pangeos – гиганският плаващ град за $8 милиарда Всички новиниОще от Бюджет и финансиВиж всичкиОтстъпката за горивата ще продължи до края на годинатаFitch удостовери дълготрайния кредитен рейтинг на БългарияДържавата пусна анкета към дребния и междинен бизнес за еврото
Каквито и да са аргументите, някои общински стопански системи към момента са мощно доминирани от обособени търговски сдружения, в които общините имат присъединяване. Това кара общините да отделят забележителен личен запас, с който да финансират активността им, а това не постоянно се базира на стопански разбор.
Прегледът на консолидирания доклад на общинските бюджети демонстрира, че:
За 10 години общият размер на дотациите за нефинансови предприятия се е нараснал близо четири пъти – от 53 на 204 милиона лева Този растеж е изключително забележим в интервала след 2018 година. Вероятно тук следим и резултат от коронавирус рецесията, която принуждава общините да финансират в допълнение своите предприятия, застрашени от загуба на пазари или активност, като поемат част от настоящите им разходи;Представените данни преглеждат единствено дотациите, ориентирани към търговски сдружения, в които общините имат присъединяване и които дават разнообразни услуги на локалната общественост. Тук не се включват общинските предприятия, регистрирани по закона за общинската благосъстоятелност, които са второстепенни разпоредители с бюджет и чиито разноски са част от бюджета на общината по обособените разходни пера;Делът на дотациите в общите разноски на общините също нараства близо двойно за интервала и доближава 2,3% през 2021 година. Тук не се включват разноските за финансови прехвърляния, които в допълнение усилват присъединяване на общината;От структурата на разноските прави усещане, че това нарастване не се дължи на нарастнали разноски за локалните лечебни заведения – дотациите за болнична помощ в общинските бюджети са на едно непрекъснато равнище от към 15-16 млн. лева годишно, или към 8% от общия размер на дотациите. Останалата част е непосредствено ориентирана към сдружения, които правят най-различни квази-пазарни услуги и при тях се следи значителния растеж.
Към какъв брой компании са ориентирани тези дотации? Общият брой на общинските търговски сдружения в България към момента е затулен в тайнственост – липсва обединен указател, в който те да са вписани, а всяка община, която има благосъстоятелност в такива компании, е задължена да поддържа личен указател на уеб страницата си. Предварителният обзор на ИПИ сочи, че тези търговски сдружения са най-малко 540, като 120 от тях са лечебни заведения, а към 90 – медицински и диагностично–консултативни центрове. В част от комерсиалните сдружения (най-вече акционерни дружества) собствеността се споделя сред няколко общини – да вземем за пример сдруженията от ВиК бранша, някои многопрофилни лечебни заведения и други
Услугите, които общинските търговски сдружения дават, са извънредно разнородни. Общински компании действат във всички стопански браншове, като се срещат случаи на общини, които имат акции и във финансови предприятия (например в „ Общинска банка АД “, само че и в някои други банки), без значение че цената на акциите е доста дребна. Буди интерес и въпросът с миноритарните участия на общините и по какъв метод те се вписват както в тактиката за ръководство на общинската благосъстоятелност, по този начин и в общата цялостната логичност, оправдаваща изначално наличието на локалната власт на пазара.
Въпреки наличните данни, следва да се има поради, че информацията е разпръсната сред доста източници – общински регистри, някои от които непълни, Търговския указател, в който опциите за осъществяване на информации са лимитирани и други Както вече писахме, неналичието на систематизиран указател на общинските търговски сдружения и предприятия, съдържащ, с изключение на обща информация за компаниите, и данни за финансовото им положение, резултати, наети лица и активи, на процедура прави невероятно анализирането на активността им и извеждането на положителни практики в ръководството на общинската благосъстоятелност. А това може да е единствено от изгода както за общините, по този начин и за жителите.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
КОМЕНТАРИ




