Цената на тока ще се успокои в следващите месеци
/ Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your. Освен под знака на пандемията, изтеклата 2021-ва година остава в историята като шокова за цените на ток и горива.
На пръв взор всичко стартира от едно положително желание – в името на околната среда Европейският съюз одобри стратегия за реализиране на нулев въглероден отпечатък от производствата си до 2050-та година.
В следствие Брюксел промени проектите си – срокът беше свит до 2030-та година, а постигането на задачата – съпроводено с все по-намаляващи процентно на годишна база количества въглеродни, азотни и серни излъчвания, генерирани от по този начин наречените „ огромни горивни съоръжения “.
Започна и закриване на въглищни централи – направи го Англия, последва я и Германия. А цените на въглеродните квоти, които производителите на ток от въглища би трябвало да купуват, с цел да продължат да работят, скочиха нагоре. През предишното лято се стигна до миг, в който цените на електрическата енергия на европейските тържища удариха безспорен връх. Дали виновност за покачването им не носят непрекъснато растящите цени на квотите и подготвена ли е Европа за по този начин наречената „ зелена договорка “ –според народния представител от ГЕРБ и член на Парламентарната комисия по енергетика в Делян Добрев, цената на въглеродните квоти не е определяща за повишаването на силата. Защото има директна взаимозависимост сред цената на тока и тази на природния газ.
На фона на взаимовръзката газ-цена на тока, каква е повода България да разчита на колкото остане от по-евтиния азерски газ, в случай, че страната ни има сделка за съответни количества? Верни ли са данните в изтеклия контракт и кой носи отговорност за разгласяването на комерсиално съглашение? Има ли заплаха " Булгаргаз " да загуби контракта за доставка и кой би спечелил от това? Ще нараства ли още токът през тази година? Отговорите на тези въпроси ще намерите в прикачените звукови файлове.
На пръв взор всичко стартира от едно положително желание – в името на околната среда Европейският съюз одобри стратегия за реализиране на нулев въглероден отпечатък от производствата си до 2050-та година.
В следствие Брюксел промени проектите си – срокът беше свит до 2030-та година, а постигането на задачата – съпроводено с все по-намаляващи процентно на годишна база количества въглеродни, азотни и серни излъчвания, генерирани от по този начин наречените „ огромни горивни съоръжения “.
Започна и закриване на въглищни централи – направи го Англия, последва я и Германия. А цените на въглеродните квоти, които производителите на ток от въглища би трябвало да купуват, с цел да продължат да работят, скочиха нагоре. През предишното лято се стигна до миг, в който цените на електрическата енергия на европейските тържища удариха безспорен връх. Дали виновност за покачването им не носят непрекъснато растящите цени на квотите и подготвена ли е Европа за по този начин наречената „ зелена договорка “ –според народния представител от ГЕРБ и член на Парламентарната комисия по енергетика в Делян Добрев, цената на въглеродните квоти не е определяща за повишаването на силата. Защото има директна взаимозависимост сред цената на тока и тази на природния газ.
На фона на взаимовръзката газ-цена на тока, каква е повода България да разчита на колкото остане от по-евтиния азерски газ, в случай, че страната ни има сделка за съответни количества? Верни ли са данните в изтеклия контракт и кой носи отговорност за разгласяването на комерсиално съглашение? Има ли заплаха " Булгаргаз " да загуби контракта за доставка и кой би спечелил от това? Ще нараства ли още токът през тази година? Отговорите на тези въпроси ще намерите в прикачените звукови файлове.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ