6 въпроса, с които ще победите страха от провал
Уорън Бъргър, създател на книгата „ A More Beautiful Question ” ( " Един по-красив въпрос " ), е събрал в нея провокативните въпроси, които си задават водещи дизайнери, създатели на нововъведения и бизнесмени, с цел да „ подгряват ” творчеството си и да преодоляват страха си от крах, написа Мениджър Нюз.
Ако и на вас ви се случва да ви навести страха от неуспех, задайте си ги и вие. И отговорете почтено, пред себе си!
Какво бих направил, в случай че знаех, че неуспехът е неосъществим?
Това е един от въпросите, които си задават всички огромни иноватори: от вицепрезидента на Гугъл Реджайна Дъган до създателя на световноизвестните курсове за онлайн обучение Udacity Себастиан Трън.
Разбира се, този въпрос не е от през вчерашния ден. Но тъкмо Дъган му придаде нов смисъл, като го зададе по време на своята TED лекция през 2010 година „ Страхът от крах ни възпира от опитите да правим велики каузи и животът става отегчителен. Престават да се случват удивителни неща ”, означи тогава тя. Когато човек преодолее този боязън, невъзможното става допустимо.
Но по какъв начин един елементарен въпрос може да помогне в битката с такова мощно, първобитно възприятие като страха? Това е обвързвано с опцията да се моделират обстановки благодарение на хипотетични въпроси, построени по формулата „ Какво, в случай че... ”. Те оказват помощ да се огледа на действителността от разнообразни точки и да се промени.
Така, задавайки си въпроса: „ Какво бих направил, в случай че неуспехът е неосъществим? ”, ние сътворяваме въображаема действителност, в която не съществуват рестриктивните мерки на неуспеха и въображението може свободно да полети.
Предприемачът и блогър Джонатан Фийлдс обаче предлага да се употребява различен въпрос:
Как ще изплувам при положение на неуспех?
Такава режисура оказва помощ да се изправиш лице в лице с неуспеха. Фийлдс счита, че въпросът: „ Какво бих правил, в случай че неуспехът е неосъществим? ” допуска единствено фантазни сюжети, тъй като действителност без неуспехи е невъзможна.
Когато мислим за неуспеха, нормално си го представяме неясно, само че постоянно пресилено и се боим да си създадем един негов по-ясен облик. Но в случай че се опитате да си визиите какво в действителност ще се случи, в случай че рискованото ви начинание се провали, ясно ще разберете, че няма нищо необратимо. Че постоянно има метод да се върнеш назад, да излезеш от всяка обстановка. И щом го осъзнаете, ще можете да продължите напред с доста по-голяма убеденост, поучава Фийлдс.
Психиатърът и публицист Джудит Бек постоянно задава на пациентите си въпроса: „ Ако се беше случилото най-лошото, по какъв начин бихте постъпили? ”. Отговорът на този въпрос автоматизирано снема степента на тревога, тъй като човек схваща, че има вътрешни и външни запаси, които ще му оказват помощ да преодолее обстановката, пораждаща неприятни опасения у него.
Още един значим въпрос, който си коства да си задаваме съгласно Фийлдс е:
Какво ще стане, в случай че не направя нищо?
Ако в действителност сме подготвени да променим нещо в живота си, то това е, тъй като моментът е пристигнал. Ако не предприемем нищо, ще си останем нещастни. Какъвто и да е казусът, бездействието може единствено да утежни нещата. „ Трети път няма – споделя Фийлдс – в случай че не вървите напред, се влачите обратно ”.
Фийлдс предлага да се запитаме още:
