Foreign Policy: Време е Северна Корея да бъде бомбардирана
Унищожаването на нуклеарния боеприпас на Северна Корея към момента е към момента народен интерес на Съединени американски щати, написа политологът и историк от румънски генезис Едуард Лутвак в публикация за списание Foreign Policy.
Статията е оповестена от организация „ Фокус “.
Северна и Южна Корея възобновиха разговора между тях, само че белким в действителност резултатът от него ще бъде по-различен от предходните опити за диалози сред Пхенян и Сеул? Както и по-рано, Южна Корея ще "възнагради " скандалното държание на северния си комшия като му даде обилни средства, нарушавайки по този метод наскоро наложените наказания от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Междувременно Северна Корея ще продължава да преследва задачата си за развиване на междуконтинентални балистични ракети, които към този момент неведнъж са изпитвали при опити от октомври 2006 година, май 2009 година, февруари 2013 година, януари 2016 година, септември 2016 година и септември 2017 година
Всеки ракетен тест би бил отличен мотив за Съединени американски щати да създадат в Северна Корея това, което Израел извърши в Ирак през 1981 година и в Сирия през 2007 година, а точно - да употребява добре ориентирани стандартни оръжия, с цел да унищожи нуклеарните и оръжията за всеобщо заличаване на режими, които не би трябвало да имат такива.
Разбира се, има аргументи за това Вашингтон да не подхваща дейности против режима в Пхенян. Но най-често цитираните са прекомерно едва обосновани.
Един от неправилно употребяваните причини да не се нападна Северна Корея е страхът от възмездие посредством директни ответни дейности. Американските разследващи организации настояват, че изолираната комунистическа страна към този момент разполага с балистични ракети с нуклеарни бойни глави, които могат да доближат до територията на Съединени американски щати. Това обаче, в случай че не пресилване, е минимум бъдеща прогноза, която към момента може да бъде пресечена посредством предприемането на бързи дейности. Първото севернокорейско нуклеарно устройство, което би могло да бъде миниатюризирано в бойна глава за балистични ракети с огромен обсег, бе тествано на 3 септември 2017 година, до момента в който първата МКБР бе тествана на 28 ноември 2017 година Ако севернокорейците съумеят да завършат огромното инженерно създаване и първичното произвеждане на оперативни балистични ракети с нуклеарни бойни глави в къс интервал от време - при с техния напълно стеснен бюджет, то тогава тяхната степен на притежаване на науката и инженерството би била невиждана и в действителност феноменална. Но това обаче надали е по този начин.
В реалност, Северна Корея би могла да отмъсти за всяка офанзива, употребявайки своята ракетна артилерия против столицата на южния си комшия и покрайнините й, където единствено на към 35 благи (около 56 км) от разграничителната линия живеят близо 20 млн. души. Американските военни акцентират риска от "море от огън ", с цел да оправдаят бездействието си. Но тази накърнимост не би трябвало да сковава политиката на Съединени американски щати заради една елементарна причина: в огромна степен тези страхове произтичат от самите тях.
Когато - тогава. Преди 40 година американският президент Джими Картър реши да изтегли всички военни елементи от Южна Корея, съветниците по защитата (сред които и създателят на публикацията - бел. р.), приканиха държавното управление в Сеул да реалокира министерствата и администрацията надалеч от северната граница, и да даде тласъци това да създадат и частни компании. Южна Корея трябваше да намерения за основаването на съответни убежища, като тези в швейцарския град Цюрих, където всяка новопостроена постройка би трябвало да разполага със особено помещение за отбрана на жителите. (По този метод при възможна офанзива броят на цивилните жертви би бил доста по-нисък, в случай че те не напущат домовете си, с цел да търсят убежище). Освен това, през идващите години, управляващите в Сеул имаха опция да закупят противоракетни системи от Израел и Съединени американски щати, които биха могли да отбият 95% от севернокорейските ракети, ориентирани към обитаеми места в страната.
Но през последните четири десетилетия южнокорейските държавни управления на практика не започнаха никакви дейности в изброените нагоре насоки. Официално оповестените 3 257 бомбоубежища в региона на Сеул не са нищо повече от подземни търговски центрове, метростанции и хотелски паркинги, в които освен това няма нито храна, нито медицински комплекти, нито противогази. Вместо закупуване на система за ПРО от Израел, южнокорейците избраха да изхарчат парите си за създаването на ново потомство бомбардировач, ориентиран към Япония.
Дори и в този момент обаче броят на жертвите може да бъде минимализиран посредством стратегия за резистентност при произшествия. Тя би трябвало да включва укрепване на приземни етажи на здания от всевъзможен мащаб, с цел да бъде обезпечена отбраната на цивилните при възможна офанзива от страна на Северна Корея.
В последна сметка, не трябва да се разрешава умишленото безучастие на Южна Корея в продължение на години да сковава Съединени американски щати пред лицето на голямата опасност за личните им национални ползи, а също и на техните съдружници в други елементи на света. Северна Корея продава своите балистични ракети - най-много на Иран, не е мъчно да си представим, че продава също и нуклеарните си оръжия.
Друга постоянно посочвана причина за това Съединени американски щати да се въздържат от офанзива - че ще бъде доста мъчно тя да бъде осъществена бързо и сполучливо - е даже още по-малко безапелационна. Твърди се, че унищожаването на севернокорейските нуклеарни уреди ще изисква хиляди бомбардировки. Но всички нуклеарни уреди на Северна Корея - известни и вероятни - не са по-повече от няколко дузини, а множеството от тях са и много дребни. При липса на рационален боен проект унищожаването им би могло да изисква десетки хиляди въздушни удари.
За страдание, не за първи път военното обмисляне на Съединени американски щати може да се окаже голословно. Американските военновъздушни сили нормално отхвърлят масираните удари, настоявайки вместо това за общо "потискане на вражеските въздушни отбрани ". Това е необикновен тип тактика, при който всеки радар на въздушната защита, ракети "земя-въздух " и бойни самолети в дадена страна би трябвало да бъде бомбардирана настрана за предотвратяване на американските водачи от непотребни опасности. Като се има поради, че радарните, ракетите и въздухоплавателните средства на Северна Корея са от дълго време остарели, с безусловно древен електронен механизъм, условията на Военновъздушни сили не са нищо друго с изключение на опрощение за безучастие.
Може би единствената добра причина, която би трябвало да ни разколебава за нахлуване против Северна Корея, е Китай. Пекин обаче надали ще се намеси с дейности против Съединени американски щати. Идеята за Китай като бранител на Северна Корея е от дълго време излязла от приложимост. Да, китайците не биха желали Северна Корея да изчезне, а американските войски да се придвижват наоколо до границите им.
Причината се корени в друго. Ядрените оръжия подсигуряват самостоятелност на Северна Корея от китайско въздействие. Един от вероятните сюжети за обстановката след вероятните американски удари, когато режимът в Пхенян няма да съществува, планува преобладаващо въздействие на Пекин над Южна Корея. А в Сеул към този момент има политици - като да вземем за пример президент Мун Дже-ин, които биха предпочели китайския вместо американския патронаж над страната им. Корейски полуостров, доминиран от Китай, ще направи Япония по-малко сигурна и ще ограничи въздействието на Съединени американски щати в Тихия океан. Това е разковничето.
На доктрина офанзива против Северна Корея би могла да бъде предотвратена от политическото обединяване на полуострова, при което Съединени американски щати ще успокоят китайските страхове, като бързо дислоцират своите войски на юг, вместо да ги реалокират на север. На процедура обаче това ще бъде сложен проект, освен тъй като държавното управление на Южна Корея и жителите й като цяло не желаят да споделят просперитета си с изостаналия Север, както в миналото направиха западногерманците със своите източногермански сънародници.
Засега наподобява явно, че военните управляващи на Съединени американски щати са изключили хипотетична военна опция за справяне със севернокорейския проблем. Но Вашингтон към момента може да отърве света от голямата заплаха, произлизаща от Северна Корея, в случай че предприеме нужните дейности, преди Пхенян да успее да развие нуклеарни оръжия за поразяване на далечни дистанции.
Вярно е, че Индия, Израел и Пакистан имат подобен боеприпас, без до този миг да има пагубни последствия от това. Но всеки от тях е потвърдил своята надеждност по един или различен метод - нещо, което не може да се каже за Северна Корея. Техните посолства в други страни, да вземем за пример, не продават опиати и не са забъркани с трафик на подправени банкноти. Още повече, че тези три страни към този момент са минали през тежки рецесии и са водили войни, без да употребяват "ядрения коз ", по този начин, както прави Ким Чен-ун.
Северна Корея е друга и политиците в Съединени американски щати би трябвало да признаят действителността, преди да е станало прекомерно късно.
Превод и редакция: Тереза Герова
Статията е оповестена от организация „ Фокус “.
Северна и Южна Корея възобновиха разговора между тях, само че белким в действителност резултатът от него ще бъде по-различен от предходните опити за диалози сред Пхенян и Сеул? Както и по-рано, Южна Корея ще "възнагради " скандалното държание на северния си комшия като му даде обилни средства, нарушавайки по този метод наскоро наложените наказания от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Междувременно Северна Корея ще продължава да преследва задачата си за развиване на междуконтинентални балистични ракети, които към този момент неведнъж са изпитвали при опити от октомври 2006 година, май 2009 година, февруари 2013 година, януари 2016 година, септември 2016 година и септември 2017 година
Всеки ракетен тест би бил отличен мотив за Съединени американски щати да създадат в Северна Корея това, което Израел извърши в Ирак през 1981 година и в Сирия през 2007 година, а точно - да употребява добре ориентирани стандартни оръжия, с цел да унищожи нуклеарните и оръжията за всеобщо заличаване на режими, които не би трябвало да имат такива.
Разбира се, има аргументи за това Вашингтон да не подхваща дейности против режима в Пхенян. Но най-често цитираните са прекомерно едва обосновани.
Един от неправилно употребяваните причини да не се нападна Северна Корея е страхът от възмездие посредством директни ответни дейности. Американските разследващи организации настояват, че изолираната комунистическа страна към този момент разполага с балистични ракети с нуклеарни бойни глави, които могат да доближат до територията на Съединени американски щати. Това обаче, в случай че не пресилване, е минимум бъдеща прогноза, която към момента може да бъде пресечена посредством предприемането на бързи дейности. Първото севернокорейско нуклеарно устройство, което би могло да бъде миниатюризирано в бойна глава за балистични ракети с огромен обсег, бе тествано на 3 септември 2017 година, до момента в който първата МКБР бе тествана на 28 ноември 2017 година Ако севернокорейците съумеят да завършат огромното инженерно създаване и първичното произвеждане на оперативни балистични ракети с нуклеарни бойни глави в къс интервал от време - при с техния напълно стеснен бюджет, то тогава тяхната степен на притежаване на науката и инженерството би била невиждана и в действителност феноменална. Но това обаче надали е по този начин.
В реалност, Северна Корея би могла да отмъсти за всяка офанзива, употребявайки своята ракетна артилерия против столицата на южния си комшия и покрайнините й, където единствено на към 35 благи (около 56 км) от разграничителната линия живеят близо 20 млн. души. Американските военни акцентират риска от "море от огън ", с цел да оправдаят бездействието си. Но тази накърнимост не би трябвало да сковава политиката на Съединени американски щати заради една елементарна причина: в огромна степен тези страхове произтичат от самите тях.
Когато - тогава. Преди 40 година американският президент Джими Картър реши да изтегли всички военни елементи от Южна Корея, съветниците по защитата (сред които и създателят на публикацията - бел. р.), приканиха държавното управление в Сеул да реалокира министерствата и администрацията надалеч от северната граница, и да даде тласъци това да създадат и частни компании. Южна Корея трябваше да намерения за основаването на съответни убежища, като тези в швейцарския град Цюрих, където всяка новопостроена постройка би трябвало да разполага със особено помещение за отбрана на жителите. (По този метод при възможна офанзива броят на цивилните жертви би бил доста по-нисък, в случай че те не напущат домовете си, с цел да търсят убежище). Освен това, през идващите години, управляващите в Сеул имаха опция да закупят противоракетни системи от Израел и Съединени американски щати, които биха могли да отбият 95% от севернокорейските ракети, ориентирани към обитаеми места в страната.
Но през последните четири десетилетия южнокорейските държавни управления на практика не започнаха никакви дейности в изброените нагоре насоки. Официално оповестените 3 257 бомбоубежища в региона на Сеул не са нищо повече от подземни търговски центрове, метростанции и хотелски паркинги, в които освен това няма нито храна, нито медицински комплекти, нито противогази. Вместо закупуване на система за ПРО от Израел, южнокорейците избраха да изхарчат парите си за създаването на ново потомство бомбардировач, ориентиран към Япония.
Дори и в този момент обаче броят на жертвите може да бъде минимализиран посредством стратегия за резистентност при произшествия. Тя би трябвало да включва укрепване на приземни етажи на здания от всевъзможен мащаб, с цел да бъде обезпечена отбраната на цивилните при възможна офанзива от страна на Северна Корея.
В последна сметка, не трябва да се разрешава умишленото безучастие на Южна Корея в продължение на години да сковава Съединени американски щати пред лицето на голямата опасност за личните им национални ползи, а също и на техните съдружници в други елементи на света. Северна Корея продава своите балистични ракети - най-много на Иран, не е мъчно да си представим, че продава също и нуклеарните си оръжия.
Друга постоянно посочвана причина за това Съединени американски щати да се въздържат от офанзива - че ще бъде доста мъчно тя да бъде осъществена бързо и сполучливо - е даже още по-малко безапелационна. Твърди се, че унищожаването на севернокорейските нуклеарни уреди ще изисква хиляди бомбардировки. Но всички нуклеарни уреди на Северна Корея - известни и вероятни - не са по-повече от няколко дузини, а множеството от тях са и много дребни. При липса на рационален боен проект унищожаването им би могло да изисква десетки хиляди въздушни удари.
За страдание, не за първи път военното обмисляне на Съединени американски щати може да се окаже голословно. Американските военновъздушни сили нормално отхвърлят масираните удари, настоявайки вместо това за общо "потискане на вражеските въздушни отбрани ". Това е необикновен тип тактика, при който всеки радар на въздушната защита, ракети "земя-въздух " и бойни самолети в дадена страна би трябвало да бъде бомбардирана настрана за предотвратяване на американските водачи от непотребни опасности. Като се има поради, че радарните, ракетите и въздухоплавателните средства на Северна Корея са от дълго време остарели, с безусловно древен електронен механизъм, условията на Военновъздушни сили не са нищо друго с изключение на опрощение за безучастие.
Може би единствената добра причина, която би трябвало да ни разколебава за нахлуване против Северна Корея, е Китай. Пекин обаче надали ще се намеси с дейности против Съединени американски щати. Идеята за Китай като бранител на Северна Корея е от дълго време излязла от приложимост. Да, китайците не биха желали Северна Корея да изчезне, а американските войски да се придвижват наоколо до границите им.
Причината се корени в друго. Ядрените оръжия подсигуряват самостоятелност на Северна Корея от китайско въздействие. Един от вероятните сюжети за обстановката след вероятните американски удари, когато режимът в Пхенян няма да съществува, планува преобладаващо въздействие на Пекин над Южна Корея. А в Сеул към този момент има политици - като да вземем за пример президент Мун Дже-ин, които биха предпочели китайския вместо американския патронаж над страната им. Корейски полуостров, доминиран от Китай, ще направи Япония по-малко сигурна и ще ограничи въздействието на Съединени американски щати в Тихия океан. Това е разковничето.
На доктрина офанзива против Северна Корея би могла да бъде предотвратена от политическото обединяване на полуострова, при което Съединени американски щати ще успокоят китайските страхове, като бързо дислоцират своите войски на юг, вместо да ги реалокират на север. На процедура обаче това ще бъде сложен проект, освен тъй като държавното управление на Южна Корея и жителите й като цяло не желаят да споделят просперитета си с изостаналия Север, както в миналото направиха западногерманците със своите източногермански сънародници.
Засега наподобява явно, че военните управляващи на Съединени американски щати са изключили хипотетична военна опция за справяне със севернокорейския проблем. Но Вашингтон към момента може да отърве света от голямата заплаха, произлизаща от Северна Корея, в случай че предприеме нужните дейности, преди Пхенян да успее да развие нуклеарни оръжия за поразяване на далечни дистанции.
Вярно е, че Индия, Израел и Пакистан имат подобен боеприпас, без до този миг да има пагубни последствия от това. Но всеки от тях е потвърдил своята надеждност по един или различен метод - нещо, което не може да се каже за Северна Корея. Техните посолства в други страни, да вземем за пример, не продават опиати и не са забъркани с трафик на подправени банкноти. Още повече, че тези три страни към този момент са минали през тежки рецесии и са водили войни, без да употребяват "ядрения коз ", по този начин, както прави Ким Чен-ун.
Северна Корея е друга и политиците в Съединени американски щати би трябвало да признаят действителността, преди да е станало прекомерно късно.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ