Уникалните средновековни стенописи в Кремиковския манастир „Свети Георги“ привличат туристи от София и цялата страна със своята монументалност, предаде репортер на БГНЕС.
Съчетанието на хубаво време, светъл църковен празник – Великден и богато историческо наследство превръщат Кремиковския манастир в желана дестинация за посещение.
Той е изграден е върху скалиста тераса, от която се открива хубава гледка към обширното Софийско поле и столицата. В историческата литература създаването на манастира се отнася към времето на цар Иван Александър (1331 - 1371). Първите писмени сведения за съществуването му има от края на 15 в.
Стенописите са от първите векове на османското робство. По своя стил те много приличат на фреските в средновековните български манастири в Западните покрайнини.
Един от важните стенописи датира от 1493 г. На него е изобразен ктиторът на манастира Радивой и семейството му в момент, в който те поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги. Той е дело на Костурската школа.
Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през XVII век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.
Една от реликвите е Евангелие от 1497 г., написано по поръчка на софийския митрополит Калевит.
Кремиковският манастир с право е смятан от учените за духовния център на Софийската света гора. Той е обявен за национален паметник на културата. /БГНЕС
Съчетанието на хубаво време, светъл църковен празник – Великден и богато историческо наследство превръщат Кремиковския манастир в желана дестинация за посещение.
Той е изграден е върху скалиста тераса, от която се открива хубава гледка към обширното Софийско поле и столицата. В историческата литература създаването на манастира се отнася към времето на цар Иван Александър (1331 - 1371). Първите писмени сведения за съществуването му има от края на 15 в.
Стенописите са от първите векове на османското робство. По своя стил те много приличат на фреските в средновековните български манастири в Западните покрайнини.
Един от важните стенописи датира от 1493 г. На него е изобразен ктиторът на манастира Радивой и семейството му в момент, в който те поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона Свети Георги. Той е дело на Костурската школа.
Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през XVII век. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги.
Една от реликвите е Евангелие от 1497 г., написано по поръчка на софийския митрополит Калевит.
Кремиковският манастир с право е смятан от учените за духовния център на Софийската света гора. Той е обявен за национален паметник на културата. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ