Турски майстор прави произведения на изкуството от стъкло
Уникални творби на изкуството сподели пред пловдивчани известният турски майстор-стъклар Харун Вейсел Гюмюш. Той гостува в Града под тепетата по покана на Генералното консулство на република Турция в Пловдив. Техниката на майстора е ръчно духано стъкло. Този поминък е измежду изчезващите.
Майстор Харун Вейсел Гюмюш е роден през 1965 година в Истанбул. Казва, че 40 години живее със стъклото. Точно от четири десетилетия, без спиране, той практикува и неповторимата техника - ръчно духано стъкло. В 80-милионна Турция занаятчиите като него се броят на пръсти.
Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: В момента сме единствено осем сътрудници, които професионално се занимаваме с това изкуство в цяла Турция. Занаятът ни е съвсем на изгубване. Не е доста публикуван в страната ни, защото изисква голямо самообладание. Търпението е най-важното! Човек би трябвало да знае, че когато стартира да се занимава с този материал, минимум четири години непрекъснато ще се изгаря и порязва. Затова е доста мъчно.
Стъклените тръби като че ли танцуват в ръцете на турския занаятчия. С лекост и финес разтапя кварцовия пясък при температура от над 700 градуса.
Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Ако стъклото беше проводник, както металите, аз нямаше да мога да го държа.
Материалите, с които работи, Гюмюш сортира деликатно. Внася ги от Германия.
Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Не съм съумял да преброя какъв брой творби съм основал за 40 години. Те в действителност са доста. Но има произведения, които са уникати за мен и са ми доста скъпи. Гордея се с тях. Например съумях да направя имитация от стъкло на първия мост над Босфора. Той в действителност е неповторим, тъй като няма различен подобен артикул от стъкло. Даже върху моста сложих и няколко стъклени коли, които минават от там. Подарил съм го на доста безценен родственик - чичо ми, който го пази. Реших да направя първия мост, тъй като с изключение на, че съм роден и животът ми е минал в Истанбул, аз съм влюбен в този град.
От 13 години майсторът обикаля турските учебни заведения, с цел да показва творчеството си пред учениците. Така се надява да откри млади почитатели, които да запазят занаята.
Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Първото, което изяснявам на учениците е, че когато стартират да вършат нещо, те би трябвало да го вършат с доста обич. Лично аз практикувам моя поминък с доста възприятие и обич. Това за мен е пътят към триумфа. Също по този начин описвам на учениците, че аз бях заставен да прекъсна учебно заведение поради безпаричие. Затова им споделям, че би трябвало извънредно доста да ценят това, което имат сега. Няма по-ценно от образованието. Най-важното е човек да е благополучен с това, което има.
Първия си урок в Пловдив майсторът даде на известния художник Жорж Трак. С негова помощ той създаде от стъкло фигура на дервиш.
Майстор Харун Вейсел Гюмюш е роден през 1965 година в Истанбул. Казва, че 40 години живее със стъклото. Точно от четири десетилетия, без спиране, той практикува и неповторимата техника - ръчно духано стъкло. В 80-милионна Турция занаятчиите като него се броят на пръсти.
Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: В момента сме единствено осем сътрудници, които професионално се занимаваме с това изкуство в цяла Турция. Занаятът ни е съвсем на изгубване. Не е доста публикуван в страната ни, защото изисква голямо самообладание. Търпението е най-важното! Човек би трябвало да знае, че когато стартира да се занимава с този материал, минимум четири години непрекъснато ще се изгаря и порязва. Затова е доста мъчно.
Стъклените тръби като че ли танцуват в ръцете на турския занаятчия. С лекост и финес разтапя кварцовия пясък при температура от над 700 градуса.
Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Ако стъклото беше проводник, както металите, аз нямаше да мога да го държа.
Материалите, с които работи, Гюмюш сортира деликатно. Внася ги от Германия.
Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Не съм съумял да преброя какъв брой творби съм основал за 40 години. Те в действителност са доста. Но има произведения, които са уникати за мен и са ми доста скъпи. Гордея се с тях. Например съумях да направя имитация от стъкло на първия мост над Босфора. Той в действителност е неповторим, тъй като няма различен подобен артикул от стъкло. Даже върху моста сложих и няколко стъклени коли, които минават от там. Подарил съм го на доста безценен родственик - чичо ми, който го пази. Реших да направя първия мост, тъй като с изключение на, че съм роден и животът ми е минал в Истанбул, аз съм влюбен в този град.
От 13 години майсторът обикаля турските учебни заведения, с цел да показва творчеството си пред учениците. Така се надява да откри млади почитатели, които да запазят занаята.
Харун Вейсел Гюмюш, майстор-стъклар: Първото, което изяснявам на учениците е, че когато стартират да вършат нещо, те би трябвало да го вършат с доста обич. Лично аз практикувам моя поминък с доста възприятие и обич. Това за мен е пътят към триумфа. Също по този начин описвам на учениците, че аз бях заставен да прекъсна учебно заведение поради безпаричие. Затова им споделям, че би трябвало извънредно доста да ценят това, което имат сега. Няма по-ценно от образованието. Най-важното е човек да е благополучен с това, което има.
Първия си урок в Пловдив майсторът даде на известния художник Жорж Трак. С негова помощ той създаде от стъкло фигура на дервиш.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ