И шпионските ни работи като другите
Уникалната съгласно основния прокурор Иван Гешев шпионска спекулация с предателите в интерес на Русия взе да се спихва. Дотам, че електоратът не можа да се порадва и седмица на предателския скандал, какъвто нямало в българската и европейската история след Втората международна война. Та нали за разлика от „ Петорката от Кеймбридж “ на Ким Филби нашите бяха хванати преди да избягат. Но не тъй като " никой не обича предателите " (точно пък у нас ли?!), а по чисто политически нагласена скица, в която отбраната на националната сигурност е просто украса.
Докато юристите на обвинените фрагменти на Военното министерство протягат ръка към опцията за сезиране на новия и още неизбран " надглавен прокурор ", който да проверява основния и подчинените му за гръмката конференция по случая, военният министър Каракачанов доохлажда случая. С аргумента, че всеки изменник трябвало да си получи наказването, само че стореното в тази ситуация май не било напълно изменничество.
" Трудно може да се каже, че е изнесена сериозна информация. Една част от информацията е била и обществена. Нека, обаче да свърши следствието, с цел да забележим какво от тази информация е обществено, качвано по уеб страниците и гласувано от Народното събрание ", коментира безгрижно случая Каракачанов. Представете си, в действителност, каква неповторима шпионска активност е разкрита, в случай че събираната в интерес на Русия информация е налична в интернет и протоколите от съвещанията на националното заседание.
Иначе Каракачанов знаел " доста неща от доста време ", само че в този момент не трябвало да се влиза в детайлности. Като да вземем за пример тази, че наградил преди година един от участниците в групата с почетен знак за военна героизъм.С добавката, че раздавали такива почетни знаци " при дълга работа без забележки и нарушавания ". Много такива имало, каквото и да значи това.
Междувременно датите съответстваха по този начин, че планината от управнически недостатъци да бъде скрита с фойерверк от партньорски резултати. Не щеш ли всичко стана таман преди срещата на НАТО в Брюксел, където вицето и външен министър Екатерина Захариева се окъпа в евроатлантически възторженостти. Поне за пред камерите с оглед комфортната подреденост на събитията. А пък министър председателят Бойко Борисов увери другарски дипломат Митрофанова, че " България държи да има открит и взаимноизгоден разговор с Руската федерация ".
Така кръгът към едното огромно нищо се затваря, с цел да остави отвън себе си огромното нещо. А то е, че отбраната на националната е последната грижа на ръководещите в тази история. Удря се толкова лимитирано и с толкоз пазарен пиар, че просто не остава друго с изключение на обяснението за осъществяване на евроатлантическа поръчка против партньорска легализация на тежко компрометираната политичека легитимност. Затова и антируска реторика на историческат основа не търсете - по кое време ли ще чуем въртиопашките и ветропоказателите във властта да разгласят на всеослушание, че за 125 гoдини Pуcия 3 пъти скъcа диплoмaтичecкитe cи oтнoшeния cъс свободна Бългapия, 2 пъти ѝ oбяви вoйнa и 2 пъти нaxлу c вoйcки, насъсквайки в това време съседите да създадат същото.
Та всичко е предизборно, а предателите на държавна хранилка и с почетни знаци за героизъм у нас с лопата да ги ринеш.
Докато юристите на обвинените фрагменти на Военното министерство протягат ръка към опцията за сезиране на новия и още неизбран " надглавен прокурор ", който да проверява основния и подчинените му за гръмката конференция по случая, военният министър Каракачанов доохлажда случая. С аргумента, че всеки изменник трябвало да си получи наказването, само че стореното в тази ситуация май не било напълно изменничество.
" Трудно може да се каже, че е изнесена сериозна информация. Една част от информацията е била и обществена. Нека, обаче да свърши следствието, с цел да забележим какво от тази информация е обществено, качвано по уеб страниците и гласувано от Народното събрание ", коментира безгрижно случая Каракачанов. Представете си, в действителност, каква неповторима шпионска активност е разкрита, в случай че събираната в интерес на Русия информация е налична в интернет и протоколите от съвещанията на националното заседание.
Иначе Каракачанов знаел " доста неща от доста време ", само че в този момент не трябвало да се влиза в детайлности. Като да вземем за пример тази, че наградил преди година един от участниците в групата с почетен знак за военна героизъм.С добавката, че раздавали такива почетни знаци " при дълга работа без забележки и нарушавания ". Много такива имало, каквото и да значи това.
Междувременно датите съответстваха по този начин, че планината от управнически недостатъци да бъде скрита с фойерверк от партньорски резултати. Не щеш ли всичко стана таман преди срещата на НАТО в Брюксел, където вицето и външен министър Екатерина Захариева се окъпа в евроатлантически възторженостти. Поне за пред камерите с оглед комфортната подреденост на събитията. А пък министър председателят Бойко Борисов увери другарски дипломат Митрофанова, че " България държи да има открит и взаимноизгоден разговор с Руската федерация ".
Така кръгът към едното огромно нищо се затваря, с цел да остави отвън себе си огромното нещо. А то е, че отбраната на националната е последната грижа на ръководещите в тази история. Удря се толкова лимитирано и с толкоз пазарен пиар, че просто не остава друго с изключение на обяснението за осъществяване на евроатлантическа поръчка против партньорска легализация на тежко компрометираната политичека легитимност. Затова и антируска реторика на историческат основа не търсете - по кое време ли ще чуем въртиопашките и ветропоказателите във властта да разгласят на всеослушание, че за 125 гoдини Pуcия 3 пъти скъcа диплoмaтичecкитe cи oтнoшeния cъс свободна Бългapия, 2 пъти ѝ oбяви вoйнa и 2 пъти нaxлу c вoйcки, насъсквайки в това време съседите да създадат същото.
Та всичко е предизборно, а предателите на държавна хранилка и с почетни знаци за героизъм у нас с лопата да ги ринеш.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ