Уморен съм, имам нужда от почивка, Сега се връщам от

„ Уморен съм, нуждая се от отмора ”, „ Сега се връщам от работа, не мога да вървя и по градинките ”, „ Отивам на спорт ”, „ Защо не си в въодушевление, всичко върша за вас – непрестанно работя ”, „ Сега пък какво има...? ”
Вече за следващ път се увещавам, че българските мъже не знаят какво е да гледаш деца. Масово одобряват, че всичко се състои в изкарването на пари и нищо друго не е належащо. Искат деца, а не желаят да ги гледат! Вярват, че обезпечаването на насъщния е еднакво на „ виждам фамилията си ” и изобщо не се интересуват какво изисква гледането на едно дете. Умът ми не побира по кое време най-накрая ще им стане ясно, че дамата не  е машина и тя също има потребност от отмора, сън и време за себе си. Не, за тях майката е тази, която би трябвало да се грижи за децата в всекидневието и да обезпечава уюта в къщата и фамилното ложе. Непрекъснато се сблъсквам с сходни истории и напряко не мога да си обясня по какъв начин всеобщо се помиряваме с това…
От всичките действия, които са ни вменени, само и единствено по сексуален симптом, нашите мъже регистрират единствено това дали сме поставили нещо на маста. Дори и това се счита за НИЩО! „ Е, какво толкоз си правила през целия ден? ” Това, че съвсем два часа си чистила, а те за пет минути са обърнали цялата къща в кочина – никой не го вижда. „ Готвила си? – Голяма работа ”. Ми да, огромна е, откакто и това ми е лишило час и то след чистенето…
„ Къде ми е онази риза, изглади ли я? ” – „ Коя? ” – „ Онази!!! ” – „ Ще полудея! За КОЯ риза приказваш? Няма по какъв начин да знам коя е ОНАЗИ риза! ” Но, не, той чака да знаеш, да предугаждаш и изобщо да предвиждаш всеки негов  ход и предпочитание.
А безпаметното вървене по градинките и детските площадки – никой не го брои за работа. Виждаш се с хора, общуваш, изобщо, цялостен ваучър! „ Любимото “ ми занятие – още най-малко два часа дневно, а в случай че вървиш и на работа....въобще не ми се разяснява.
Работещата жена - майка също е подложена на това и то още в по-голяма степен. Нейната работа не е уморителна, тя пращи от сила и колкото да дочаква от неспокойствие да се прибере в къщи и да почне да вилнее в къщата и по градинките. Любимото ми е „ Какво има за ястие? ” – не повече от десетина минути, откакто и двамата ЕДНОВРЕМЕННО сте се прибрали от работа! „ Е, по какъв начин какво? Тристепенно меню, най-малкото, шери! ”.
О, да не загатвам, че в случай че господин мъжът въпреки всичко е малко по-отдаден на фамилията и е загледал децата за към час, сменил е една пелена или – о, знамение - е взел участие в къпането – нямаш никакво право на каквито и да било искания. Той е безрезервен татко, който се раздава 100 %, съгласно българските стандарти. „ Е, ти какво? Да не би Гошо си да е сменял пелени? Да си виждала Пешо да хвърля кофата? ”.  Правейки всичко това, той е натрупал актив и ти губиш по точки. Нямаш право на недоволства, той е върхът! Как очакваш да върви и в градинката! Той е изтощен! Не разбираш ли?
Хич не желая и да загатвам, че след този изпълнен с приятни занимания ден  жената-майка, би трябвало и да е в съвършен външен тип, подготвена за подвизи и опити в леглото. „ Боли те глава? Не разбирам? ” – „ Какво има за схващане? Смазана съм! Чистене, готвене, гладене, градинки и ти...ти...любими! ”. „ Искам секс, само че....не мога да се помръдна, желая единствено да се изкъпя и да умра на леглото. О, неееееееееееееееееееее, бебето още веднъж реве! Добре де, пристигам...идвам...Недей да плачеш.... ”.
Обичам ви! Но нямам сили към този момент! Искам да потъна и да изчезна някъде! Обичам ви, само че нуждая се от помощ и схващане. Изкарването на пари не е задоволително!