Нови избори, стари разочарования: вотът зад граница пак сблъсква държавата и доброволците
Умора, рутина и насъбрани разочарования - по този начин доброволци зад граница разказват обстановката към подготовката на следващите предварителни избори в България. Държавата отново ще разчита най-вече на тях за организацията, само че в това време е сложила " на трупчета " за неопределен срок законодателните промени, които биха улеснили работата им и тези, гарантиращи им равни права на гласоподавателите в страната.
Ентусиасти за присъединяване в процеса към момента се намират, само че спиралата от вотове през последната година и половина и затлачените промени в изборното законодателство отблъскват мнозина дългогодишни членове на световната мрежа на изборните доброволци, които отхвърлят да вземат участие към този момент, сподели инспекция на " Дневник ".
Останалите " ветерани " споделят, че просто са предпочели да бъдат част от решението, защото не могат да разчитат на страната да се оправи с изборния развой. А и тъй като считат, че от тази позиция имат повече шансове да бъдат чути настояванията им за промени.
В София институциите, натоварени да координират изборите в чужбина - Централната изборна комисия (ЦИК) и Външно министерство, признават, че компликации ще има, само че не чакат те да са по-големи от миналогодишните и твърдят, че вършат вероятното да облекчат работата на доброволците. Прогнозират, че обичайно най-сложно ще са изборите в Турция, Англия и Германия.
От години българите в чужбина упорстват главно за две промени, които да улеснят гласуването - увеличение на секциите и отдалечено гласоподаване. В ролята си на гласоподаватели пък желаят практическото основаване на избирателен регион " Чужбина ". Реализирането и на трите наподобява в случай че не изцяло невероятно, то най-малко отсрочено за необозримото бъдеще.
Битката за отдалечено гласоподаване
Представители на доброволческата мрежа зад граница повтарят, че най-големият проблем при изборите зад граница продължава да е неналичието на опция за отдалечено гласоподаване. Тя би понижила мощно броя на секциите, нуждата от пътешестване и опашките пред изборните секции. Предложенията за въвеждане на електронен избор или гласоподаване по пощата последно бяха отхвърлени по време на 45-я парламент напролет на 2021 година и от този момент тематиката остана на назад във времето за политиците. " Натрупахме опит и си изработихме организация ", споделя Антоанета Тончева, доброволец от Германия, " само че проблемите си остават такива, каквито си бяха и преди, до момента в който нямаме неприсъствена форма на гласоподаване ".
По думите ѝ даже и федералната република да не беше наложила ограничавания на броя места, в които могат да бъдат разкривани секции, проблем отново щеше да възникне за хората в карантина или с увреждания, както и за тези, които живеят в дребни селца с неприятен превоз до най-близката секция.
На същото мнение е Бернард Конфортов, някогашен координатор на доброволците за секциите в Източна Англия. " Подготовката си върви по проект и без възторг - посолство, районни координатори, доброволци в комисиите - всеки от дълго време знае какво прави. Но разочарованието от невъзможността за отдалечено гласоподаване си остава ", споделя той пред " Дневник ".
От ЦИК разясниха, че от години са осведомени с настояванията на българите зад граница и част от членовете на комисията даже поддържат въвеждането на гласоподаване от разстояние, само че акцентират, че това е в прерогативите на законодателната власт. " Ние единствено прилагаме закона ", заключи представителят на ЦИК Цветозар Томов.
Електронното гласоподаване значително би решило и различен проблем при гласуването в чужбина, а точно дългото висене в комисиите след привършване на изборния ден, до момента в който ЦИК ревизира и удостовери изрядността на протоколите с резултатите, след което разреши разпускането на комисията. Това сътвори голям брой проблеми на доброволците на изборите през юли предходната година, когато десетки членове на комисии чакаха до сутринта, след което бяха принудени, с изключение на с физическата отмалялост, да се оправят с битови проблеми като забавеното евакуиране на наетите пространства и закъснения за работа. Още тогава част от тях заявиха, че няма повече да вземат участие в организацията на избори, а Сега от ЦИК дават обещание улеснена процедура по приемането на изборните бумаги, която доста би ускорила процеса. За момента обаче отхвърлят елементи по какъв начин ще стане това.
Трудното обезпечаване на доброволци за секциите
На 2 октомври българите зад граница ще могат да гласоподават в зад граница. - съгласно признатите от 45-ото Народно заседание ремонти в Изборния кодекс - на местата, където в последните пет години е имало най-малко 100 гласоподаватели. Останалите са резултат от подадените заявки за гласоподаване. За тях ще е належащо българските управляващи да обезпечат сред 4100 и 4200 души, които да бъдат наети като членове на секционните комисии.
Досега този развой постоянно е бил ръководен най-вече от доброволците зад граница, само че на прага на новите избори се оказва, че немалка част от тях са се отказали от организационните действия.
Сред тях е и Димитър Иванов, световен координатор на мрежата на изборните доброволци. Още предходната година той взема решение да се отдръпна от активността откакто ЦИК отхвърли, посредством която да изпраща нужните документи и указания до секционните комисии, а от тях да получава и да ревизира изборните протоколи отвън страната.
Сега Иванов споделя, че мрежата от доброволци към този момент не е световна, а работи единствено по райони. По думите му поради неналичието на задоволително искащи да оказват помощ ЦИК и Министерството на външните работи са решили да заплащат на хора в чужбина за набиране на членове на секционни комисии отвън страната. " След това умишлено решение на виновните държавни институции имаме нов модел на обезпечаване на процеса с човешките запаси. Колко е подобаващ, ефикасен и сполучлив, времето ще покаже ", споделя Иванов.
Проверка на " Дневник " сподели, че подобен модел е общопризнат само във Англия. От ЦИК потвърдиха, че процедура да се заплаща на няколко координатори, които от своя страна да набират доброволци за секциите и да провеждат подготовката за вота, съществува единствено там. Тя е по самодейност на посолството.
Според участници в процеса обаче макар определения метод, компликациите с намирането на доброволци се усилват. " Положението е отчайващо. Хората очевидно се умориха от избори. Не единствено да гласоподават, само че и не желаят да вземат участие в комисии. Много мъчно се търсят хора - те висят по цяла нощ, на другия ден не отиват на работа, губят пари, стартират на работа да им вършат проблеми ", изяснява Йоана Манджукова, която взе участие в организирането на гласуването в Западна Англия. Според доброволци казусът е най-осезаем в Обединеното кралство поради огромния брой изборни секции - през ноември 2021 година там бяха разкрити най-вече секции зад граница (132).
По думите на Манджукова обаче въпреки и мъчно, хора се намират, а мотивацията идва от " обич към родината ". Изборният доброволец в Мюнхен Мирослав Тодоров споделя, че множеството хора се включват " с огромно предпочитание, както до момента ".
С сходна настройка са и членовете на ЦИК. Според представителя Цветозар Томов е допустимо да има компликации при процеса на намиране на членове на секционни изборни комисии, само че те надали биха били по-големи от ноември предходната година. " В момента има много висока интензивност на българските общности в страните, в които има огромни диаспори. Традиционно ще бъде най-трудно в Турция, Англия и Германия. В Германия поради ограничаването на броя секции от приемащата страна, във Англия поради компликацията да се намерят хора от локалните общности, а в Турция поради огромния интерес към изборите и броя на секциите. ", споделя Томов.
Според сътрудника му Росица Матев пък в комисията постъпват доста запитвания искащи да бъдат членове на изборни комисии зад граница.
Кога в действителност ще има регион " Чужбина "
Болната тематика на гласоподавателите зад граница е основаването на специфичен избирателен регион, от който с техните гласове да се излъчват народни представители, както това става в страната. В момента в чужбина се гласоподава единствено за партия или коалиция, а гласовете се разпределят в регионите в България по метода на най-големия излишък.
С измененията в Изборния кодекс през 2021 година 45-ото Народно заседание сътвори регион " Чужбина ". Още с приемането ѝ обаче смяната се оказа " мъртвородена ", защото депутатите не съумяха да дефинират методологията, по която ще се пресмята какъв брой депутати ще излъчват гласуващите отвън България. Решението за новата методология беше отсрочено до излизането на окончателните данни от преброяването на популацията от 2021 година
Резултатите ще бъдат оповестени на 3 октомври и на доктрина това значи, че при последващи избори българите зад граница ще могат да излъчат мажоритарно свои представители в Народното събрание. На процедура обаче е нужна още една стъпка - да бъде изменен и Изборният кодекс. Това пък може да се окаже мощно проблематично, защото неизбежно ще докара до претенции за ремонти от друг темперамент, като да вземем за пример унищожаване на напълно машинното гласоподаване. При сходен риск, а и при прогноза за нови предварителни избори идната година, е малко евентуално скоро да се стигне до гласоподаване на промени в Изборния кодекс и българите зад граница ще продължат да гласоподават по същия метод - единствено за партийни листи, само че не и за съответни претенденти в тях.
От ЦИК разясняват импровизирано, че са с вързани ръце до момента в който не излязат резултатите от националното броене. Ако след изборите има къс парламент, който не успее да събере болшинство за промени в методиката, от комисията ще бъдат принудени да разработят своя методология. " Ако ни се наложи да имаме към този момент регион " Чужбина ", аз не виждам друго решение с изключение на да се приложи този текст, който планува, че не може да има регион с по-малко от 4 мандата ", разяснява пред " Дневник " представителят на ЦИК Цветозар Томов. Въпреки това мнението на множеството членове на комисията е, че без Народното събрание да одобри методика за установяване на мандатите зад граница, решенията в тази посока ще са прекомерно противоречиви.
Ентусиасти за присъединяване в процеса към момента се намират, само че спиралата от вотове през последната година и половина и затлачените промени в изборното законодателство отблъскват мнозина дългогодишни членове на световната мрежа на изборните доброволци, които отхвърлят да вземат участие към този момент, сподели инспекция на " Дневник ".
Останалите " ветерани " споделят, че просто са предпочели да бъдат част от решението, защото не могат да разчитат на страната да се оправи с изборния развой. А и тъй като считат, че от тази позиция имат повече шансове да бъдат чути настояванията им за промени.
В София институциите, натоварени да координират изборите в чужбина - Централната изборна комисия (ЦИК) и Външно министерство, признават, че компликации ще има, само че не чакат те да са по-големи от миналогодишните и твърдят, че вършат вероятното да облекчат работата на доброволците. Прогнозират, че обичайно най-сложно ще са изборите в Турция, Англия и Германия.
От години българите в чужбина упорстват главно за две промени, които да улеснят гласуването - увеличение на секциите и отдалечено гласоподаване. В ролята си на гласоподаватели пък желаят практическото основаване на избирателен регион " Чужбина ". Реализирането и на трите наподобява в случай че не изцяло невероятно, то най-малко отсрочено за необозримото бъдеще.
Битката за отдалечено гласоподаване
Представители на доброволческата мрежа зад граница повтарят, че най-големият проблем при изборите зад граница продължава да е неналичието на опция за отдалечено гласоподаване. Тя би понижила мощно броя на секциите, нуждата от пътешестване и опашките пред изборните секции. Предложенията за въвеждане на електронен избор или гласоподаване по пощата последно бяха отхвърлени по време на 45-я парламент напролет на 2021 година и от този момент тематиката остана на назад във времето за политиците. " Натрупахме опит и си изработихме организация ", споделя Антоанета Тончева, доброволец от Германия, " само че проблемите си остават такива, каквито си бяха и преди, до момента в който нямаме неприсъствена форма на гласоподаване ".
По думите ѝ даже и федералната република да не беше наложила ограничавания на броя места, в които могат да бъдат разкривани секции, проблем отново щеше да възникне за хората в карантина или с увреждания, както и за тези, които живеят в дребни селца с неприятен превоз до най-близката секция.
На същото мнение е Бернард Конфортов, някогашен координатор на доброволците за секциите в Източна Англия. " Подготовката си върви по проект и без възторг - посолство, районни координатори, доброволци в комисиите - всеки от дълго време знае какво прави. Но разочарованието от невъзможността за отдалечено гласоподаване си остава ", споделя той пред " Дневник ".
От ЦИК разясниха, че от години са осведомени с настояванията на българите зад граница и част от членовете на комисията даже поддържат въвеждането на гласоподаване от разстояние, само че акцентират, че това е в прерогативите на законодателната власт. " Ние единствено прилагаме закона ", заключи представителят на ЦИК Цветозар Томов.
Електронното гласоподаване значително би решило и различен проблем при гласуването в чужбина, а точно дългото висене в комисиите след привършване на изборния ден, до момента в който ЦИК ревизира и удостовери изрядността на протоколите с резултатите, след което разреши разпускането на комисията. Това сътвори голям брой проблеми на доброволците на изборите през юли предходната година, когато десетки членове на комисии чакаха до сутринта, след което бяха принудени, с изключение на с физическата отмалялост, да се оправят с битови проблеми като забавеното евакуиране на наетите пространства и закъснения за работа. Още тогава част от тях заявиха, че няма повече да вземат участие в организацията на избори, а Сега от ЦИК дават обещание улеснена процедура по приемането на изборните бумаги, която доста би ускорила процеса. За момента обаче отхвърлят елементи по какъв начин ще стане това.
Трудното обезпечаване на доброволци за секциите
На 2 октомври българите зад граница ще могат да гласоподават в зад граница. - съгласно признатите от 45-ото Народно заседание ремонти в Изборния кодекс - на местата, където в последните пет години е имало най-малко 100 гласоподаватели. Останалите са резултат от подадените заявки за гласоподаване. За тях ще е належащо българските управляващи да обезпечат сред 4100 и 4200 души, които да бъдат наети като членове на секционните комисии.
Досега този развой постоянно е бил ръководен най-вече от доброволците зад граница, само че на прага на новите избори се оказва, че немалка част от тях са се отказали от организационните действия.
Сред тях е и Димитър Иванов, световен координатор на мрежата на изборните доброволци. Още предходната година той взема решение да се отдръпна от активността откакто ЦИК отхвърли, посредством която да изпраща нужните документи и указания до секционните комисии, а от тях да получава и да ревизира изборните протоколи отвън страната.
Сега Иванов споделя, че мрежата от доброволци към този момент не е световна, а работи единствено по райони. По думите му поради неналичието на задоволително искащи да оказват помощ ЦИК и Министерството на външните работи са решили да заплащат на хора в чужбина за набиране на членове на секционни комисии отвън страната. " След това умишлено решение на виновните държавни институции имаме нов модел на обезпечаване на процеса с човешките запаси. Колко е подобаващ, ефикасен и сполучлив, времето ще покаже ", споделя Иванов.
Проверка на " Дневник " сподели, че подобен модел е общопризнат само във Англия. От ЦИК потвърдиха, че процедура да се заплаща на няколко координатори, които от своя страна да набират доброволци за секциите и да провеждат подготовката за вота, съществува единствено там. Тя е по самодейност на посолството.
Според участници в процеса обаче макар определения метод, компликациите с намирането на доброволци се усилват. " Положението е отчайващо. Хората очевидно се умориха от избори. Не единствено да гласоподават, само че и не желаят да вземат участие в комисии. Много мъчно се търсят хора - те висят по цяла нощ, на другия ден не отиват на работа, губят пари, стартират на работа да им вършат проблеми ", изяснява Йоана Манджукова, която взе участие в организирането на гласуването в Западна Англия. Според доброволци казусът е най-осезаем в Обединеното кралство поради огромния брой изборни секции - през ноември 2021 година там бяха разкрити най-вече секции зад граница (132).
По думите на Манджукова обаче въпреки и мъчно, хора се намират, а мотивацията идва от " обич към родината ". Изборният доброволец в Мюнхен Мирослав Тодоров споделя, че множеството хора се включват " с огромно предпочитание, както до момента ".
С сходна настройка са и членовете на ЦИК. Според представителя Цветозар Томов е допустимо да има компликации при процеса на намиране на членове на секционни изборни комисии, само че те надали биха били по-големи от ноември предходната година. " В момента има много висока интензивност на българските общности в страните, в които има огромни диаспори. Традиционно ще бъде най-трудно в Турция, Англия и Германия. В Германия поради ограничаването на броя секции от приемащата страна, във Англия поради компликацията да се намерят хора от локалните общности, а в Турция поради огромния интерес към изборите и броя на секциите. ", споделя Томов.
Според сътрудника му Росица Матев пък в комисията постъпват доста запитвания искащи да бъдат членове на изборни комисии зад граница.
Кога в действителност ще има регион " Чужбина "
Болната тематика на гласоподавателите зад граница е основаването на специфичен избирателен регион, от който с техните гласове да се излъчват народни представители, както това става в страната. В момента в чужбина се гласоподава единствено за партия или коалиция, а гласовете се разпределят в регионите в България по метода на най-големия излишък.
С измененията в Изборния кодекс през 2021 година 45-ото Народно заседание сътвори регион " Чужбина ". Още с приемането ѝ обаче смяната се оказа " мъртвородена ", защото депутатите не съумяха да дефинират методологията, по която ще се пресмята какъв брой депутати ще излъчват гласуващите отвън България. Решението за новата методология беше отсрочено до излизането на окончателните данни от преброяването на популацията от 2021 година
Резултатите ще бъдат оповестени на 3 октомври и на доктрина това значи, че при последващи избори българите зад граница ще могат да излъчат мажоритарно свои представители в Народното събрание. На процедура обаче е нужна още една стъпка - да бъде изменен и Изборният кодекс. Това пък може да се окаже мощно проблематично, защото неизбежно ще докара до претенции за ремонти от друг темперамент, като да вземем за пример унищожаване на напълно машинното гласоподаване. При сходен риск, а и при прогноза за нови предварителни избори идната година, е малко евентуално скоро да се стигне до гласоподаване на промени в Изборния кодекс и българите зад граница ще продължат да гласоподават по същия метод - единствено за партийни листи, само че не и за съответни претенденти в тях.
От ЦИК разясняват импровизирано, че са с вързани ръце до момента в който не излязат резултатите от националното броене. Ако след изборите има къс парламент, който не успее да събере болшинство за промени в методиката, от комисията ще бъдат принудени да разработят своя методология. " Ако ни се наложи да имаме към този момент регион " Чужбина ", аз не виждам друго решение с изключение на да се приложи този текст, който планува, че не може да има регион с по-малко от 4 мандата ", разяснява пред " Дневник " представителят на ЦИК Цветозар Томов. Въпреки това мнението на множеството членове на комисията е, че без Народното събрание да одобри методика за установяване на мандатите зад граница, решенията в тази посока ще са прекомерно противоречиви.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ