Млади генерали и офицери си тръгват от армията
Умее ли българската страна да пази военните си фрагменти? Това е сериозен въпрос, който напоследък не се радва на упования отговор. Той има продължение... и дали употребява подготовката им?
Има няколко обстоятелството за размисъл. Нека да стартираме от частното и да преминем към общото. През август от армията си потеглиха млади генерали с претекста " по персонални аргументи ". Няма подозрение, че зад тази дефиниция стоят разнообразни човешки истории. Факт е, обаче, че армията остана без 53-годишния някогашен пълководец на Втора Тунджанска механизирана бригада бригаден военачалник Костадин Кузмов. Става дума за офицер с четири военни образования - сержантско и висше военно учебно заведение, академия и американски лицей. И с опит зад граница. Той беше пълководец на петия ни пехотен батальон по време на войната в Ирак.
Пак по персонални аргументи си потегли началникът на НВУ " Васил Левски " бригаден военачалник доктор Пламен Богданов. Офицер пред доцентура. Вярно е, че наближава пределната възраст за военно звание, само че по тази тематика по-нататък. Също през това лято назначеният единствено преди една година за шеф на Служба " Военна информация " бригаден военачалник Пламен Ангелов бе освободен от служба. Знае се, че в разузнаването е наложително нещата да стават на мрачно, само че въпреки всичко не се разбра тъкмо защо става дума. " В интерес на службата ", бяха причините на министър Красимир Каракачанов. Имаше някакви искания от прокуратурата. От МО, обаче излязоха с публично известие, че " публикуваните в медийното пространство изказвания за позволено приключване на класифицирана информация от работа " Военна информация " изрично не дават отговор на истината, както не дават отговор на истината и изказванията за приключване на държавни секрети ". Все още няма декрет за назначение на генерала на друга служба.
Лошото е, че страната не е признателна към труда и напъните на отиващите си от армията. За упоменатите генерали, които се уволниха през август, да вземем за пример, се оказа, че държавна премия няма. Предложение от държавното управление за освобождение, декрет и толкоз?!
Подобна, само че в полза на истината, по-сериозна обстановка имаше по времето, когато министър на защитата бе Николай Ненчев. Тогава огромна част от висшите офицери, които стигнаха върха на военната пирамида или съвсем се допряха до него, си потеглиха прибързано. За началниците на защитата този резултат беше на 100 %. Без да изпълнят мандата си, като боен №1 се разделиха с армията вицеадмирал Румен Николов и военачалник Константин Попов. По това време подадоха доклад за уволняване командирът на Военновъздушни сили генерал-майор Румен Радев и заместник-командващият СКС генерал-майор Златко Златев. Бригаден военачалник Димитър Шивиков смъкна пагоните освен преди доказване на отправените към него обвинявания, само че и след горещата поддръжка на премиера.
Но да отидем към общото. Законът е по този начин написан и гласуван, че военните фрагменти у нас си потеглят учудващо рано. И никой не смее да пипне пределната възраст за военно звание, чието навършване значи завършек на военната специалност. Съдете сами. Полковникът си потегля на 56 години, бригадните генерали и генерал-майорите на 58, генерал-лейтенантите - на 59, и генералите на 62 години. А младшите офицери, майорите и подполковниците си отиват дружно - на 55 години!
Въпросителните и удивителните обаче не престават. Неотдавна МО ни предложи промени в Закона за запаса на въоръжените сили. Един факт изумява. Пределната възраст за водене на боен доклад на резервистите и запасните с военна подготовка за бойците (матросите), сержантите (старшините), офицерските претенденти и младшите офицери е... 55 години. Т.е. сега, когато някой от тях напусне армията, с насъбрана през годините подготовка, към този момент по закон армията се лишава от неговите услуги. Приблизително по този начин стои въпросът и с останалите офицери. Защото за старшите офицери тази възраст е 60 години, а за генералите и адмиралите - 63. Началникът на защитата, да вземем за пример, се уволнява на 62 години, изкарва една година в запаса и - край със отговорностите за отбраната на Отечеството. Всичко това на фона на проблемите с обезпечаването на квалифициран ресурс и запас. Някой би трябвало да се усети какво в действителност е сътворено. На първо място това е законодателят.
Има няколко обстоятелството за размисъл. Нека да стартираме от частното и да преминем към общото. През август от армията си потеглиха млади генерали с претекста " по персонални аргументи ". Няма подозрение, че зад тази дефиниция стоят разнообразни човешки истории. Факт е, обаче, че армията остана без 53-годишния някогашен пълководец на Втора Тунджанска механизирана бригада бригаден военачалник Костадин Кузмов. Става дума за офицер с четири военни образования - сержантско и висше военно учебно заведение, академия и американски лицей. И с опит зад граница. Той беше пълководец на петия ни пехотен батальон по време на войната в Ирак.
Пак по персонални аргументи си потегли началникът на НВУ " Васил Левски " бригаден военачалник доктор Пламен Богданов. Офицер пред доцентура. Вярно е, че наближава пределната възраст за военно звание, само че по тази тематика по-нататък. Също през това лято назначеният единствено преди една година за шеф на Служба " Военна информация " бригаден военачалник Пламен Ангелов бе освободен от служба. Знае се, че в разузнаването е наложително нещата да стават на мрачно, само че въпреки всичко не се разбра тъкмо защо става дума. " В интерес на службата ", бяха причините на министър Красимир Каракачанов. Имаше някакви искания от прокуратурата. От МО, обаче излязоха с публично известие, че " публикуваните в медийното пространство изказвания за позволено приключване на класифицирана информация от работа " Военна информация " изрично не дават отговор на истината, както не дават отговор на истината и изказванията за приключване на държавни секрети ". Все още няма декрет за назначение на генерала на друга служба.
Лошото е, че страната не е признателна към труда и напъните на отиващите си от армията. За упоменатите генерали, които се уволниха през август, да вземем за пример, се оказа, че държавна премия няма. Предложение от държавното управление за освобождение, декрет и толкоз?!
Подобна, само че в полза на истината, по-сериозна обстановка имаше по времето, когато министър на защитата бе Николай Ненчев. Тогава огромна част от висшите офицери, които стигнаха върха на военната пирамида или съвсем се допряха до него, си потеглиха прибързано. За началниците на защитата този резултат беше на 100 %. Без да изпълнят мандата си, като боен №1 се разделиха с армията вицеадмирал Румен Николов и военачалник Константин Попов. По това време подадоха доклад за уволняване командирът на Военновъздушни сили генерал-майор Румен Радев и заместник-командващият СКС генерал-майор Златко Златев. Бригаден военачалник Димитър Шивиков смъкна пагоните освен преди доказване на отправените към него обвинявания, само че и след горещата поддръжка на премиера.
Но да отидем към общото. Законът е по този начин написан и гласуван, че военните фрагменти у нас си потеглят учудващо рано. И никой не смее да пипне пределната възраст за военно звание, чието навършване значи завършек на военната специалност. Съдете сами. Полковникът си потегля на 56 години, бригадните генерали и генерал-майорите на 58, генерал-лейтенантите - на 59, и генералите на 62 години. А младшите офицери, майорите и подполковниците си отиват дружно - на 55 години!
Въпросителните и удивителните обаче не престават. Неотдавна МО ни предложи промени в Закона за запаса на въоръжените сили. Един факт изумява. Пределната възраст за водене на боен доклад на резервистите и запасните с военна подготовка за бойците (матросите), сержантите (старшините), офицерските претенденти и младшите офицери е... 55 години. Т.е. сега, когато някой от тях напусне армията, с насъбрана през годините подготовка, към този момент по закон армията се лишава от неговите услуги. Приблизително по този начин стои въпросът и с останалите офицери. Защото за старшите офицери тази възраст е 60 години, а за генералите и адмиралите - 63. Началникът на защитата, да вземем за пример, се уволнява на 62 години, изкарва една година в запаса и - край със отговорностите за отбраната на Отечеството. Всичко това на фона на проблемите с обезпечаването на квалифициран ресурс и запас. Някой би трябвало да се усети какво в действителност е сътворено. На първо място това е законодателят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ