Уляна Пачева Темата извиква в съзнанието ми афоризъм: Истината искаш

Уляна Пачева

Темата извиква в съзнанието ми афоризъм: Истината искаш да знаеш? Както оня, който за нея живота си дава?

В писаната история истината се отразява с обстоятелства. И по всеки факт има голям брой мнения и интерпретации.

В живата история всяка истина е житейска драма. И всяка има своите причини.

Коя е общата истина? Кой е прав?

Демокрацията е и по тази причина - да търси пресечните точки, общия народен терен, общите ползи, балансите. Свободата. И поради това е нужна.

Как се оглежда " демокрацията " в днешните диспути за стратегиите и учебниците по история?

След размахан фелдфебелски пръст министърът на образованието и науката се развълнува от това, че учебниците по История и цивилизация за 10 клас не разказват " комунизма " с целия смут, който програмата по история допуска. Вълнува се министърът, макар че у нас антикомунизмът доминира от 1990-а, към този момент тридесет години. Въпреки, че всички учебници, още от времето на първото държавно управление на Съюз на демократичните сили, отразяват еднопосочно и неоправдателно " комунистическия режим ". Учебниците, за които приказва министърът в този момент, са планове от тази година. Изготвени са по " неговите " стандарти, определени са по " неговите " процедури и правила, одобрени са от " неговата " комисия, плод са на " неговия " екип... Цитираните в медиите извадки демонстрират, че тези учебници прецизно следват програмата, одобрена от министъра. Звучи като самопризнание за несправяне с сложна задача.

Защо не се оправя министърът?

Вече 30 години възпитаници, учители и родители чуват, знаят, убеждават ги денонощно - от всеки екран, медия и естрада, с филми, с песни, с книги, с учебници, че " комунизмът е незаконен ". От 2000-та година има дори закон за това - Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен. Сигурно всички към този момент са го научили този урок.

Тогава за какво е всичко? Защо е следващата драма?

Отговарят ни Съюз на демократичните сили и Демократична България:

В своя позиция за новите учебници Съюз на демократичните сили споделя: " Истината за комунизма е значима точно поради младежите, които не знаят и не помнят. Нещо повече - актуалните наследници на този режим - Българска социалистическа партия и техните поддръжници, се пробват да го показват носталгично като нехайно и несъмнено време, когато всички са били равни и щастливи. Тревожен е фактът, че евентуално съумяват, тъй като на черните дати за реверанс пред жертвите на комунизма младежите са малко на брой (к.м.)... " " Демократична България " поддържа тезата: " Настояваме младото потомство да не бъде оставено да черпи информация единствено от тесни фамилни и родови кръгове, където с течение на годините обстоятелствата биват субективно изкривявани, а постоянно и умишлено подменяни. Няма да допуснем и добре проведената политика на " академично замитане под килима ", което в последна сметка фалшифицира публичното познание за тоталитарния интервал... ".

Никога в последните 30 години Българска социалистическа партия не е получавала по-високо самопризнание. (И не е била по този начин надценявана?).

Никога Съюз на демократичните сили и " Демократична България " не са били по-безпомощни.

Дали витиите на антикомунизма са не запомнили, че истината за битието и политиката " върви по улиците и къщите " ; че тя е в дома и в бита на всеки човек? Че истината си живее там - макар всичките псевдоаргументи, теории, разногласия, борби, наставления и забрани.

Даже от общия си Закон за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен антикомунистите не са се поучили. Там сред тежки претекстове за наказание на комунистическия режим участват и следните негови тоталитарни практики:

" - злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели...

- отнемаше на жителите на всяка опция за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за ситуацията в страната и ги принуждаваше да показват обществено единодушие за обстоятелства и условия с цялостното схващане за тяхната нечестност...

- безнаказано се правиха закононарушения и се предоставяха противозаконни преимущества на лица...

- подчиняваше ползите на страната на непозната страна до степен на обезличаване на националното достолепие и практическа загуба на държавен суверенитет. "

Не ви ли звучи настоящо?

А комунизъм към този момент няма у нас

Пита ме възпитаник какво ние сме учили по история. Обяснявам за антична история, историята на междинните епохи, за Възраждането. Учили сме, че през ХХ век, " преди комунизма ", българите са гинали в четири войни; че българи са избивали българи, че фашизмът избивал цели народи; че и в България е имало фашизъм и антифашизъм и антифашистите са избавили България от следващата злополука... И други неща сме учили, прибавям " на едро ": че капитализмът е незаконен - войни, употреба, беднотия, незнание, разделение; че комунизмът е светлото бъдеще на човечеството...

" За фашизма и антифашизма не знам, не го учим - споделя момчето - Това, за капитализма, доста наподобява " на в този момент ", само че отново не го учим.... Всъщност, споделя то, множеството възпитаници въобще не учат история - защо им е, в случай че няма да следват този предмет... ".

И Оруел става още веднъж настоящ, напуснал от дълго време границите на " комунизма ".