Ултрамаратонецът Красимир Георгиев бяха над 36 часа в подкрепа на

Ултрамаратонецът Красимир Георгиев бяха над 36 часа в поддръжка на децата с онкологични болести. Със събраните средства те ще заминат за Москва, където ще вземат участие в Игрите на успеха.



На посетители в „ Нощния небосвод “ бяха Маргарита Борисова и Пламен Белчев с цел да опишат за идеите на родителите на децата, преборили рака.


Сдружение „ Деца с онкохематологични болести “ /СДОХЗ/ е организация, основана от родители на деца с онкохематологични болести, техни близки и съидейници. Регистрирано е през 2010 и вписано в ЦР на ЮЛНЦ за общественополезна активност под № 201012222006. Притежава лиценз за даване на обществени услуги за деца, публикуван от ДАЗД и е регистриран снабдител на обществени услуги към АСП. Пълноправен член е на Международната конфедерация на организации на родители на деца с рак – CCI, сплотяваща 181 организации от 90 страни.

 

ЗАЩО ОСНОВАХМЕ СДРУЖЕНИЕТО? Защото нито едно семейство не би трябвало да бъде оставяно единствено в борбата с заболяването!

Като родители, близки и съидейници, познаващи това тежкото заболяване, приехме за наша задача да пазиме правата на децата с онкохематологични болести, да ги поддържаме в тяхната битка, да оказваме помощ на тях и фамилиите им да преодолеят прочувствените и психическите последици от заболяването и да улесним обществената им акомодация след привършване на лекуването. 

Създадохме сдружените „ Деца с онкохематологични болести “ с доста майчина обич и всекидневно влагаме цялото си сърце в битката с тежките последици, които нанася на децата и техните фамилии. Работим интензивно във всички посоки, касаещи лекуването, възобновяване и ресоциализацията на дребните герои. След всичко, което постигнахме през миналите години имаме вяра, че с нашата поддръжка и съдействието на всички съидейници, спонсори и донори, всеки идващ ден ще е по-добър за децата онкохематологични болести и техните фамилии. 
КАК ПОМАГАМЕ?С КАКВО съдебна експертиза СБЛЪСКВАТ БОЛНИТЕ ДЕЦА И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА?
Всяка година в България сред 150 и 200 деца, на възраст от 0 до 18 години, се разболяват от рак. Болестта се появява ненадейно, лекуването е тежко като продължава от 6 месеца до 3 години, а от време на време и цялостен живот. То е съпроводено с високи дози мощно токсични лекарства, нападателна лъчетерапия, инвазивни хирургически процедури, налагащи в някои случаи премахване на органи, крака или причиняващи вторични увреждания. При някои характерни положения са прибягва до костномозъчни трансплантации, които също носят своите опасности и странични резултати. Поради множеството комплицирани операции, лекуващите се деца са заставени всеки ден да живеят с болежка и неразположение, достигащи границите на човешката толерантност. Техният външен тип се трансформира до неразбираемост, случва се да губят свои другари от клиниката, а страха от тежестта на диагнозата и от време на време мислите за гибелта са чест техен сателит. Поставени са в положение на имунен недостиг, при който всевъзможен контакт с вирусни инфекции могат да доведат до съдбовен излаз. Поради тази причина, децата са принудени да сведат до най-малко своите обществени контакти. Живеят в изолирана среда, без да могат да посещават учебно заведение, спорт, школи, курсове или да се срещат с другари. Това ги изправя пред риск от отпадане от учебно заведение, неспособност за придобиване на конкурентни познания и пълномощия, и обществен опит, откакто се преборят с заболяването. 

По време на дейното лекуване и поддържащата терапия, нерядко се постанова единият родител да напусне работа, което предизвиква финансови усложнения в семейството. Членовете на фамилията живеят разграничени дълго време, защото децата от цялата страна се лекуват в три клиники в България – София, Пловдив и Варна. Живеещи отделени от единия родител, нормално майката, братята и сестрите на заболелите деца също попадат в неподходяща обстановка. Те биват сложени на втори проект, носят своите страхове за болното братче или сестриче и са в риск от психически контузии. 

Детският рак се смята за " знамение " на актуалната медицина. Между 65% - 85% от детския рак в този момент се лекуват с подобаващи лекарства. Това е впечатляващ скок в съпоставяне със средата на 70-те години на предишния век, когато достигането на 5 - годишна трайна ремисия е била под 50%. Все отново този % варира според от типа на болестта и фактори като положението на здравната система. За страдание, следствията както от самото заболяване, по този начин и от лекуването, постоянно водят до редица физически и психически контузии, късни резултати и дискомфорт. 
Тъй като процентът на излекуваните в развитите страни през последните 30 години внезапно се увеличи, пред медицинските експерти се появи ново предизвикателство за проучване, следене, преодоляване и справяне с късните резултати, които болестта и лекуването могат да причинят. Последни проучвания сочат, че от време на време те се демонстрират дълги години след привършване на лекуването. Социалната и просветителната система, както и цялото общество също носят своята отговорност за сполучливото завръщане на децата и младежите с онкохематологични болести към естествения метод на живот.