Защото забравихме заповедите на Господа и служихме на лукавите ни сърца ╫ Св. Григорий БОГОСЛОВ
„ Ужасно е да видиш безвременна беритба, да видиш земеделци да оплакват трудовете си, сякаш стоят над мъртъвци пред изумените класове, които тихият дъжд е израстил, а бурният дъжд поразил! “
(Andrei Rublev, Gregory the Theologian (1408), Dormition Cathedral, Vladimir)
╫ Размисли при бедствие
На какво се дължи неналичието на изобилие, неприятните ветрове, убийственият град, актуалното наше проваляне и вразумление? Защо са неприятната смяна във въздуха, заболяванията, земетресенията, морските безредици и явленията небесни? Защо природата, този общ и еднакъв за всички извор на богатства и удоволствия, основан за наслада на всички люде, се трансформира в наказване за нечестивите, та с това с което сме били удостоени и за което сме се оказали недостойни в този момент да се вразумим и познаем Божията мощ в злостраданието, щом не сме я разкрили в нейните благотворни действия?! Какво значи постигналото ни злощастие и защо е то? Изпитание ли е то за добродетели, или пък е наказване за грехове? Макар и да не е то наказание по-добре е да го приемем за такова и да се смирим под мощната ръка на Господа, в сравнение с да се превъзнасяме с него като тестване за добродетели.
Ужасно е да гледаш безплодието на земята и провалянето на плодовете й, и то във време, когато плодовете будели такива очаквания и били пред събиране! Ужасно е да видиш безвременна беритба, да видиш земеделци да оплакват трудовете си, сякаш стоят над мъртъвци пред изумените класове, които тихият дъжд е израстил, а бурният дъжд поразил! Ужасно е да гледаш ниви, в които „ жътвар няма да изпълни ръката си, и сноповръзвач шепата си; и минувачите няма да кажат: благословение Господне на вас... “ (Пс. 128:7-8).
Жалко представление! Земята е поругана, острижена и лишена от своята хубост! Това оплаква и блаженият Йоил, който по-трогателно от други е изобразил опустошението на земята и мъчителността на глада; разсъждавайки за Божия яд, който опустошава земята, пророкът приказва: „ пред него земята е като градина Едемска, а зад него ще бъде опустошена степ “ (Йоил. 2:3).
Нека намерим разтуха в покаянието и молитвата, защото „ съгрешихме, постъпвахме беззаконно, действахме нечестиво “ (Дан. 9:5); тъй като забравихме заповедите на Господа и служихме на лукавите ни сърца; тъй като живяхме неприлично по отношение на званието и благовестието на Твоя Помазаник; тъй като станахме с делата си подбив за Твоя Възлюбен Син. И клир, и народ съгрешихме в едно: „ Всички се отклониха, станаха еднообразно покварени; няма кой да прави положително, няма ни един “. (Пс. 52:4).
Господи, Ти си мил, а ние постъпихме беззаконно; Ти си дълготърпелив, а ние сме почтени за наказание; ние признаваме Твоята добрина, макар нашата огромна непредпазливост. Но... „ Господи Боже, стой “ (Амос. 7:5); отстъпи, Господи, от нас (Пс. 38:14); „ Господи, елементарни “ (Дан. 9:19); ние сме Твой народ и скиптър на Твоето наследие, по тази причина накажи ни по благостта Си и бъди благосклонен в яростта Си, с цел да не ни направиш най-нищожни и унижени пред всички люде по земята!
Източник: Църковен вестник, брой 2, 2005 година
* Andrei Rublev, Gregory the Theologian (1408), Dormition Cathedral, Vladimir, en.wikipedia.org
