Ужас! Днес някак си внезапно осъзнах, че един ден и

Ужас! Днес някак си ненадейно осъзнах, че един ден и аз ще стана свекърва – много известно из градския фолклор творение с съвсем демонични характерности и качества. Запитах се за какво в действителност се тормозя, че ще стана свекърва? Аз съм съвременна и необятно скроена персона, с възприятие за комизъм и изобщо превъзходен образец за бъдеща такава. Какъв е казусът?

Лошото е, че към този момент напълно ясно се виждам в тази роля, а огромният ми наследник още не е навършил 10. Неприятно ми е даже да си го помисля, само че е повече от явно, че аз не върша нищо, с цел да накарам синовете си да бъдат независими. Тъкмо в противен случай... желаят – давам, разхвърлят – класифицирам. Въобще, цялостно обслужване на дребните принцове. Няма неприятно, даже в кратковременен проект по този начин е по-лесно. Няма непотребни разправии и отрицателни страсти у дома. Повярвайте ми, изискам ли нещо, те не се дават елементарно. Отстояват си нещата, желаят си обслужващия личен състав. Напълно естествено, въпреки всичко ние всички се грижим те да се усещат щастливи и обичани. Няма нищо необичайно в това.

Няма, само че таман в това се корени казусът. Като снахи ние все намираме от какво да се оплачем от свекървите си... Всички сме наясно с най-популярните изказвания в региона, а като майки някак пропущаме да се замислим по какъв начин възпитаваме и на какво учим синовете си. Тичаме след тях, осигурявайки им all inclusive обслужване, мислейки, че това е най-хубавото, което можем да създадем за тях. После се чудим, че и нашите половинки са по този начин научени от майките си и в този момент чакат същото от нас. Нелепо, само че факт!Осмисляйки това, се притеснявам, че и аз не върша изключение. Питам се допустимо ли е това да се промени? Можем ли да възпитаваме синовете си да бъдат независими, да оказват помощ у дома, да поемат обикновени домашен отговорности? Защо майките считат за естествено да занимават дъщерите си с тези отговорности, а синовете им някак минават сред капките? Не сме ли ние тези, които би трябвало да променим това? Всеизвестен е фактът, че желязото се кове, до момента в който е горещо, разбирайте – децата се възпитават, до момента в който са дребни, а не като пораснат и мъчно ще възприемат нашите опити за смяна. Звучи толкоз елементарно, а в действителност е толкоз мъчно да се реализира. Истината е, че това е много огромно предизвикателство, тъй като напълно не е елементарно да пренебрегнеш поривите си да бъдеш всеотдайна майка, от една страна, и да нарушиш салдото във взаимоотношенията си, от друга. Не знам, само че съгласно мен това е тематика, която заслужава вниманието ни и идващия път, когато не сме удовлетворени от държанието на свекърва си, си коства да се замислим още веднъж върху нея.