Дебюси, Равел и лавандуловият брак на принцеса де Полиняк
Уинарета Сингер или принцеса Едмон де Полиняк е дамата, на която изискуем музиката на Дебюси и Равел – с помощта на нейния отличен усет и поддръжка, не на последно място материална, тези двама композитори имали опция да творят. На Уинарета са отдадени десетки творби на най-различни композитори, а приносът й към френската просвета и институции е безценен, като учредената от нея фондация съществува и до през днешния ден. Принцеса де Полиняк била щастлива освен да разпознава гениите в изкуството, само че и да има опция да ги поддържа и развива по всевъзможен метод – и с материална поддръжка, и като ги среща с верните хора в своя музикален салон, просъществувал в Париж повече от 50 години.
Уинарета Сингер е родена през 1865 г. като 12-ото от общо 24 деца на Исак Сингер – изобретателят на едноименните шевни машини. Майка й била французойка и фамилията живяло известно време в Париж, преди да се реалокират в британската провинция в палат със 115 стаи, който татко й построил за многочисленото си семейство. Уинарета не била изключение в фамилията си като човеколюбец, единият от братята й е създател на университета в Екситър. От майка си децата наследили отличен музикален усет и обучение.
На 14-ия рожден ден на Уинарета персонално за нея бил изпълнен струнен квартет 14 оп. 131 на Бетовен, като четиримата музиканти свирели на принадлежности „ Страдивариус “, благосъстоятелност на майка й.
Уинарета имала двама съпрузи, като и двамата били принцове. Първия си брак с френски принц сключила 22-годишна и пет години по-късно той бил анулиран от католическата черква, защото в никакъв случай не бил употребяван. Уинарета била лесбийка и това било необятно известно в съответните обществени кръгове. Ето за какво графиня Грефюл се погрижила да откри за приятелката си идеалния кандидат.
Принц Едмон де Полиняк бил гей, двамата с Уинарета сключили „ лавандулов брак “ – по този начин се наричали браковете сред хомосексуални сътрудници.
Въпреки че бракът им не бил употребяван, Уинарета и Едмон се обичали и били доста близки , като не на последно място ги свързвала и голямата им обич към музиката. В дома на принца Уинарета основала музикален салон, в който в продължение на десетилетия се изявявали най-известните композитори и музиканти на епохата. Именно нейният салон служи за модел за романите на Марсел Пруст. Самата стопанка свирела на пиано и имала отличен слух, тъй че успявала безпогрешно да разпознае гениите.
Между 1905 година и 1907 година Клод Дебюси представял по едно ново произведение в нейния салон съвсем всеки месец. Равел написал за Уинарета някои от най-известните си творби. Сред протежетата й били Игор Стравински и Ерик Сати .
През годините на своя деен всемирски живот Уинарета имала любовници, за които знаели всички, въпреки че доста от тях били омъжени дами.
Сред тях били Олга де Майер, брачната половинка на известния фотограф, пианистката Рената Боргати и писателката Виолет Трефузис.
Принцеса Полиняк била и изтъкнат филантроп, като подкрепяла обилно балета на Дягилев, Парижката опера и Парижкия симфоничен оркестър. Извън музиката Уинарета била и доста добър художник, картината нагоре е неин автопортрет, а веднъж нарисувана от нея картина била изложена като дело на Мане.
През 20-те и 30-те години на предишния век принцеса де Полиняк упълномощила на своя другар проектант Льо Корбюзие да реконструира няколко от постройките на Армията на спасението.
През войната взаимно с Мария Кюри основала мобилни рентгенови лаборатории, а построената от нея и Консуело Вандербилт болница в Париж действа и до през днешния ден.
Уинарета нямала деца, само че отгледала племенницата си Дейзи Фелоус, която на собствен ред станала една от най-известните дами на Париж , скандална световна дама и фешън икона. Във времена, които налагали на дамите всевъзможни ограничавания, Уинарета де Полиняк съумяла да живее тъкмо както желае – без боязън, без извинения и без взаимни отстъпки.
Уинарета Сингер е родена през 1865 г. като 12-ото от общо 24 деца на Исак Сингер – изобретателят на едноименните шевни машини. Майка й била французойка и фамилията живяло известно време в Париж, преди да се реалокират в британската провинция в палат със 115 стаи, който татко й построил за многочисленото си семейство. Уинарета не била изключение в фамилията си като човеколюбец, единият от братята й е създател на университета в Екситър. От майка си децата наследили отличен музикален усет и обучение.
На 14-ия рожден ден на Уинарета персонално за нея бил изпълнен струнен квартет 14 оп. 131 на Бетовен, като четиримата музиканти свирели на принадлежности „ Страдивариус “, благосъстоятелност на майка й.
Уинарета имала двама съпрузи, като и двамата били принцове. Първия си брак с френски принц сключила 22-годишна и пет години по-късно той бил анулиран от католическата черква, защото в никакъв случай не бил употребяван. Уинарета била лесбийка и това било необятно известно в съответните обществени кръгове. Ето за какво графиня Грефюл се погрижила да откри за приятелката си идеалния кандидат.
Принц Едмон де Полиняк бил гей, двамата с Уинарета сключили „ лавандулов брак “ – по този начин се наричали браковете сред хомосексуални сътрудници.
Въпреки че бракът им не бил употребяван, Уинарета и Едмон се обичали и били доста близки , като не на последно място ги свързвала и голямата им обич към музиката. В дома на принца Уинарета основала музикален салон, в който в продължение на десетилетия се изявявали най-известните композитори и музиканти на епохата. Именно нейният салон служи за модел за романите на Марсел Пруст. Самата стопанка свирела на пиано и имала отличен слух, тъй че успявала безпогрешно да разпознае гениите.
Между 1905 година и 1907 година Клод Дебюси представял по едно ново произведение в нейния салон съвсем всеки месец. Равел написал за Уинарета някои от най-известните си творби. Сред протежетата й били Игор Стравински и Ерик Сати .
През годините на своя деен всемирски живот Уинарета имала любовници, за които знаели всички, въпреки че доста от тях били омъжени дами.
Сред тях били Олга де Майер, брачната половинка на известния фотограф, пианистката Рената Боргати и писателката Виолет Трефузис.
Принцеса Полиняк била и изтъкнат филантроп, като подкрепяла обилно балета на Дягилев, Парижката опера и Парижкия симфоничен оркестър. Извън музиката Уинарета била и доста добър художник, картината нагоре е неин автопортрет, а веднъж нарисувана от нея картина била изложена като дело на Мане.
През 20-те и 30-те години на предишния век принцеса де Полиняк упълномощила на своя другар проектант Льо Корбюзие да реконструира няколко от постройките на Армията на спасението.
През войната взаимно с Мария Кюри основала мобилни рентгенови лаборатории, а построената от нея и Консуело Вандербилт болница в Париж действа и до през днешния ден.
Уинарета нямала деца, само че отгледала племенницата си Дейзи Фелоус, която на собствен ред станала една от най-известните дами на Париж , скандална световна дама и фешън икона. Във времена, които налагали на дамите всевъзможни ограничавания, Уинарета де Полиняк съумяла да живее тъкмо както желае – без боязън, без извинения и без взаимни отстъпки.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ