Последните писма на осъден на смърт
Уилям Ван Пойк е един от многото пандизчии, които са наказани на смъртна присъда. Неговото нарушение е, че през 1987 година се пробва да помогне на другар да избяга, до момента в който го местят от един затвор в различен. При опита за бягство убива един от пазачите и надлежно е хванат и наказан.
Във времето, което му остава, преценя, че може да написа писма на сестра си. Като човек на смъртна присъда, той избира да прекара времето си, осмисляйки стореното и разсъждавайки малко за живота. Разказва историите на останалите пандизчии и също по този начин се разкайва за стореното, въпреки и късно. Сестра му стартира да разгласява писмата малко по-късно в блог. Именно там се прави петиция за смяна на смъртната присъда, само че без триумф. Ето какво написа в последните си две писма:
„ 3 юни, 2013 година
Мила сестричке,
Остават ми 10 дни, преди да си потегли. Вече знаеш, че убиха моя комшия по килия, Елмър. След това ме реалокираха в неговата килия. Когато екзекутират някого, местят всички в идната килия. И по този начин всички би трябвало да стигнем до 1-ва килия и стаята за изтезания, която е тъкмо до нея. Това е килията на неприятния шанс, доста малко от нас излизат живи. След два дни минава на 2-ра фаза – ще реалокират всичките ми движимости и ще слагат надзирател, който да записва всичко, което върша. Очакват ме трескави дни, уплашен съм и доста прочувствен, би трябвало да напиша последните си писма, би трябвало да направя последните си телефонни позвънявания, последните визити, последните сбогувания.
Всичко е по-сложно с този необикновен режим и „ специфичните процедури “ към него. Правя от ден на ден срещи с администрацията и ме питат дали съм добре, интересуват се дали желая да бъда заровен или кремиран. Отказах „ последната вечеря “. Нямам интерес да вземам участие в този обред, по този начин няма да мога да дам материал на някой задъхан кореспондент, който да написа още материали преди изтезанието. Освен това, материалните облаги ще са последното, което ще ми минава през главата. Наблюдавах Елмър през последните няколко дни и разбрах доста добре по какъв начин протича процеса; тези ритуали очевидно носят някакъв притъпяващ комфорт на тези, които нямат нищо срещу да убиват хора. Макар и за тях да е наслаждение, за участника е мъчително да извършва своята роля от сюжета. Всичко наподобява на епизод от „ Зоната на здрача “, искаш да грабнеш някого, да го разтърсиш крепко и да го питаш: „ Ей, не виждаш ли какво се случва тук!? “.
До 6 юни чакам да получа отговор и най-вероятно ще знаеш какво е окончателното решение преди моето писмо. Едва ли ще съумея да апелирам процедурата. Прекараните години в пандиза ми демонстрираха, че щом една смъртна присъда е подписана, става изцяло невероятно да бъде обжалвана. Всички останали проблеми, които излизат по пътя са цялостно облекчение и разсейват от вниманието и датата за екзекуция. Забелязвам, че никой не желае да се заеме с обжалването на една екзекуция, никой не желае да е индивидът, който ще я спре. Много хора ме поддържаха и се бореха за смяна на присъдата, а моят скептицизъм се усеща като изменничество на всичко, което сториха за мен. Освен това не желая да повторя цялата процедура със сбогуванията след 30 дни, при положение, че жалбата се прегледа. Не мога да причиня наново прощаване на хората, които обичам.
Времето – този неочакван индивид и нереален концепт – непрекъснато стартира да се компресира за мен. Оставам тук и в този момент, няма да се дълбая в предишното и отхвърлям да виждам напред в бъдещето, само че ще следя всеки разпрострат миг от съзнанието ми. Все още мога да виждам хубостта на този свят и да правя оценка добротата на красивите души, които неуморно работеха да създадат това място малко по-добро. Спокоен съм и открих мир, сестричке, не се притеснявай за мен и моя път към гибелта. Смятам да мина през това без боязън и ще прикани всичката благосклонност, която мога да намеря в себе си. Каквото и да се случи, всичко е наред и се случва по верния метод.
Много обич,
Бил “
Снимка: By CACorrections (California Department of Corrections and Rehabilitation) – https://www.flickr.com/photos/37381942@N04/4905111750/in/set-72157624628981539/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11627466
Второто писмо на Бил е написано на 12 юни 2013 година Това е последното, което съумява да запише, преди да бъде екзекутиран със смъртоносна инжекция.
„ Мила сестричке,
Ако четеш това, аз от дълго време съм завършил пътя си на тази земя, изкупих греховете си. Когато сълзите ти изсъхнат, а те ще изсъхнат, погледни към небето, разреши си да се усмихнеш и намерения за мен, свободен съм най-сетне. Макар и да съм напуснал физическото си тяло, знай, че душата ми – безконечна и безгранична – ще откри място измежду останалите звезди.
Въпреки многото ми провали на земята, бях блажен да бъда обичан от доста специфични хора. Разбери, че в последните ми часове, любовта се резервира в мен и донесе мир. Любовта, като нашите души, е безконечна и ни сплотява. След време ще ни събере още веднъж. Дотогава на добър час на всички, които ме обичаха!
Светлина и обич,
Бил “
Интересен факт е, че по време на делото, Ван Пойк се пази самичък и признава доста от грешките си в живота. Единственото, което въпреки всичко отхвърля да признае, че е индивидът, който натиска спусъка и лишава живота на надзорник Фред Грифис. Прекарва 25 години в пандиза, преди да седне на електрическия стол.. През декември 2019 година към 2656 пандизчията към момента чакат окончателното решение и подписването на смъртната си присъда.
Заглавна фотография: By David from Washington, DC – _MG_5878, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32382692
