Уендел Филипс е в Мариб, Йемен, търсейки улики за Савска

Уендел Филипс е в Мариб, Йемен, търсейки улики за Савска кралица, когато локалните племена го залавят дружно с екипа му. Годината е 1951 и Филипс небрежно праща по жицата известие до президента Труман: „ Ако не бъдат подхванати незабавни дейности, американски животи ще бъде съществено застрашени. “ Изоставяйки плана, той и сътрудниците му съумяват да избягат с не доста повече от облеклата на гърба си. „ Абсолютно всичко останало трябваше да остане в Мариб “, написа той по-късно.

Томас Едуард Лорънс в Палестина, сред 1920 и 1925 година

Когато чуят за Филипс, някои хора вършат аналог с английския подполковник Томас Едуард Лорънс, прочут и като Лорънс Арабски, а други с Индиана Джоунс. На 26 години, въоръжен със знанията си по палеонтология и опита си като морски пехотинец, Уендел Филипс стартира своите завършения в Африка. След това през 1949 година, на 28 година, отпътува за Южна Арабия, където открива артефакти от град Тимна, в миналото ситуиран по антични търговски пътища. Никой западен археолог до момента не е бил там.

Днес неговите открития постоянно се излагат на показ в музеи и галерии. Статия в New York Times от 1955 година споделя, че Филипс съчетава „ качествата визия, храброст, любознание и възторг с очарованието на приключенец, хладнокръвието на комарджия и лукавството на американски политик “.

„ Той и неговият екип са мощен фактор при полагането на основите на археологията в тази област “, споделя Масуме Фархад, основен организатор на изложба Саклер – едно от местата, показвали неща на археолога. „ Когато приказваме за археологията на Арабския полуостров, неизбежно би трябвало да споменем Уендел Филипс. “

Зайдун Заид, археолог, работил с Фондацията за проучване на индивида, която Филипс основава през 1949 година, си спомня, че е научава за него, до момента в който е студент. „ Той е първият чужденец, който разкопа в Южна Арабия “, споделя Заид. „ Той отвори вратата за всички бъдещи генерации археолози след него. “

Благодарение на снимачния екип, които съпровожда Филипс в Йемен, от работата му има и фрагменти, за които Фархад споделя, че дават опция „ да се надзърне зад кулисите на експедицията и в действителност да се опитаме да разберем по какъв начин е била извършена, какво е включвала и какво е била да се взе участие в нея. “ На фрагментите можем да забележим по какъв начин Филипс разкрива артефакти като бюст от алебастър от гробище, който датира от средата на първи век и през днешния ден е прочут като „ Мириам “. „ Тя е монументално известна в международен мащаб “, споделя Мерилин Филипс Ходжсън, сестра на Уендел и сегашен президент на фондацията му.

Ходжсън споделя, че свързва тези артефакти с младостта си. „ Израснах с такива неща. Брат ми ги носеше вкъщи “, споделя тя. „ Мириам седеше в хола ни. Помислих си: О, Боже, няма да има място за мен. “ Тя си спомня по какъв начин един път брат й я предизвестява да внимава с флиртовете с локални поданици в Египет. „ Той имаше ужасно възприятие за комизъм “.

След като си потегля от Йемен през 50-те години, Филипс написа книга за приключенията си, озаглавена „ Qataban and Sheba “. „ Тук се крие историята на една фантазия, която сходно на доста фантазии от време на време придобива кошмарни аспекти “, стартира книгата. „ Предупреждавам всички останали, на които романтиката, приключенията, науката, пътуванията и примамката на незнайното също им е фантазия, че сбъдването на фантазиите им може да докара в същия миг до тъгата от разцепени устни, подути езици, замръзнали пръсти, дизентерия, тресчица, сърцетуптене и убийствена еднообразност. “

След експедициите си в средата на века, Филипс прекарва своето време в писане и преподаване. Той също употребява връзките си в Близкия изток, с цел да влезе в петролния бизнес. Според Библейското археологическо общество и сведенията във вестниците от това време, доникъде на 70-те години на предишния век той към този момент има повече петролни концесии от всеки самостоятелен човек в света – те са оценени тогава на повече от 120 милиона $. Но макар благосъстоянието и известността си, Уендел остава загадъчна фигура. Той се разболява и почива през 1975 година на 54-годишна възраст.

Десетилетия по-късно работата на Филипс към този момент не е антична история. Под управлението на сестра му, Фондацията се завръща в Йемен през 1998 година и продължава работата, която изоставя половин век по-рано. Въпреки това, както преди 60 години, спор още веднъж стопира археологическите старания. „ За страдание не можем да отидем в Йемен за работа на терен “, споделя Заид. „ Мисля, че в този миг е доста рисковано да отведем нашия екип там. “