Удоволствието при превода се крие в находката. Това твърди преводачката

Удоволствието при превода се крие в находката. Това твърди преводачката Петя Петкова, която е притежател на една от дребното награди за превод в България, носеща името на Кръстан Дянков – популярния преводач на американска литература от XX век. През 2018 година тя е удостоена с наградата, само че оттогава до момента съвсем непроменяемо участва и в късия лист с номинираните. И има за какво. Нейните преводи са в действителност смислени, интересни и могат да предадат даже играта на думи, сюжетните линии, хумора и иронията, които не са обяснени в истинския текст, а единствено се подразбират.

В дни като тези, в които четем доста, разбираме какъв брой значим и необходим е положителният книжовен превод. Тъкмо той е този, който ни потапя и ни придвижва изцяло в новите пространства, новите култури и прекарвания, които ние обезверено търсим като читатели. Ето за какво ролята на преводача е извънредно сложна. Той би трябвало да е двуезичен, двукултурен, в случай че не и мултикултурен, Трябва да е сдържан, само че и задоволително самоуверен и съобразителен балансьор между това да останеш правилен на истинското произведение или по-скоро да заложиш на страстите и отличителните усеща, които то провокира.

Петя Петкова е приключила компетентност „ Индология “ и споделя, че е вложила доста старания в това да се трансформира в добър преводач от британски на модерна прозаичност. 

Чуйте диалога с преводачката в „ Какво се случва “.

Снимка – Фондация " Елизабет Костова "