Езикът кости няма, но кости троши ~ За училищния тормоз с една учителка и две ябълки
Учителка от Бирмингам употребява простоват, само че доста прочувствен образец, с който да покаже на учениците си какви могат да са следствията върху всеки, подложен на тормоз. Вижте оригиналният пост на учителката във фейсбук, който споделяме от Академия за родители.
“Днес в един от часовете демонстрирах на учениците си две идентични, на външен тип добре изглеждащи ябълки. Това, което те не знаеха е, че преди началото тутакси, преднамерено изтървах няколко пъти на пода едната. Започнах полемика за ябълките и помолих децата да намерят приликите сред двата плода.
Тогава взех ябълката, която бях изтървала преднамерено на пода, и споделих с децата, че в действителност не одобрявам тази ябълка, че съгласно мен е ужасна, с противен цвят и къса ръкохватка. Казах им, че откакто аз не я одобрявам, и те не би трябвало да я харесват. Някои от тях ме гледаха по този начин като че ли съм изгубила мозъка си, само че ги помолих да си подават ябълката до момента в който мине през всяко от тях и да ми я върнат, когато всяко дете обиди ябълката – всевъзможни думи са разрешени: миризлива ябълка, несъмнено си червива, никой не те харесва, и т.н. По едно време даже започнах да се усещам отговорна.
След като завършиха им подадох втората, здрава от вътрешната страна ябълка, и ги помолих да създадат същото, само че да употребяват благи думи: ти си прелестна ябълка, изглеждаш толкоз вкусна, ухаеш отлично и така нататък
Отново започнахме да обсъждаме приликите и разликите сред двата плода – забележима смяна нямаше, те към момента изглеждаха идентични. В този миг разрязах двете ябълки – тази, на която децата говореха с благи думи беше здрава и сочна от вътрешната страна, а тази, която всички обиждахме, беше засегната.
Сякаш крушка светна във всяка дребна главица в този миг и те схванаха, че както към ябълката, когато насочваме грозни думи и обиди към хората, изключително към децата, от вътрешната страна всеки се раздира и чупи по малко. И от време на време е доста мъчно да споделиш по тази причина по какъв начин в действителност се чувстваш – в случай че не бяхме разрязали ябълката с цел да погледнем от вътрешната страна нямаше да разберем какъв брой сме я наранили единствено с думи.
Езикът кости няма, само че кости троши. За разлика от ябълката, ние имаме опция да научим децата да се отнасят с почитание едно към друго – по този начин, както едно малко момиченце от класа отхвърли да наскърбява ябълката.
Споделено от
