Учили са ни, че животът е борба, а всъщност той

Учили са ни, че животът е битка, а в действителност той е чисто и просто игра. Играта е най-ефективният способ за учене, тъй като се реализира чрез независимост и прекарване. Когато не чакаш някой да ти опише, а се хвърляш самичък да преминеш през всичко. Децата владеят това умеене, което с течение на времето закърнява у възрастните. Ние като че ли все се пазим да не сбъркаме, да не се ударим, даже се отхвърляме, до момента в който у детето е заложен целият вероятен порив, с който то изследва границите. Проверката на наученото постоянно разпознаваме като компликации, проблеми и трудности, а в действителност това са по този начин нужните по пътя ни напред благоприятни условия, провокации и синхроничности.

Животът не е стичане на външни условия. Да, те несъмнено съществуват, само че най-много с цел да имаме поле за деяние и мотиви за творчество.

Животът не е съревнование. А в случай че е, то е единствено за да се състезаваме със самите себе си - когато съпоставяме своето днешно по отношение на своето вчерашно " аз ". Единственото предписание, което може да съществува, е да следвате себе си. Дръзновено, въодушевено, красиво. Редим пъзели и търсим изчезнали части и отговори, а те се оказват тъкмо под носа ни.

Играем на карти и случваме шанса си сами.

Играем шах и, обмисляйки всевъзможни тактики и тактики, вършим непредвидени рокади.

Губим на " не се сърди, дребосъче ", само че все пак, от поверие или от дебелоглав, всякога избираме един и същи цвят пионки.

Играем на домино и, вместо да подреждаме рационално, сътворяваме дребен резултат на доминото. Ей по този начин, на смешка. Понякога играем на думи и асоциации. Смислите убягват за сметка на недоразуменията, само че и нерядко се ражда нещо вдъхновяващо - задоволително, с цел да излезем и идващия път от мълчанието си.

Случва се да играем и на гоненица - във взаимоотношенията си с другите или даже със самите себе си.

От време на време играем на светлини и сенки. И таман когато сенките стартират да ни се костват вповече, внезапно някое слънчево зайче прекатурва цялата картина.

Която и да е вашата игра, знайте, че единственото предписание, което може да съществува, е да следвате себе си. Дръзновено, въодушевено, красиво.

 

Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, с цел да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклоняване. Вече има и блог, където да ги откриете. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува доста обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и по този начин е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, само че не стопира, с цел да научи и детето си. За безчет други неща се учи от него, в придвижване.