Какъв сняг вали в космоса
Учените откриха, какъв сняг вали на другите планети, предава РИА Новости.
Валежи от сняг под друга форма има освен на Земята. Учените са записали още четири планети, на които падат люспи от снежинки и ледени отлагания, единствено че формирани не от вода, а от въглероден диоксид, исполин, метан и желязо.
Люспи от исполин
На разстояние 1730 светлинни години от Земята се намира Kepler-13Ab. Екзопланетата има диаметъра на Юпитер, само че е съвсем 6 пъти по-тежка. Разстоянието до звездата ѝ KOI-13 AB е 30 пъти по-близо от това сред Земята и Слънцето. Затова температурата на повърхността ѝ доближава до 2760 градуса. Това се случва единствено от едната страна на планетата, на която непрекъснато е ден. От другата страна, където е безконечна нощ, е доста по-студено. Заради силата на приливите и отливите Kepler-13Ab е обърната към личното си слънце единствено от едната страна.
Учените от НАСА допускат, че в нощната половина на планетата царува непрекъсната зима с същински снежни натрупвания. За разлика от тези на Земята, обаче, на Kepler-13Ab те се състоят от титанови оксиди.
Още при откриването ѝ през 2014 година учените обърнали внимание на странните температурни амплитуди в атмосферата на планетата. Това се дължи на обстоятелството, че галактическият обект принадлежи към категорията на по този начин наречените " горещи юпитери ", където въздухът се нагрява, колкото повече се отдалечава от повърхността. При Kepler-13Ab е в действие противоположното предписание: по-високите пластове на атмосферата са по-студени, а във въздуха от „ дневната част ” не е открит титанов оксид. Благодарение на този детайл, който интензивно гълтам слънчевата светлина, температурата на атмосферата на " горещите юпитери " се покачва с увеличение на височината.
Според астрофизиците, газообразният титанов оксид на Kepler-13Ab се събира в облак, който бива издухан към нощната част на планетата от мощните пориви напразно. Там е доста по-студено и вследствие на внезапния спад на температурата в облака се образуват кристали, сходни на земните снежинки. Под въздействието на мощната гравитация титановият сняг попада в ниските пластове на атмосферата и остава там. Затова на слънчевата страна на Kepler-13Ab няма газ, който да гълтам слънчевата светлина и високите атмосферни пластове са по-студени.
Марсианска вихрушка
На Марс има същински снежни стихии, които образуват снежни натрупвания от въглероден диоксид на повърхността. Такова изобретение е направено от френски и американски геофизици.
За първи път стихия е снимана от марсохода „ Феникс ” през 2008 година Тогава учените решили, че става дума за вирга – забележима линия от дъжд, който се изпарява, преди да доближи повърхността на планетата, защото се движи доста постепенно. Според специалисти за четири часа снежинките съумели да преодолеят разстояние от не повече от 2 километра.
Девет години по-късно учените основали модел на марсианските атмосферни феномени и открили, че по време на вихрушка снежните частици могат да доближат скорост до 10 м/сек. Съответно, с цел да преодолеят дистанцията от 2 км, са им нужни към 50 минути. Предвид ниската облачност – на Червената планета облаците са на височина 10-20 км, и внезапното захлаждане след залез, снегът може да падне напълно на повърхността. Според откривателите, снежните стихии са най-вече нощем.
Леденото „ сърце на Плутон ”
През 2015 година сондата „ New Horizons ” открива на Плутон плато, чийто цвят бил доста по-светъл от заобикалящата го територия. Анализ на събраните от апарата данни посочил, че равнината, наричана още „ сърцето на Плутон ”, е покрита с лед, състоящ се от азот, метан и въглероден оксид. Учените са разкрили и носещи се по платото ледени хълмове, които били сметнати за елементи от разположените по краищата на равнината хълмове.
Според френски учени, обаче, до 2030 година леденото „ сърце на Плутон ” може да се разтопи. Според основания компютърен модел, при отдалечаването на планетата-джудже от Слънцето, налягането върху повърхността и ще стартира да понижава. В резултат на това през идващите 10 година цялото количество метанов лед в северното полукълбо на Плутон може да изчезне.
Снежното ядро на планетата
Меркурий е една от шестте планети от Слънчевата система със лична магнитосфера. И в случай че на Земята източникът на магнитното поле е железна вътрешност с корав център и течна обвивка, разногласията по отношение на магнитосферата на Меркурий не престават и до през днешния ден.
Според американски учени, повода за магнитното поле е стоманеният сняг – железни люспи, намиращи се във външния пласт на планетното ядро.
Ядрото на Меркурий се състои от желязо и сяра. Учените следили реакцията на тези два детайла при високи температури и налягане, сходно на това навътре в планетата. Оказало се, че когато разтопената примес от тези субстанции се приближи до повърхността и се охлади, стоманените атоми се кондензират в кубични „ снежинки “. Металният сняг стартира да пада в центъра на планетата, а обогатените със сяра частици се издигат към повърхността. Благодарение на това се генерира сила, която основава магнитно поле.
Actualno.com
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техничес
Валежи от сняг под друга форма има освен на Земята. Учените са записали още четири планети, на които падат люспи от снежинки и ледени отлагания, единствено че формирани не от вода, а от въглероден диоксид, исполин, метан и желязо.
Люспи от исполин
На разстояние 1730 светлинни години от Земята се намира Kepler-13Ab. Екзопланетата има диаметъра на Юпитер, само че е съвсем 6 пъти по-тежка. Разстоянието до звездата ѝ KOI-13 AB е 30 пъти по-близо от това сред Земята и Слънцето. Затова температурата на повърхността ѝ доближава до 2760 градуса. Това се случва единствено от едната страна на планетата, на която непрекъснато е ден. От другата страна, където е безконечна нощ, е доста по-студено. Заради силата на приливите и отливите Kepler-13Ab е обърната към личното си слънце единствено от едната страна.
Учените от НАСА допускат, че в нощната половина на планетата царува непрекъсната зима с същински снежни натрупвания. За разлика от тези на Земята, обаче, на Kepler-13Ab те се състоят от титанови оксиди.
Още при откриването ѝ през 2014 година учените обърнали внимание на странните температурни амплитуди в атмосферата на планетата. Това се дължи на обстоятелството, че галактическият обект принадлежи към категорията на по този начин наречените " горещи юпитери ", където въздухът се нагрява, колкото повече се отдалечава от повърхността. При Kepler-13Ab е в действие противоположното предписание: по-високите пластове на атмосферата са по-студени, а във въздуха от „ дневната част ” не е открит титанов оксид. Благодарение на този детайл, който интензивно гълтам слънчевата светлина, температурата на атмосферата на " горещите юпитери " се покачва с увеличение на височината.
Според астрофизиците, газообразният титанов оксид на Kepler-13Ab се събира в облак, който бива издухан към нощната част на планетата от мощните пориви напразно. Там е доста по-студено и вследствие на внезапния спад на температурата в облака се образуват кристали, сходни на земните снежинки. Под въздействието на мощната гравитация титановият сняг попада в ниските пластове на атмосферата и остава там. Затова на слънчевата страна на Kepler-13Ab няма газ, който да гълтам слънчевата светлина и високите атмосферни пластове са по-студени.
Марсианска вихрушка
На Марс има същински снежни стихии, които образуват снежни натрупвания от въглероден диоксид на повърхността. Такова изобретение е направено от френски и американски геофизици.
За първи път стихия е снимана от марсохода „ Феникс ” през 2008 година Тогава учените решили, че става дума за вирга – забележима линия от дъжд, който се изпарява, преди да доближи повърхността на планетата, защото се движи доста постепенно. Според специалисти за четири часа снежинките съумели да преодолеят разстояние от не повече от 2 километра.
Девет години по-късно учените основали модел на марсианските атмосферни феномени и открили, че по време на вихрушка снежните частици могат да доближат скорост до 10 м/сек. Съответно, с цел да преодолеят дистанцията от 2 км, са им нужни към 50 минути. Предвид ниската облачност – на Червената планета облаците са на височина 10-20 км, и внезапното захлаждане след залез, снегът може да падне напълно на повърхността. Според откривателите, снежните стихии са най-вече нощем.
Леденото „ сърце на Плутон ”
През 2015 година сондата „ New Horizons ” открива на Плутон плато, чийто цвят бил доста по-светъл от заобикалящата го територия. Анализ на събраните от апарата данни посочил, че равнината, наричана още „ сърцето на Плутон ”, е покрита с лед, състоящ се от азот, метан и въглероден оксид. Учените са разкрили и носещи се по платото ледени хълмове, които били сметнати за елементи от разположените по краищата на равнината хълмове.
Според френски учени, обаче, до 2030 година леденото „ сърце на Плутон ” може да се разтопи. Според основания компютърен модел, при отдалечаването на планетата-джудже от Слънцето, налягането върху повърхността и ще стартира да понижава. В резултат на това през идващите 10 година цялото количество метанов лед в северното полукълбо на Плутон може да изчезне.
Снежното ядро на планетата
Меркурий е една от шестте планети от Слънчевата система със лична магнитосфера. И в случай че на Земята източникът на магнитното поле е железна вътрешност с корав център и течна обвивка, разногласията по отношение на магнитосферата на Меркурий не престават и до през днешния ден.
Според американски учени, повода за магнитното поле е стоманеният сняг – железни люспи, намиращи се във външния пласт на планетното ядро.
Ядрото на Меркурий се състои от желязо и сяра. Учените следили реакцията на тези два детайла при високи температури и налягане, сходно на това навътре в планетата. Оказало се, че когато разтопената примес от тези субстанции се приближи до повърхността и се охлади, стоманените атоми се кондензират в кубични „ снежинки “. Металният сняг стартира да пада в центъра на планетата, а обогатените със сяра частици се издигат към повърхността. Благодарение на това се генерира сила, която основава магнитно поле.
Actualno.com
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ