Защо пръстите ни се набръчкват от водата и защо това не се случва на всеки?
Учените, откакто изследват тънки късчета кожата, откриват, че тя се характеризира с необикновена класификация на липидите, при която двете им хидрофобни опашки са ориентирани в противоположни направления.
Обикновено хидрофилната глава на липида е ориентирана в една посока, а двете му хидрофобни опашки – в друга, само че защото опашките се редуват по този метод, липидите са по-плътно един до различен, което прави кожата още по-непропусклива. Преградата работи и в двете направления, тъй че никакви течности не влизат и не излиза от кожата ни. Това значи, че сбръчкването на пръстите ни не може да е просто от доста влага. А и към този момент знаем по какъв начин функционалността на нервите играе решаваща роля за феномена.
Медиалният нерв
Според Би Би Си през далечната 1935 година лекарите за първи път виждат, че пациентите, чийто медиален нерв е пресечен, нямат сбръчкване на пръстите при намокряне. Също по този начин, според от мястото на увреждане на нерва, може да се получи по този начин, че единствено няколко пръста да не се набръчкват. Всъщност лекарите даже оферират да се употребява набръчкването като тест за увреждане на нервите.
Този медиален нерв взе участие във функционалности, които не направляваме непринудено, като потенето, и е част от симпатиковата нервна система (на която би трябвало да благодарим за настръхването на зърната ни). Тя се занимава с привеждане на системите на тялото ни в положение на подготвеност, като прави неща като повишение на сърдечния темп, дихателната периодичност и кръвното налягане. От друга страна, парасимпатиковата нервна система прави противоположното, като провежда физиологичните промени, които ни разрешават да се успокоим още веднъж.
Така поражда въпросът, в случай че сбръчканите пръсти попадат в обсега на симпатиковата нервна система, защо ни приготвят те?
Една от теориите е, че се коренят надълбоко в еволюционната ни история като акомодация, която ни е улеснявала да подвигаме предмети, когато ръцете ни са били мокри. Набръчканите палмарна и плантарна повърхности дейно работят като „ грайфери на гуми “, които ни обезпечават по-добро сцепление във влажна среда.
Това може да ви звучи неуместно, само че е напълно правдиво. Бръчките работят като отводнителни канали, тъй че когато стиснете нещо, влагата по ръцете има къде да отиде от натиска с въпросното нещо и по този начин получавате по-голям контакт на кожата с обекта. Направете същото с влажен предмет и сухи ръце и е доста по-вероятно да ви се приплъзне като сапун.
