Учените са установили как някои от най-големите китове в океана

Учените са открили по какъв начин някои от най-големите китове в океана основават своите завладяващи и комплицирани песни. Гърбатите и другите китове с бивни са развили профилирана „ гласова кутия “, която им разрешава да пеят под вода.

Откритието, оповестено в списание Nature, разкрива и за какво шумът, който сътворяваме в океана, е толкоз объркващ за тези колоси, написа Би Би Си. 

Песента на китовете е лимитирана до тясна периодичност, която се припокрива с шума, създаван от корабите.

Снимка: iStock

„ Звукът е безусловно основен за оцеляването им, тъй като това е единственият метод, по който те могат да се намерят един различен, с цел да се чифтосват в океана “, изяснява професор Коен Елеманс от Университета на Южна Дания, който е началник на проучването.

„ Това са едни от най-загадъчните животни, живели в миналото на планетата. Те са едни от най-големите животни, умни са и са извънредно обществени “, прибавя той.

Баленовият кит е група от 14 типа, измежду които са синият, гърбатият, десният, дребният и сивият кит. Вместо зъби, животните имат плочки от така наречен балиен, посредством които пресяват от водата големи порции дребни същества.

Точно по какъв начин те основават комплицирани, постоянно завладяващи песни, до момента беше мистерия. Професор Елеманс споделя, че е „ извънредно вълнуващо “ да го разберем.

Той и сътрудниците му организират опити с така наречен „ гласови кутии “, които са деликатно извадени от три натрупа на изхвърлени на брега китове - минокос, гърбат и сей. След това те издухаха въздуха през солидните структури, с цел да произведат тон.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

При хората гласовете ни се получават от вибрациите, които въздухът минава през структури, наречени гласови струни в гърлото ни. Вместо това китовете с биленова кост имат огромна U-образна конструкция с мастна възглавница в горната част на ларинкса.

51 от тях са умряли през нощта

Тази вокална анатомия разрешава на животните да пеят, като рециклират въздуха, и предотвратява вдишването на вода.

Изследователите сътвориха компютърни модели на звуците и демонстрираха, че песента на китовете е лимитирана до тясна периодичност, която се припокрива с шума, създаван от плавателни съдове.

„ Те не могат просто да изберат да пеят по-високо, да вземем за пример, с цел да избегнат шума, който ние сътворяваме в океана “, изяснява професор Елеманс.

Проучването му демонстрира по какъв начин нашият океански звук може да попречи на китовете да поддържат връзка на дълги дистанции. Това познание може да бъде от значително значение за опазването на гърбатите, сините китове и други застрашени морски колоси.

Резултатите са изключителни тревожни, защото индивидът се храни по същия метод

То също по този начин дава визия за въпросите, които откривателите си задават от десетилетия по отношение на тези песни, които някои моряци са приписвали на духове или митични морски същества.

Експертът по връзка с китовете доктор Кейт Стафорд от Държавния университет в Орегон назовава проучването „ новаторско “.

„ Производството и възприемането на тон е най-важното чувство за морските бозайници, тъй че всяко проучване, което обяснява по какъв начин те издават звуци, има капацитета да придвижи региона напред “, споделя тя.

Изследването обрисува и еволюционна картина - по какъв начин предците на китовете са се върнали в океаните от сушата и какви акомодации са създали допустимо общуването под вода.

Най-голямото записано сходно събитие се е случило през 1918 година

Начинът, по който така наречен зъбати китове създават тон, е по-добре свестен, тъй като животните са по-лесни за проучване. Тези морски бозайници, измежду които са делфините, косатките, кашалотите и морските прасета, издухват въздуха през специфична конструкция в носните си канали.

„ Изследването на огромните китове е извънредно предизвикателство в най-хубавия случай, само че опитите да се разкрие по какъв начин те издават звуци, когато даже не можеш да ги видиш под водата, до момента в който вокализират, са в допълнение равнище на компликация, тъй че тези откриватели са били доста изобретателни “, съобщи доктор Елън Гарланд от отдела за проучване на морските бозайници към университета „ Сейнт Андрюс “.

Тя добави, че способността на бозайниците да издават толкоз комплицирани вокални сигнали е „ забележителна “ и акцентира „ какъв брой специфични са тези животни “.

Продължи да четеш