Откриха нов слой на Земята на 160 км под повърхността
Учените откриха прикрит пласт на Земята, който се намира на 160 км под повърхността и покрива най-малко 44% от планетата, съобщи " Дейли Мейл ".
Този незнаен до момента район от разтопени скали е част от астеносферата, ситуирана под тектонските плочи в горната тога, която съставлява мека граница, позволяваща на твърдите скални плочи да се движат.
Въпреки че откритието е значимо, то разрушава дългогодишните теории, че разтопените скали въздействат върху вискозитета на астеносферата.
Джунлин Хуа от Тексаския университет в Остин споделя в изказване:
" Когато мислим за нещо, което се топи, интуитивно считаме, че то би трябвало да играе огромна роля.
Но това, което открихме, е, че даже когато делът на разтопената материя е много висок, резултатът ѝ върху потока на мантията е доста дребен. "
Предишни теории допускаха, че придвижването на тези тектонични плочи евентуално се дължи на конвекционни течения в разтопените скали в земната тога под кората.
Тази концепция би обяснила по какъв начин твърдите скални плочи могат да се движат безпроблемно под повърхността.
Изследователите от Тексаския университет в Остин обаче сложиха завършек на тази доктрина.
И въпреки че това може да наподобява като удар за научната общественост, съавторът Торстен Бекер съобщи, че това значи една комплицирана променлива по-малко за компютърните модели на Земята.
Не можем да изключим, че локалното размразяване няма значение - сподели Бекер, който проектира геодинамични модели на Земята в Института по геофизика към Джаксън Скул на Тексаския университет.
" Но мисля, че това ни кара да гледаме на тези наблюдения на топенето като на маркер за това, което се случва в Земята, а не безусловно като на деен принос към нещо. "
Идеята да се търси нов пласт в земните глъбини хрумва на Хуа, до момента в който учи сеизмични изображения на мантията под Турция по време на докторското си проучване.
Заинтригуван от признаците на отчасти разтопена канара под земната кора, Хуа събира сходни изображения от други сеизмични станции, до момента в който не получава световна карта на астеносферата.
Това, което той и други са считали за особеност, се е срещало постоянно по целия свят, появявайки се на сеизмичните показания на всички места, където астеносферата е била най-гореща.
Следващата изненада идва, когато съпоставя картата на разтопената земна кора със сеизмичните измервания на тектоничните придвижвания и не открива никаква връзка, макар че разтопеният пласт обгръща съвсем половината планета.
Съавторът Карен Фишер, сеизмолог и професор в Университета Браун, съобщи: " Тази работа е значима, тъй като разбирането на свойствата на астеносферата и произхода на аргументите за нейната уязвимост е от главно значение за разбирането на тектониката на плочите. "
Откриването на новия пласт идва по-малко от месец, откакто учените оповестиха, че въртенето на вътрешното ядро на Земята се забавя. /БГНЕС
Този незнаен до момента район от разтопени скали е част от астеносферата, ситуирана под тектонските плочи в горната тога, която съставлява мека граница, позволяваща на твърдите скални плочи да се движат.
Въпреки че откритието е значимо, то разрушава дългогодишните теории, че разтопените скали въздействат върху вискозитета на астеносферата.
Джунлин Хуа от Тексаския университет в Остин споделя в изказване:
" Когато мислим за нещо, което се топи, интуитивно считаме, че то би трябвало да играе огромна роля.
Но това, което открихме, е, че даже когато делът на разтопената материя е много висок, резултатът ѝ върху потока на мантията е доста дребен. "
Предишни теории допускаха, че придвижването на тези тектонични плочи евентуално се дължи на конвекционни течения в разтопените скали в земната тога под кората.
Тази концепция би обяснила по какъв начин твърдите скални плочи могат да се движат безпроблемно под повърхността.
Изследователите от Тексаския университет в Остин обаче сложиха завършек на тази доктрина.
И въпреки че това може да наподобява като удар за научната общественост, съавторът Торстен Бекер съобщи, че това значи една комплицирана променлива по-малко за компютърните модели на Земята.
Не можем да изключим, че локалното размразяване няма значение - сподели Бекер, който проектира геодинамични модели на Земята в Института по геофизика към Джаксън Скул на Тексаския университет.
" Но мисля, че това ни кара да гледаме на тези наблюдения на топенето като на маркер за това, което се случва в Земята, а не безусловно като на деен принос към нещо. "
Идеята да се търси нов пласт в земните глъбини хрумва на Хуа, до момента в който учи сеизмични изображения на мантията под Турция по време на докторското си проучване.
Заинтригуван от признаците на отчасти разтопена канара под земната кора, Хуа събира сходни изображения от други сеизмични станции, до момента в който не получава световна карта на астеносферата.
Това, което той и други са считали за особеност, се е срещало постоянно по целия свят, появявайки се на сеизмичните показания на всички места, където астеносферата е била най-гореща.
Следващата изненада идва, когато съпоставя картата на разтопената земна кора със сеизмичните измервания на тектоничните придвижвания и не открива никаква връзка, макар че разтопеният пласт обгръща съвсем половината планета.
Съавторът Карен Фишер, сеизмолог и професор в Университета Браун, съобщи: " Тази работа е значима, тъй като разбирането на свойствата на астеносферата и произхода на аргументите за нейната уязвимост е от главно значение за разбирането на тектониката на плочите. "
Откриването на новия пласт идва по-малко от месец, откакто учените оповестиха, че въртенето на вътрешното ядро на Земята се забавя. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ