ГАЛАКТИЧЕСКО ОТКРИТИЕ: Земята и Слънцето са обвити в огромен космически мехур
Учени са реконструирали посредством компютърно моделиране еволюционната история на най-близката галактическа среда и са стигнали до заключението, че Слънцето и Земята са на практика в центъра на голям мехур с диаметър 1000 светлинни години.
На неговата повърхнина се образуват всички най-близки до нас млади звезди. Резултатите от проучването са оповестени в списание Nature.
В центъра на публикацията е триизмерна реорганизация на пространство-времето, която демонстрира, че всички млади звезди и звездообразуващи райони в границите на 500 светлинни години от Земята се намират на повърхността на великански балон, прочут като Местен мехур. Астрономите знаят за съществуването му от десетилетия, само че едвам в този момент учените са съумели да схванат произхода на Местния мехур и да оценят въздействието му върху околното пространство, оповестява РИА Новости.
свързани новини7320на 08.01.2022
„ За първи път успяхме да разбираем по какъв начин е почнало цялото най-близко звездообразуване “, споделя Катрин Цукър от Харвард-Смитсъновия център по астрофизика (CfA). 3D тримерен аспект на слънчевите покрайнини. Снимка: Catherine Zucker et al / Nature На повърхността на мехура се намират седем добре известни области на звездообразуване, или молекулярни облаци - плътни области в пространството, където се образуват звезди. Резултатите от моделирането посочили, че до образуването на мехура е довела верига от събития, почнала преди 14 милиона години.
Поредица от детонации на свръхнови е изтласкала междузвездния газ на открито, създавайки конструкция с плътна повърхнина, сходна на мехур. „ Изчислихме, че към 15 свръхнови са експлодирали за милиони години, с цел да образуват Местния мехур, който виждаме през днешния ден “, споделя Цукър.
В момента мехурът продължава постепенно да пораства. Слънцето е имало пръстени като на Сатурн " Той се уголемява с към четири благи в секунда. Но от позиция на скоростта той в забележителна степен се е нормализирал ", отбелязва ученият. Скоростта на разширение на мехура, както и предишните и актуалните траектории на младите звезди, формиращи се на повърхността му, са изчислени от създателите въз основа на данни, получени от галактическата обсерватория Gaia на Европейската галактическа организация.
Еволюцията на Местния мехур и поредното звездообразуване на повърхността на неговата разширяваща се обвивка.
„ Когато са избухвали първите свръхнови, основали Местния мехур, нашето Слънце е било надалеч от мястото на събитието - продължава проф. Жоао Алвес от Виенския университет. – Но преди към пет милиона години пътят на Слънцето през галактиката го е довел – просто по щастлива случайност – съвсем тъкмо в центъра на мехура. "
Според откривателите образуването на звезди протича по цялата повърхнина на Местния мехур, а такива мехури са доста в нашата вселена. Тъмната материя може да се крие в сърцето на антични черни дупки „ Много малко е евентуално Слънцето да е в центъра на великански мехур, в случай че такива мехури бяха необичайност “, изяснява астрономът Алиса Гудман, която също взе участие в проучването. Гудман съпоставя Млечния път с швейцарско сирене, чиито дупки са формирани от детонации на свръхнови, а на повърхността на дупките, основани от умиращите звезди, протича формиране на нови звезди.
На неговата повърхнина се образуват всички най-близки до нас млади звезди. Резултатите от проучването са оповестени в списание Nature.
В центъра на публикацията е триизмерна реорганизация на пространство-времето, която демонстрира, че всички млади звезди и звездообразуващи райони в границите на 500 светлинни години от Земята се намират на повърхността на великански балон, прочут като Местен мехур. Астрономите знаят за съществуването му от десетилетия, само че едвам в този момент учените са съумели да схванат произхода на Местния мехур и да оценят въздействието му върху околното пространство, оповестява РИА Новости.
свързани новини7320на 08.01.2022
„ За първи път успяхме да разбираем по какъв начин е почнало цялото най-близко звездообразуване “, споделя Катрин Цукър от Харвард-Смитсъновия център по астрофизика (CfA). 3D тримерен аспект на слънчевите покрайнини. Снимка: Catherine Zucker et al / Nature На повърхността на мехура се намират седем добре известни области на звездообразуване, или молекулярни облаци - плътни области в пространството, където се образуват звезди. Резултатите от моделирането посочили, че до образуването на мехура е довела верига от събития, почнала преди 14 милиона години.
Поредица от детонации на свръхнови е изтласкала междузвездния газ на открито, създавайки конструкция с плътна повърхнина, сходна на мехур. „ Изчислихме, че към 15 свръхнови са експлодирали за милиони години, с цел да образуват Местния мехур, който виждаме през днешния ден “, споделя Цукър.
В момента мехурът продължава постепенно да пораства. Слънцето е имало пръстени като на Сатурн " Той се уголемява с към четири благи в секунда. Но от позиция на скоростта той в забележителна степен се е нормализирал ", отбелязва ученият. Скоростта на разширение на мехура, както и предишните и актуалните траектории на младите звезди, формиращи се на повърхността му, са изчислени от създателите въз основа на данни, получени от галактическата обсерватория Gaia на Европейската галактическа организация.
Еволюцията на Местния мехур и поредното звездообразуване на повърхността на неговата разширяваща се обвивка.
„ Когато са избухвали първите свръхнови, основали Местния мехур, нашето Слънце е било надалеч от мястото на събитието - продължава проф. Жоао Алвес от Виенския университет. – Но преди към пет милиона години пътят на Слънцето през галактиката го е довел – просто по щастлива случайност – съвсем тъкмо в центъра на мехура. "
Според откривателите образуването на звезди протича по цялата повърхнина на Местния мехур, а такива мехури са доста в нашата вселена. Тъмната материя може да се крие в сърцето на антични черни дупки „ Много малко е евентуално Слънцето да е в центъра на великански мехур, в случай че такива мехури бяха необичайност “, изяснява астрономът Алиса Гудман, която също взе участие в проучването. Гудман съпоставя Млечния път с швейцарско сирене, чиито дупки са формирани от детонации на свръхнови, а на повърхността на дупките, основани от умиращите звезди, протича формиране на нови звезди.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ