Учени откриха, че плъховете са по-умни, отколкото се смяташе до сега
Учени откриха, че плъховете са по-умни, в сравнение с се смяташе до в този момент …По време на опит с лабораторни плъхове, учените откриват, че животните елементарно се научават да играят на гоненица, и че плъховете играят тази игра за свое наслаждение (HiddenTruth.site).Когато били намирани в убежището си, плъховете леко отскачали и даже излъчвали доста тънък ултразвуков „ удовлетворен смях “.Група невролози от Германия, няколко седмици следят държанието на група лабораторни плъхове. Те обучили плъховете „ да играят на гоненица “ и разбрали, че в действителност им харесва, дотолкова, че плъховете почнали да го вършат за лично наслаждение, а не за премия.Статия за този експеримент неотдавна е оповестена в научното списание Science. Според учените, това изобретение разрешава ново схващане за държанието при игра, като важна еволюционна линия на бозайниците.
Един от създателите на проучването – Константин Хартман, от Хумболтовият университет на Берлин (Humboldt-Universität zu Berlin) споделя:
„ Когато работите с плъхове дълги години, разбирате какъв брой умни са тези животни и до каква степен са развити обществените им връзки. “Учените са работили с група от шест млади мъжки плъхове, които били пуснати в стая с величина 30 квадратни метра, в която на разнообразни места били сложени картонени непрозрачни кутии, зад които били скрити откриватели.Когато плъховете били пуснати в стаята, те почнали да тичат из нея, и когато един от тях се натъкнал на човек зад картонена кутия, този академик леко погалвал плъха и изразявал хвалба.Четете още: Космическото излъчване има позитивни резултати върху плъховеПо подобен прост начин, учените бързо съумяват да обучат плъхове да търсят хора зад кутиите, и когато плъховете овладели това, почнал вторият стадий на опита. Било необходимо да се научат самите плъхове да се крият зад картонени кутии и на други усамотени места.Оказало се малко по-сложно, само че плъховете го създали. Първо, плъхът бил в кутия, до момента в който самите учени чакали наоколо. Щом плъхът излезел от кутията и се натъквал на човек, той го похвалвал и нежно го погалвал.Експериментът се усложнявал, тъй като плъхът трябвало освен да излезе от кутията, само че да избяга от нея и да се скрие в друга кутия. Едва по-късно, той бива намиран, окуражителен и погален.
С всяко повторение на тази игра, плъховете я усвоявали все по-добре и в този момент, към този момент нямат потребност от поглаждане или хвалба. Те самите харесват тези дейности. Когато академик намирал плъх в убежище, плъхът започвал „ радостно “ да скача и да издава ултразвукови удовлетворени звуци.Очевидно било, че плъховете добре схващат смисъла на „ скрий се “. Когато изтичват от кутията и търсят заслон, сигурно избират заслон с непрозрачни стени. Когато самите те работят като „ търсачи “, претърсват всеки заслон, като че ли добре осъзнават, че различен може да се скрие в някой от тях.Тези подробности показват ясно, че за плъхове играта на гоненица се е трансформирала не просто в инстинктивно желание да се скрият от различен див звяр и не е предпочитание за премия, а в действителност играят за наслаждение.А игрите за наслаждение са доста значима еволюционна стъпка в развиването на бозайниците.
Hidden truth
Един от създателите на проучването – Константин Хартман, от Хумболтовият университет на Берлин (Humboldt-Universität zu Berlin) споделя:
„ Когато работите с плъхове дълги години, разбирате какъв брой умни са тези животни и до каква степен са развити обществените им връзки. “Учените са работили с група от шест млади мъжки плъхове, които били пуснати в стая с величина 30 квадратни метра, в която на разнообразни места били сложени картонени непрозрачни кутии, зад които били скрити откриватели.Когато плъховете били пуснати в стаята, те почнали да тичат из нея, и когато един от тях се натъкнал на човек зад картонена кутия, този академик леко погалвал плъха и изразявал хвалба.Четете още: Космическото излъчване има позитивни резултати върху плъховеПо подобен прост начин, учените бързо съумяват да обучат плъхове да търсят хора зад кутиите, и когато плъховете овладели това, почнал вторият стадий на опита. Било необходимо да се научат самите плъхове да се крият зад картонени кутии и на други усамотени места.Оказало се малко по-сложно, само че плъховете го създали. Първо, плъхът бил в кутия, до момента в който самите учени чакали наоколо. Щом плъхът излезел от кутията и се натъквал на човек, той го похвалвал и нежно го погалвал.Експериментът се усложнявал, тъй като плъхът трябвало освен да излезе от кутията, само че да избяга от нея и да се скрие в друга кутия. Едва по-късно, той бива намиран, окуражителен и погален.
С всяко повторение на тази игра, плъховете я усвоявали все по-добре и в този момент, към този момент нямат потребност от поглаждане или хвалба. Те самите харесват тези дейности. Когато академик намирал плъх в убежище, плъхът започвал „ радостно “ да скача и да издава ултразвукови удовлетворени звуци.Очевидно било, че плъховете добре схващат смисъла на „ скрий се “. Когато изтичват от кутията и търсят заслон, сигурно избират заслон с непрозрачни стени. Когато самите те работят като „ търсачи “, претърсват всеки заслон, като че ли добре осъзнават, че различен може да се скрие в някой от тях.Тези подробности показват ясно, че за плъхове играта на гоненица се е трансформирала не просто в инстинктивно желание да се скрият от различен див звяр и не е предпочитание за премия, а в действителност играят за наслаждение.А игрите за наслаждение са доста значима еволюционна стъпка в развиването на бозайниците.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ