Ядки, мъх и гъби в менюто на неандерталците от преди 48 000 години
Учени откриха, че неандерталците живели на територията на днешна Белгия са се хранили с месо от носорози и разнообразни гъби. Сред обичаните лакомства на неандерталците обитавали територията на днешна Испания пък са били кедровите ядки и горския мъх. Това са заключенията от проучване на генетичния материал свален от плаката на неандерталски зъби.
Новите открития демонстрират, че неандерталците са се хранели много разнообразно и в храната им даже е имало естествени антибиотици и растения действащи обезболяващо. Неандерталците не са приемали храната просто с цел да си набират калории или тъй като им харесва на усет, споделя палеомикробиологът Аманда Хенри от университета в Лайден, Холандия. Остатъците от плаката по техните зъби демонстрират, че те са се възползвали от лечебните качества на редица растения и бактерии.
При образуването си денталната плака или калкулуса, постоянно захваща и останки от храна. Това е разрешило на Лаура Уайрич от университета Аделаида в Австралия, да стигне до заключения за храната на неандерталците. Тя и екипът й са изследвали вкаменелости от пещери в Белгия, Испания и Италия, измежду които и челюсти и зъби на неандерталци. В плаката от зъбите открити в пещерата Спай в Белгия, е била открита ДНК от носорози и муфлони, много близка до тази на актуалните типове обитаващи планетата.
Това демонстрира, че в диетата на неандерталците живели по тези места преди 36 хиляди години е имало месо от носорози и диви кози. Наред с това, учените са разкрили в зъбната плака на неандерталците и ДНК на ядлива гъба, Coprinopsis cinerea, оповестява списание Нейчър.
Тези открития се поддържат и от по-ранни проучвания на кости от космати носорози и други едри животни в пещерата Спай.
Горна челюст на неандерталец, открита в Ел Сидрон, Испания
За разлика от откритите челюсти в Белгия, по зъбната плака на тези, открити в пещерата Ел Сидрон в Испания, които са на възраст 48 000 години, не е открита ДНК от едри животни. За сметка на това е открит генетичен материал от кедрови ядки, горски мъх и няколко типа гъби. Разликата съгласно учените идва от това, че преди 48 000 години този регион в Испания е бил затрупан с гъсти гори, до момента в който територията на откритието в Белгия преди 36 000 години е била степ, без гори и дървета.
Тези нови открития дружно с редица по-ранни проучвания демонстрират, че храната на неандерталците е била много разнообразна и друга в другите обиталища, като е включвала месо и растителни храни. Не всяка храна може да се резервира в калкулуса на зъбите, по тази причина учените предизвестяват, че евентуално храната на неандерталците е била още по-разнообразна.
Две от находките в зъбната плака на челюсти открити в пещерата Ел Сидрон в Испания са доста забавни. Открити са следи от ДНК на топола, която съдържа салицилова киселина, естествено обезболяващо, която е в основата на днешния аспирин. Наред с това са открити и следи от пеницилиновата бактерия, постоянно откривана в плесени. Това дава съображение на учените да допускат, че неандерталците са употребявали тези артикули с цел да лекуват болежка и възпаления в устната си празнина и зъбите.
Откритието за самолечение при неандерталците не е ново. През 2012 година в зъби от челюст, още веднъж открита в пещерата Ел Сидрон, са открити следи от бял равнец и лайка, лечебни растения употребявани и през днешния ден. И двете са горчиви и неандерталците надали са ги консумирали поради положителния им усет. Тези растения нямат и хранителна стойност и не носят калории и сила за този, който ги изяде. Очевидно са имали друга, най-вероятно лечебна стойност за неандерталците живели преди 48 000 години.
