Древни хора са се кръстосвали с неандерталци през различни епохи
Учени от университета Темпъл в Съединени американски щати откриха, че междувидовото кръстосване сред Хомо сапиенс и неандерталци е било неведнъж, оповестява сп. Nature Ecology & Evolution.
Представители на Хомо сапиенс, които са предшественици на актуалните европейски и източноазиатски популации хора, са се кръстосвали с неандерталци през минимум две столетия.
В сходство с общоприетата доктрина първите Хомо сапиенс се появили в Африка преди 200-400 хиляди години. Смята се, че разселването на Хомо сапиенс от Африка почнало преди 177 хиляди години, когато представители на типа стигнали до източния бряг на Средиземно море. Преди 60-120 хиляди години представители на Хомо сапиенс стигнали до Евразия, където срещнали неандерталци и денисовци. Геномите на хора, чиито предшественици мигририли от Африка, са формирани от 2-6 % неандерталска ДНК. У източноазиатците този дял обаче е с 12-20 % по-голям, в сравнение с у европейците.
Учените установили, че делът на неандерталската ДНК у актуалните европейски и азиатски популации хора е по-голям, в сравнение с може да се чака при еднократен контакт сред типовете. Сравняването на фрагменти неандерталска ДНК от геномите на европейци и азиатци посочило, че предците на актуалния човек неведнъж се кръстосвали с първите поданици на Евразия през няколко столетия. Било изследвано въздействието на други вероятни фактори, в това число на естествения асортимент или на генетичния принос на коренните поданици на Евразия, върху броя на неандерталсите гени в генома на актуалния човек. Оказало се, че обвързваният с няколко контакта модел най-добре изяснява въпросния брой неандерталски гени.
Известно е, че денисовци са се кръстосвали с предшественици на актуалния човек през минимум две столетия. Това довело до поява на два разнообразни съставния елемент в генома на Хомо сапиенс. Първият от тях е публикуван у папуасите и коренните поданици на Австралия, само че малко припомня генома на денисовците, до момента в който вторият се среща у представители на източноазиатската цивилизация и доста припомня денисовска ДНК.
Представители на Хомо сапиенс, които са предшественици на актуалните европейски и източноазиатски популации хора, са се кръстосвали с неандерталци през минимум две столетия.
В сходство с общоприетата доктрина първите Хомо сапиенс се появили в Африка преди 200-400 хиляди години. Смята се, че разселването на Хомо сапиенс от Африка почнало преди 177 хиляди години, когато представители на типа стигнали до източния бряг на Средиземно море. Преди 60-120 хиляди години представители на Хомо сапиенс стигнали до Евразия, където срещнали неандерталци и денисовци. Геномите на хора, чиито предшественици мигририли от Африка, са формирани от 2-6 % неандерталска ДНК. У източноазиатците този дял обаче е с 12-20 % по-голям, в сравнение с у европейците.
Учените установили, че делът на неандерталската ДНК у актуалните европейски и азиатски популации хора е по-голям, в сравнение с може да се чака при еднократен контакт сред типовете. Сравняването на фрагменти неандерталска ДНК от геномите на европейци и азиатци посочило, че предците на актуалния човек неведнъж се кръстосвали с първите поданици на Евразия през няколко столетия. Било изследвано въздействието на други вероятни фактори, в това число на естествения асортимент или на генетичния принос на коренните поданици на Евразия, върху броя на неандерталсите гени в генома на актуалния човек. Оказало се, че обвързваният с няколко контакта модел най-добре изяснява въпросния брой неандерталски гени.
Известно е, че денисовци са се кръстосвали с предшественици на актуалния човек през минимум две столетия. Това довело до поява на два разнообразни съставния елемент в генома на Хомо сапиенс. Първият от тях е публикуван у папуасите и коренните поданици на Австралия, само че малко припомня генома на денисовците, до момента в който вторият се среща у представители на източноазиатската цивилизация и доста припомня денисовска ДНК.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ