Учени превръщат стари компактдискове в гъвкави носими биосензори
Учени от университета на щата Ню Йорк в Бингхамптън са намерили ново приложение за остарели компактдискове, употребявайки ги за изработката на гъвкави носими биосензори, оповестява уеб сайтът Ню Атлас, представен от Българска телеграфна агенция. Тъй като цифровите музикални файлове стават все по-популярни, CD-тата излизат от приложимост. Някои от тях обаче могат да " възкръснат " за нов живот.
Въпреки че компактдисковете са направени главно от поликарбонат, те съдържат тъничък пласт отразяващо фолио, нормално от алуминий. При т.нар златни компактискове то е от благородния метал.
Обикновено при изхвърляне на тези CD-та златното фолио отива на сметището дружно с останалата част от диска. Тъй като тънки пластове злато се употребяват в гъвкави биосензори, които залепват за кожата, създателите на актуалното проучване са си задали въпроса дали не могат да употребяват за задачата златото от компактдисковете.
Учените са създали техника, при която златните компактдискове в началото се накисват в ацетон за 90 секунди. По този метод се унищожава поликарбонатът, което води до разхлабване на връзката сред него и фолиото.
След това инженерите са нанесли полиамидна лента върху златния пласт и го отлепват от поликарбоната. От този пласт са изрязани гъвкави схеми, с цел да се получат датчици, които се залепват върху човешката кожа и могат да се използват неведнъж.
В композиция с друга електроника тези биосензори могат да се употребяват за наблюдаване на електрическата интензивност на сърцето и мускулите на индивида, който ги носи, както и за премерване на лактоза, глюкоза, рН и равнища на О2. Всички данни могат да се предават на смарт телефон посредством блутут.
Целият развой на рециклиране/производство лишава единствено 20 до 30 минути, не изисква скъпо съоръжение и коства почти 1,5 щатски $ на датчик. И макар че в процеса се употребява ацетон, в отпадъчния поток не се отделят токсични химикали.
