Най-тежкото животно, живяло някога. Учени смятат, че са го открили | Животно с такъв размер никога досега не е било намирано във вкаменелост
Учени, извършващи разкопки в перуанска пустиня, са разкрили вкаменените кости на това, което съгласно тях може да е било най-тежкото животно, живяло в миналото: чудноват античен кит, който може да е имал дребна глава, прикрепена към гигантско, подуто тяло.
Отдавна изгубеният кит, в този момент наименуван Perucetus colossus, имал скелет, който може да е тежал два до три пъти повече от този на наследник кит. Наклонявайки везните до 150 000 кг, синият кит е най-тежкото живо животно през днешния ден. Досега палеонтолозите не бяха разкрили нищо, което даже да може да се съпостави с този колос.
„ Това е извънредно изказване – най-тежкото животно, разказано до момента – тъй че това изисква много изключителни доказателства и мисля, че те безапелационно го демонстрираха “, споделя Аналиса Берта, пенсиониран палеонтолог и почетен професор в Държавния университет в Сан Диего, която не е взела участие в новото проучване. Изследването е оповестено на 2 август в.
Палеонтологът и съавтор на проучването Марио Урбина за пръв път се натъква на един от прешлените на P. colossus преди към десетилетие, споделя сътрудника му Родолфо Салас-Гисмонди, палеонтолог от университета Кайетано Ередиа в Перу, който също е съавтор. Урбина вярваше, че е разкрил вкаменелост, само че Салас-Гисмонди не беше уверен. „ Бях песимистичен по отношение на тези вкаменелости. Казах му: „ Не наподобява като същинска кост “, споделя Салас-Гисмонди, отбелязвайки, че структурата на костта е доста друга от множеството находки. „ Всъщност изглеждаше като канара. “
Но анализите демонстрират, че Урбина е прав. И след първичната находка екипът е изкопал 13 прешлена, четири ребра и част от бедро. Прешлените са толкоз тежки, че екипът може да изкопае единствено един или два всяка година, споделя Салас-Гисмонди.
„ Животно с подобен размер в никакъв случай до момента не е било намирано във вкаменелостите на никое място по света “, споделя той.
Други учени са съгласни, че костите са невиждани. „ Това е изумителен образец “, споделя Филип Джингерич, палеонтолог от Мичиганския университет, който не е взел участие в новото проучване. „ Тези прешлени са съвсем колкото бирени бурета или нещо сходно. Те сигурно не наподобяват на нищо, което в миналото съм виждал - което някой в миналото е виждал.
Както е разказано от Салас-Гисмонди и неговите сътрудници, вкаменелостите са извънредно солидни по два разнообразни метода. Първо, те са изключително плътни. Костите нормално имат пореста конструкция, само че те имат отлагания, запълващи тези пори - отсам и първичната му реакция, че фосилът на прешлена наподобява като камък. Второ, костите са огромни и наподобяват като надути.
„ Просто е необикновено луковичен “, споделя Емили Бухолц, палеонтолог от колежа Уелсли, имайки поради прешлен, изобразен във вестника. „ Никога не съм виждала нещо сходно “, прибавя тя, като отбелязва, че прешлените на синия кит също са солидни, само че елегантни, до момента в който костите на P. colossus са подути.
Салас-Гисмонди и сътрудниците му настояват, че невероятната маса на костите съставлява акомодация към крайбрежния живот в плитки води. Плътните кости, споделят откривателите, балансираха плаваемостта на масата и белите дробове, цялостни с въздух - всъщност те работят като баласт, с цел да разрешат на китовете P. colossus да останат под водата с по-малко старания. „ Гмуркачите поставят колани за тежести “, споделя Берта. „ Това, което създали тези китове, е да усилят плътността на костите си. “
Костите са на близо 40 милиона години , което значи, че странното животно би преплувало моретата единствено няколко милиона години преди примитивните китове да стартират своето еволюционно делене на зъбати и усати китове, които познаваме през днешния ден.
Но учените не могат да знаят с какво се е хранил P. colossus или доста други за това по какъв начин е живял, защото те са изровили единствено сърцевината на тялото. „ Те имат средата на скелета. Мисля, че се нуждаят от предния му край или от задния му край, преди в действителност да разберем какво прави това нещо “, споделя Джингерич.
Засега откривателите са запълнили пропуските по отношение на външния тип на P. colossus, като са употребявали това, което знаят от неговите по-малко рискови родственици. Тези животни нормално имат дребна глава, която учените са присъединили в реконструкцията, макар че акцентират, че картината е спекулативна.
Всички известни китоподобни - китове, делфини и морски прасета - са месоядни животни, тъй че учените допускат, че солидният кит също е бил подобен. Но щеше да има потребност от необикновено количество гориво, с цел да оцелее. Днешните сини китове ядат дребни ракообразни, наречени крил. Китовете пируват с голямо количество крил, с цел да компенсират оскъдния си размер на порция, само че крайбрежните води не могат да поддържат огромни популации от животни, даже и дребни.
„ Харесва ми хипотезата за огромен чистач, който просто би ял потънали трупове “, споделя съавторът на проучването Ели Амсън, палеонтолог в Държавния природонаучен музей в Щутгарт в Германия. „ Но това би било първо за китоподобни; това е в действителност необичайно. ” Друга опция е, че P. colossus е бил вегетарианец като морските крави, чийто контур отразява, макар че Амсън споделя, че това би било още по-странно. Но без зъби или челюст всичко е хипотеза.
Скелетът е открит с глава, ориентирана към рид, и откривателите към момента се надяват да намерят средства, с цел да разкрият повече от изгубеното животно. Междувременно костите, изкопани досега, ще се съхраняват в Природонаучния музей в Лима, Перу, където работят и Салас-Гисмонди, и Урбина. Там те първо ще бъдат изложени за няколко месеца и по-късно ще се реалокират зад кулисите.
И учените ще продължат да се удивляват на еволюционните мистерии, които съставляват костите. „ По принцип “, споделя Бухолц, „ цялата ми реакция към това е: „ О, уау. О, уау.
Отдавна изгубеният кит, в този момент наименуван Perucetus colossus, имал скелет, който може да е тежал два до три пъти повече от този на наследник кит. Наклонявайки везните до 150 000 кг, синият кит е най-тежкото живо животно през днешния ден. Досега палеонтолозите не бяха разкрили нищо, което даже да може да се съпостави с този колос.
„ Това е извънредно изказване – най-тежкото животно, разказано до момента – тъй че това изисква много изключителни доказателства и мисля, че те безапелационно го демонстрираха “, споделя Аналиса Берта, пенсиониран палеонтолог и почетен професор в Държавния университет в Сан Диего, която не е взела участие в новото проучване. Изследването е оповестено на 2 август в.
Палеонтологът и съавтор на проучването Марио Урбина за пръв път се натъква на един от прешлените на P. colossus преди към десетилетие, споделя сътрудника му Родолфо Салас-Гисмонди, палеонтолог от университета Кайетано Ередиа в Перу, който също е съавтор. Урбина вярваше, че е разкрил вкаменелост, само че Салас-Гисмонди не беше уверен. „ Бях песимистичен по отношение на тези вкаменелости. Казах му: „ Не наподобява като същинска кост “, споделя Салас-Гисмонди, отбелязвайки, че структурата на костта е доста друга от множеството находки. „ Всъщност изглеждаше като канара. “
Но анализите демонстрират, че Урбина е прав. И след първичната находка екипът е изкопал 13 прешлена, четири ребра и част от бедро. Прешлените са толкоз тежки, че екипът може да изкопае единствено един или два всяка година, споделя Салас-Гисмонди.
„ Животно с подобен размер в никакъв случай до момента не е било намирано във вкаменелостите на никое място по света “, споделя той.
Други учени са съгласни, че костите са невиждани. „ Това е изумителен образец “, споделя Филип Джингерич, палеонтолог от Мичиганския университет, който не е взел участие в новото проучване. „ Тези прешлени са съвсем колкото бирени бурета или нещо сходно. Те сигурно не наподобяват на нищо, което в миналото съм виждал - което някой в миналото е виждал.
Както е разказано от Салас-Гисмонди и неговите сътрудници, вкаменелостите са извънредно солидни по два разнообразни метода. Първо, те са изключително плътни. Костите нормално имат пореста конструкция, само че те имат отлагания, запълващи тези пори - отсам и първичната му реакция, че фосилът на прешлена наподобява като камък. Второ, костите са огромни и наподобяват като надути.
„ Просто е необикновено луковичен “, споделя Емили Бухолц, палеонтолог от колежа Уелсли, имайки поради прешлен, изобразен във вестника. „ Никога не съм виждала нещо сходно “, прибавя тя, като отбелязва, че прешлените на синия кит също са солидни, само че елегантни, до момента в който костите на P. colossus са подути.
Салас-Гисмонди и сътрудниците му настояват, че невероятната маса на костите съставлява акомодация към крайбрежния живот в плитки води. Плътните кости, споделят откривателите, балансираха плаваемостта на масата и белите дробове, цялостни с въздух - всъщност те работят като баласт, с цел да разрешат на китовете P. colossus да останат под водата с по-малко старания. „ Гмуркачите поставят колани за тежести “, споделя Берта. „ Това, което създали тези китове, е да усилят плътността на костите си. “
Костите са на близо 40 милиона години , което значи, че странното животно би преплувало моретата единствено няколко милиона години преди примитивните китове да стартират своето еволюционно делене на зъбати и усати китове, които познаваме през днешния ден.
Но учените не могат да знаят с какво се е хранил P. colossus или доста други за това по какъв начин е живял, защото те са изровили единствено сърцевината на тялото. „ Те имат средата на скелета. Мисля, че се нуждаят от предния му край или от задния му край, преди в действителност да разберем какво прави това нещо “, споделя Джингерич.
Засега откривателите са запълнили пропуските по отношение на външния тип на P. colossus, като са употребявали това, което знаят от неговите по-малко рискови родственици. Тези животни нормално имат дребна глава, която учените са присъединили в реконструкцията, макар че акцентират, че картината е спекулативна.
Всички известни китоподобни - китове, делфини и морски прасета - са месоядни животни, тъй че учените допускат, че солидният кит също е бил подобен. Но щеше да има потребност от необикновено количество гориво, с цел да оцелее. Днешните сини китове ядат дребни ракообразни, наречени крил. Китовете пируват с голямо количество крил, с цел да компенсират оскъдния си размер на порция, само че крайбрежните води не могат да поддържат огромни популации от животни, даже и дребни.
„ Харесва ми хипотезата за огромен чистач, който просто би ял потънали трупове “, споделя съавторът на проучването Ели Амсън, палеонтолог в Държавния природонаучен музей в Щутгарт в Германия. „ Но това би било първо за китоподобни; това е в действителност необичайно. ” Друга опция е, че P. colossus е бил вегетарианец като морските крави, чийто контур отразява, макар че Амсън споделя, че това би било още по-странно. Но без зъби или челюст всичко е хипотеза.
Скелетът е открит с глава, ориентирана към рид, и откривателите към момента се надяват да намерят средства, с цел да разкрият повече от изгубеното животно. Междувременно костите, изкопани досега, ще се съхраняват в Природонаучния музей в Лима, Перу, където работят и Салас-Гисмонди, и Урбина. Там те първо ще бъдат изложени за няколко месеца и по-късно ще се реалокират зад кулисите.
И учените ще продължат да се удивляват на еволюционните мистерии, които съставляват костите. „ По принцип “, споделя Бухолц, „ цялата ми реакция към това е: „ О, уау. О, уау.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ