Възможно ли е в България да живеят потомци на последния велик викингски крал?
Участието на страшния викинг във войната против българите е било от решаващо значение
Харалд III Сигурдсон, по-известен като Харалд Хардрада (1015 – 1066), е един от именитите владетели в норвежката история и се счита за последния популярен викингски крал. Той е емблематична фигура на основния единадесети век. Столетие, белязано от преломни събития, измежду които изпъкват Великата схизма – разделянето сред Римската католическа черква и Източноправославната черква, Първият кръстоносен поход, образуването на първите средновековни университети в Европа, Норманското завладяване на Англия, завладяването на България и включването й във Византийската империя, разцветът на феодализма – система, при която лордове управляват земята, а подвластните селяни я обработват в подмяна на отбрана.
Животът на Харалд, изпълнен с завършения и борби, е заслужен да се опише в разказ. Прякорът „ Хардрада “ значи корав, необработен, нечовечен. Той споделя доста за неговия темперамент. Роден като принц, още в детска възраст той става прочут с войнствения си темперамент. Викингите възмъжават рано. Само на 15 години Харалд стартира да взе участие в кървави сражения. Трупа опит и гради известност на ловък боец.
Харалд бяга в заточение след гибелта на своя сродник крал Олаф II. Отправя се към далечни земи, където служи като наемник и военачалник. Прочува се като безсърдечен и съдбоносен пълководец.
Харалд имал типичните за викингите качества – изключителна физическа мощ, храброст и боен гений. Но също по този начин бил ловък посланик. Според легендите имал и лиричен гений. Като същински викингски крал, неговата цел била да разшири въздействието си и да завоюва нови територии. В последна сметка умира в борбата при Стамфорд Бридж през 1066 година в опит да завоюва британската корона.
*Харалд Хардрада в България
Преди да стане крал на Норвегия, Харалд прекарва дълго време в чужбина. Първо е наемник в Киевска Рус. Впоследствие отива на работа в елитната военна част на Византийската империя – фамозната „ варяжка “ армия. Тя е формирана от викинги и северноевропейски воини, които служат на василевсите. Харалд бързо се издига измежду варягите, доказвайки своите военни качества.
Един от основните моменти в кариерата му на византийски наемник е присъединяване в потушаването на българското въстание от 1040-1041 година Решена да смаже протеста, управляван от Петър Делян, от Константинопол потегля мощна войска, а измежду командирите на имперските сили е и Харалд Хардрада.
Според исторически източници, присъединяване на страшния викинг във войната против българите е било от решаващо значение. Той се отличава със своята смелост и тактически умения, а след потушаването на въстанието се завръща във Втория Рим като воин. След това възходящата последователност на военната му кариера продължава и в последна сметка Харалд се завръща фамозен и забогатял в Норвегия, с цел да стане крал и да постави основите на днешната столица Осло.
* Възможно ли е потомци на викингите да живеят в България през днешния ден?
Има безспорни обстоятелства, свързани с живота на Харалд. Но и необятно поле за догатки, които нямат научна стойност, само че провокират въображението. Ето едно такова:
Буйният манталитет на викингите е легендарен. Съществуват и безчет сведения за жестокостите, които средновековните армии са правили в окупирани територии. Въз основа на това можем да създадем обосновано съмнение, че нашествениците, взели участие в потушаването на въстанието на Петър Делян, постоянно са „ вземали “ срещу волята им локални дами за лично наслаждение. И най-хубавите евентуално са били за техния водач – жестокият и хубав Харалд. Напълно допустимо е доста от тези дами да са забременели, а децата им, внуците и техните внуци да са оживели през идващите епохи, та чак до през днешния ден.
Между другото, има откриватели, които търсят и откриват връзка сред разпространяването на червенокосите хора по света и местата, посещавани от викингите. Генетичният подтекст допуска, че северняците евентуално са съдействали за разширението на такива популации в избрани райони. Така че идващия път, когато срещнете риж българин или българка, позволете на въображението си да полети. Представете си, че техен прапрапрадядо може да е някой дългокос викинг от дружината на Харалд. Или пък самият той!
Харалд III Сигурдсон, по-известен като Харалд Хардрада (1015 – 1066), е един от именитите владетели в норвежката история и се счита за последния популярен викингски крал. Той е емблематична фигура на основния единадесети век. Столетие, белязано от преломни събития, измежду които изпъкват Великата схизма – разделянето сред Римската католическа черква и Източноправославната черква, Първият кръстоносен поход, образуването на първите средновековни университети в Европа, Норманското завладяване на Англия, завладяването на България и включването й във Византийската империя, разцветът на феодализма – система, при която лордове управляват земята, а подвластните селяни я обработват в подмяна на отбрана.
Животът на Харалд, изпълнен с завършения и борби, е заслужен да се опише в разказ. Прякорът „ Хардрада “ значи корав, необработен, нечовечен. Той споделя доста за неговия темперамент. Роден като принц, още в детска възраст той става прочут с войнствения си темперамент. Викингите възмъжават рано. Само на 15 години Харалд стартира да взе участие в кървави сражения. Трупа опит и гради известност на ловък боец.
Харалд бяга в заточение след гибелта на своя сродник крал Олаф II. Отправя се към далечни земи, където служи като наемник и военачалник. Прочува се като безсърдечен и съдбоносен пълководец.
Харалд имал типичните за викингите качества – изключителна физическа мощ, храброст и боен гений. Но също по този начин бил ловък посланик. Според легендите имал и лиричен гений. Като същински викингски крал, неговата цел била да разшири въздействието си и да завоюва нови територии. В последна сметка умира в борбата при Стамфорд Бридж през 1066 година в опит да завоюва британската корона.
*Харалд Хардрада в България
Преди да стане крал на Норвегия, Харалд прекарва дълго време в чужбина. Първо е наемник в Киевска Рус. Впоследствие отива на работа в елитната военна част на Византийската империя – фамозната „ варяжка “ армия. Тя е формирана от викинги и северноевропейски воини, които служат на василевсите. Харалд бързо се издига измежду варягите, доказвайки своите военни качества.
Един от основните моменти в кариерата му на византийски наемник е присъединяване в потушаването на българското въстание от 1040-1041 година Решена да смаже протеста, управляван от Петър Делян, от Константинопол потегля мощна войска, а измежду командирите на имперските сили е и Харалд Хардрада.
Според исторически източници, присъединяване на страшния викинг във войната против българите е било от решаващо значение. Той се отличава със своята смелост и тактически умения, а след потушаването на въстанието се завръща във Втория Рим като воин. След това възходящата последователност на военната му кариера продължава и в последна сметка Харалд се завръща фамозен и забогатял в Норвегия, с цел да стане крал и да постави основите на днешната столица Осло.
* Възможно ли е потомци на викингите да живеят в България през днешния ден?
Има безспорни обстоятелства, свързани с живота на Харалд. Но и необятно поле за догатки, които нямат научна стойност, само че провокират въображението. Ето едно такова:
Буйният манталитет на викингите е легендарен. Съществуват и безчет сведения за жестокостите, които средновековните армии са правили в окупирани територии. Въз основа на това можем да създадем обосновано съмнение, че нашествениците, взели участие в потушаването на въстанието на Петър Делян, постоянно са „ вземали “ срещу волята им локални дами за лично наслаждение. И най-хубавите евентуално са били за техния водач – жестокият и хубав Харалд. Напълно допустимо е доста от тези дами да са забременели, а децата им, внуците и техните внуци да са оживели през идващите епохи, та чак до през днешния ден.
Между другото, има откриватели, които търсят и откриват връзка сред разпространяването на червенокосите хора по света и местата, посещавани от викингите. Генетичният подтекст допуска, че северняците евентуално са съдействали за разширението на такива популации в избрани райони. Така че идващия път, когато срещнете риж българин или българка, позволете на въображението си да полети. Представете си, че техен прапрапрадядо може да е някой дългокос викинг от дружината на Харалд. Или пък самият той!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ