14 юли в историята
1228 година – Луи VIII става крал на Франция след гибелта на татко си Филип II.
1456 година – Унгарската войска нанася проваляне при Белград на армията на Османската империя.
1789 година – Френската гражданска война: Жителите на Париж завладяват Бастилията и освобождават седем политически пандизчии, с което стартира Френската гражданска война.
1795 година – Марсилезата е оповестена за френски народен химн.
1867 година – Алфред Нобел прави проява на действието на динамита в Англия.
1877 година – В църквата „ Свети великомъченик Георги “, село Любенова махала е осъществено едно от най-големите кланета в българската история – 1013 намират гибелта си в църковния двор и в самата черква.
1902 година – Свободностоящата камбанария на площад Сан Марко във Венеция се срутва, без да аргументи човешки жертви, възобновена е дефинитивно след 10 години.
1913 година – Междусъюзническата война: стартира борбата за Кресненския пролом (до 18 юли).
1933 година – Глайхшалтунг: В Германия са неразрешени всички опозиционни политически партии, с изключение на Нацистката партия.
1941 година – Втората международна война: Червената войска употребява за първи път именитите ракетни установки Катюша.
1946 година – Излиза първото издание на книгата на американския педиатър Бенджамин Спок – „ Грижи за бебето и детето “.
1948 година – Лидерът на Италианската комунистическа партия Палмиро Толяти е прострелян и ранен покрай италианския парламент.
1958 година – Иракският крал Фейсал II е погубен, дружно с обкръжението си, от арабски националисти; монархията е отхвърлена и Ирак е провъзгласена за република.
1959 година – Съединени американски щати пускат във вода първия си атомен крайцер – Лонг Бийч, оборудван с два атомни реактора.
1965 година – Космическият уред Маринър 4, който е изстрелян през 1964, минава около Марс и прави първите близки фотоси на непозната планета.
1969 година – С навлизането на Салвадорската войска на територията на Хондурас стартира така наречен Футболна война.
1987 година – В Народна република България се основават свободни безмитни зони за поощряване на стопанската самодейност.
1992 година – Основан е Българският хелзинкски комитет.
1995 година – Създаден е форматът mp3 за аудиофайлове.
2000 година – Мощно слънчево изригване предизвиква геомагнитна стихия на Земята.
2011 година – Южен Судан е признат в Организация на обединените нации.
2015 година – След повече от 9 години полет, галактическият уред Нови хоризонти минава единствено на 12,5 хиляди км от Плутон.
2016 година – Навръх националния празник на Франция в Ница е осъществен атентат, при който умират 84 души.
Родени на 14 юли
1459 година – Анджело Полициано, италиански стихотворец и публицист († 1494 г.)
1602 година – Мазарини, френски политик († 1661 г.)
1776 година – Пиер Домени, френски офицер († 1832 г.)
1801 година – Йоханес Петер Мюлер, немски физиолог († 1858 г.)
1862 година – Вълко Василев, български боен деятел († 1933 г.)
1862 година – Густав Климт, австрийски художник († 1918 г.)
1866 година – Милица Николаевна, велика съветска княгиня († 1951 г.)
1877 година – Никола Въжаров, български преподавател († 1964 г.)
1889 година – Анте Павелич, хърватски политик († 1959 г.)
1889 година – Петър Динев, български композитор († 1980 г.)
1891 година – Александър Волков, съветски математик († 1977 г.)
1910 година – Уилям Хана, американски аниматор († 2001 г.)
1913 година – Джералд Форд, 38-и президент на Съединени американски щати († 2006 г.)
1918 година – Ингмар Бергман, шведски режисьор († 2007 г.)
1919 година – Лино Вентура, италиански артист († 1987 г.)
1921 година – Джефри Уилкинсън, английски химик, Нобелов лауреат през 1973 година († 1996 г.)
1923 година – Трендафил Станков, български футболист († 2001 г.)
1925 година – Георги Джагаров, български стихотворец († 1995 г.)
1926 година – Хари Дийн Стонтън, американски артист († 2017 г.)
1927 година – Иван Младенов, български академик († 1997 г.)
1933 година – Думаагийн Содном, монголски политик
1936 година – Робърт Овърмайер, американски астронавт († 1996 г.)
1939 година – Карел Гот, чешки поп артист († 2019 г.)
1942 година – Хавиер Солана, испански политик
1944 година – Георги Попов, български футболист († 2024 г.)
1945 година – Стоян Стоянов, български политик († 2020 г.)
1952 година – Джеф Линдзи, американски публицист
1966 година – Матю Фокс, американски артист
1970 година – Веселин Вешев, български политик, бизнесмен и състезател
1971 година – Хауърд Уеб, британски арбитър
1973 година – Халил Мутлу, турски щангист
1977 година – Виктория Шведска, шведска принцеса и престолонаследник
1983 година – Игор Андреев, съветски тенисист
1984 година – Нилмар, бразилски футболист
1987 година – Адам Джонсън, британски футболист
1987 година – Сара Канинг, канадска актриса
1988 година – Конър Макгрегър, ирландски ММА боец
1456 година – Унгарската войска нанася проваляне при Белград на армията на Османската империя.
1789 година – Френската гражданска война: Жителите на Париж завладяват Бастилията и освобождават седем политически пандизчии, с което стартира Френската гражданска война.
1795 година – Марсилезата е оповестена за френски народен химн.
1867 година – Алфред Нобел прави проява на действието на динамита в Англия.
1877 година – В църквата „ Свети великомъченик Георги “, село Любенова махала е осъществено едно от най-големите кланета в българската история – 1013 намират гибелта си в църковния двор и в самата черква.
1902 година – Свободностоящата камбанария на площад Сан Марко във Венеция се срутва, без да аргументи човешки жертви, възобновена е дефинитивно след 10 години.
1913 година – Междусъюзническата война: стартира борбата за Кресненския пролом (до 18 юли).
1933 година – Глайхшалтунг: В Германия са неразрешени всички опозиционни политически партии, с изключение на Нацистката партия.
1941 година – Втората международна война: Червената войска употребява за първи път именитите ракетни установки Катюша.
1946 година – Излиза първото издание на книгата на американския педиатър Бенджамин Спок – „ Грижи за бебето и детето “.
1948 година – Лидерът на Италианската комунистическа партия Палмиро Толяти е прострелян и ранен покрай италианския парламент.
1958 година – Иракският крал Фейсал II е погубен, дружно с обкръжението си, от арабски националисти; монархията е отхвърлена и Ирак е провъзгласена за република.
1959 година – Съединени американски щати пускат във вода първия си атомен крайцер – Лонг Бийч, оборудван с два атомни реактора.
1965 година – Космическият уред Маринър 4, който е изстрелян през 1964, минава около Марс и прави първите близки фотоси на непозната планета.
1969 година – С навлизането на Салвадорската войска на територията на Хондурас стартира така наречен Футболна война.
1987 година – В Народна република България се основават свободни безмитни зони за поощряване на стопанската самодейност.
1992 година – Основан е Българският хелзинкски комитет.
1995 година – Създаден е форматът mp3 за аудиофайлове.
2000 година – Мощно слънчево изригване предизвиква геомагнитна стихия на Земята.
2011 година – Южен Судан е признат в Организация на обединените нации.
2015 година – След повече от 9 години полет, галактическият уред Нови хоризонти минава единствено на 12,5 хиляди км от Плутон.
2016 година – Навръх националния празник на Франция в Ница е осъществен атентат, при който умират 84 души.
Родени на 14 юли
1459 година – Анджело Полициано, италиански стихотворец и публицист († 1494 г.)
1602 година – Мазарини, френски политик († 1661 г.)
1776 година – Пиер Домени, френски офицер († 1832 г.)
1801 година – Йоханес Петер Мюлер, немски физиолог († 1858 г.)
1862 година – Вълко Василев, български боен деятел († 1933 г.)
1862 година – Густав Климт, австрийски художник († 1918 г.)
1866 година – Милица Николаевна, велика съветска княгиня († 1951 г.)
1877 година – Никола Въжаров, български преподавател († 1964 г.)
1889 година – Анте Павелич, хърватски политик († 1959 г.)
1889 година – Петър Динев, български композитор († 1980 г.)
1891 година – Александър Волков, съветски математик († 1977 г.)
1910 година – Уилям Хана, американски аниматор († 2001 г.)
1913 година – Джералд Форд, 38-и президент на Съединени американски щати († 2006 г.)
1918 година – Ингмар Бергман, шведски режисьор († 2007 г.)
1919 година – Лино Вентура, италиански артист († 1987 г.)
1921 година – Джефри Уилкинсън, английски химик, Нобелов лауреат през 1973 година († 1996 г.)
1923 година – Трендафил Станков, български футболист († 2001 г.)
1925 година – Георги Джагаров, български стихотворец († 1995 г.)
1926 година – Хари Дийн Стонтън, американски артист († 2017 г.)
1927 година – Иван Младенов, български академик († 1997 г.)
1933 година – Думаагийн Содном, монголски политик
1936 година – Робърт Овърмайер, американски астронавт († 1996 г.)
1939 година – Карел Гот, чешки поп артист († 2019 г.)
1942 година – Хавиер Солана, испански политик
1944 година – Георги Попов, български футболист († 2024 г.)
1945 година – Стоян Стоянов, български политик († 2020 г.)
1952 година – Джеф Линдзи, американски публицист
1966 година – Матю Фокс, американски артист
1970 година – Веселин Вешев, български политик, бизнесмен и състезател
1971 година – Хауърд Уеб, британски арбитър
1973 година – Халил Мутлу, турски щангист
1977 година – Виктория Шведска, шведска принцеса и престолонаследник
1983 година – Игор Андреев, съветски тенисист
1984 година – Нилмар, бразилски футболист
1987 година – Адам Джонсън, британски футболист
1987 година – Сара Канинг, канадска актриса
1988 година – Конър Макгрегър, ирландски ММА боец
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




